На 1 януари Би Ти Ви се отчете за десетгодишната на членството ни в ЕС – с един скромен репортаж.

Очаквах нещо по-грандиозно, по-помпозно, по-фанфаресто.

Но от телевизията ни спестиха това – може би са си дали сметка, че фанфарите ще имат обратния ефект.

Отведоха ни в село Калугерово и ни съобщиха, че през десетилетието там били ремонтирани училището и читалището, направили и нов стадион.

Разговаряха и с една женица – нямаше много европейски вид, обаче говореше правилно, като за пред камера: Нямало да ги имат тия придобивки без ЕС.

***

После ни показаха Станишев, който отброява последните десет секунди до членството ни в ЕС.

Изглежда много щастлив, сигурно има основания.

А ние се върнахме в Калугерово, за да научим, че селото обезлюдявало – иначе всичко било наред.

Всичко е наред – обаче хората бягат.

И откраднали табелата, на която пишело, че Калугерово е първото евро-село у нас.

„От лошотия я откраднаха“ - рече местната европейка.

От лошотия ли бягат съселяните й – това не ни каза.

***

Прост разказ, обаче ефикасен /репортер Елица Попова/.

С това ще се задоволим.

Едва ли ще дочакаме смислени анализи за 10-годишнината.

Те не се плащат.

И каква е равносметката - кой ще ни я каже?

***

След Станишев ни показаха и Кунева – подписа нещо, и веднага я запрегръща Соломон Паси, целият в сълзи и сополи.

А зрителите се сетиха как Кунева хариза два блока на ядрената ни централа.

Показаха и Симеон, който се хилондреше в ъгъла - и той в сълзи.

Голям майсторлък се иска да го правиш това - хем се усмихваш, хем плачеш.

Дали не подсказваше по този начин – той е способен на такива номера – формулата на предстоящият алъш-вериш: даваме ви едно комисарско място, а пък комисарката ви закрива два блока.

Изглежда изгодно.

***

А според „Галъп“, за десет години привържениците на ЕС у нас се увеличили.

Понеже живеели по-добре – само дето сме най-бедната страна в ЕС.

Живеем по-добре - обаче баламите от Калугерово се спасяват.

Вече сме били и по-щастливи, според друго едно изследване.

На второ място в света сме по смъртност – а пък сме по-щастливи.

И повече харесваме ЕС.

Това само ние можем да го постигнем

***

Все се хвалим с успехите на нашите млади математици.

Показаха ни една витрина в Софийската математическа гимназия, пълна с медали и купи.

Иначе образованието ни очевидно е съсипано.

Според последните данни, 30% от деветокласниците са функционално неграмотни.

Но ние зяпаме купите, зяпаме Кунева, зяпаме Станишев, Соломон, Симеон и прочее „строители“ на Нова Европа.

По-малко се вглеждаме в себе си.

От срам или обида?

***

А и от долния край на тръбата не излиза нищо смислено - като послания, дори като най-обикновени думи.

Ако се чудите каква е тази тръба, ето обяснението.

Има една знаменита фраза на американския президент Роналд Рейгън: „Политикът е като бебе: представлява храносмилателна тръба. На единия край – гладна уста. На другия – пълна безконтролност“.

***

10-годишнината от членството ни в ЕС бе отбелязана и с една история от Сливен.

Разбрахме, че една „фафла“ е равна на един нов български гражданин.

13 годишно циганче се оженило за 15 годишно циганче - и точно на 1 януари се появил малкият Динко. Пак циганче.

„Деца раждат деца“ - казаха от Би Ти Ви.

А пък бащичко важно обясни: „Казах й, че ще й купя една фафла/вафла,ако дойде с мен“.

И булката отишла.

Една фафла=един нов гражданин. Български.

И европейски.

Това не е ли принос на ЕС?

Със сигурност.

***

Преди този репортаж имаше друг: за опасностите, които дебнат децата в Мрежата/Интернет.

Те са наясно, уж.

Обаче фафлата дали им се вижда като опасност?

***

А ето какво каза вчера Меглена Кунева: „Десет години след членството ни, аз мечтая България, българи с голяма, европейска мотивация, да направят нашия Европейски съюз значим за гражданите му, да го осмислят и дори изобретят, ако трябва, отново“.

БЪЛГАРИЯ ДА НАПРАВИ ЕС ЗНАЧИМ ЗА ГРАЖДАНИТЕ МУ.

Ето такива глупости излизат от тръбата.

***

Време е вече някой да отнема българското гражданство на такива лапацала.

Дори ония с фафлата са за предпочитане пред тях.

***