вече една година си говоря с моята баба Цони само наум, споделям ѝ какви ги върша, опитвам се да отгатна какво би ми казала тя, за какво ще се засмее, какво ще я накара да сбърчи чело, разказвам и на синовете си за нея, за тях тя е едина черно бяла снимка на баба, за мен баба беше всичките цветове на земята,

липсва ми да ѝ се обадя, да ми каже да мина и да ми е направила люти чушки, да изпушим по цигара, да ѝ се похваля какво съм захванал, а тя да ми каже само да си пазя здравето, не съм изтрил номера ѝ и като натисна Б в указателя, се насълзявам още, а предполагам и завинаги,

баба беше пич, баба Е пич, просто вече една година ми помага отгоре, а аз ѝ обещах да не спирам да я карам да се гордее и това е тъканта, която ме събира, когато е трудно, та, бабо, едва ли ползвате социални мрежи там, ти и тук не ги тачеше много, но да си спокойна, децата са добре, с Пипи се обичаме, аз аз работя доста, обръснал съм се даже, както ме харесваш, ще мина скоро да изпушим по цигара, и благодаря.

най-много на теб благодаря.

От фейсбук