Бившият Първи бил информиран от съветското разузнаване, не от нашето

Посланикът ни в Румъния Иван Абаджиев на имения си Ивановден през 1974 г. събрал колектива на мисията в резиденцията си и почерпил. Към полунощ по-голямата част от гостите се разотишли и веселбата продължили 7 души При кръшните хора, вероятно от силното тропане и вибрацията, от стената паднал портретът на Тодор Живков и всички, преминавайки край него, не пропускали да го подритнат, а някои дори го тъпчели. Още на другия ден по канал от Русе, без да се използват комуникационните връзки на посолството, в разузнаването пристига подробна информация за случилото се.

С нея борави само тесен кръг от ръководството. Обработват информацията и я предоставят на Стоян Савов, заместник-министър на МВР и ресорен наблюдаващ работата на разузнаването. Неизвестно по какви съображения Савов заключва информацията в служебната си каса, държи я там повече от три месеца и тя не стига до Живков. Скромното ми мнение е, че това се върши по указание на министър Димитър Стоянов.

Като един от секретарите на ЦК на Комсомола Димитър Стоянов бе работил дълги години под ръководството на Иван Абаджиев. Искал е да го предпази от неприятности и се е надявал случаят да се потули.

За подритването на портрета му

в посолството в Букурещ обаче Тодор Живков е бил информиран устно лично от представител на съветското разузнаване, без да се използват традиционните официални канали за връзка. Като първоизточник на информацията се сочели надеждни среди от румънските тайни служби, които навярно са имали монтирани специални разузнавателни средства в българското посолство.

В не особено добро разположение на духа Живков привикал министрите на външните и на вътрешните работи Петър Младенов и Димитър Стоянов и ги наругал, че не си вършат работата и че по обиколни канали трябвало да го информират какви ги вършат някои хора в посолството в Букурещ. Димитър Стоянов веднага потърсил заместника си Стоян Савов и като не го открил, отишъл в сградата на разузнаването и от кабинет в кабинет, в информацията и шифъра,

без да обяснява какво точно търси,

проявява интерес към нещо много важно, заслужаващо особено внимание, получено през последните два-три месеца от посолството в Букурещ.

Така от стая в стая попада при колегата И. Д., отговорник по линия на "Сакар", едно специфично направление в разузнаването, за което в началото, при стартирането му, малко хора знаеха. И. Д. се досетил веднага за какво идва при него министърът и му дал копие от информацията, отлежаваща в касата на Савов. Петър Младенов и Димитър Стоянов извикали за обяснение в София Иван Абаджиев.

Какво са си говорили – никой не знае, но като се има предвид, че и двамата министри като комсомолски секретари са работили под ръководството на Абаджиев и му дължат много в кариерата си, навярно са го пощадили и са се опитали да смекчат удара срещу него.

Преценяват за нецелесъобразно по-нататъшното му оставане в Букурещ и предлагат да бъде пренасочен като посланик в Алжир.

Смята се, че Иван Абаджиев се спасява от по-сериозно наказание и поради застъпничеството на дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова.

След автомобилната катастрофа, която тя претърпя през февруари 1973 г., Иван Абаджиев й посредничи и

тайно урежда

сеанси

при нашумялата в тези години румънска лечителка професор Ана Аслан.

Насаме Людмила била казала на Абаджиев: "Бъди доволен. От заплата в румънски леи отиваш на доволствие в долари". (...)

Като зае длъжността си в Алжир, в една от първите си шифрограми Абаджиев съобщи, че в мазето на посолството намерил прашасал и оплетен в паяжини портрет на Тодор Живков и не знаел кой и кога го е захвърлил там. Като четяхме шифрограмата, едни смятаха, че я изпраща като презастраховка, но тези, които по-отблизо познаваха Иван Абаджиев, бяха категорични, че той ехидничи и издевателства над екзекуторите си.

Историята е откъс от книгата на Атанас Кременлиев “Из лабиринтите на българското разузнаване” на издателство “Труд”. Авторът е бивш шеф на отдела, който отговаря за страните от НАТО, в Първо главно управление на ДС.