Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Петко Симеонов
Петко Симеонов

НЕ ЗНАЯ ЗАЩО СЕ СЕТИХ ЗА ТАЗИ СЛУЧКА

Преди много години, било е 1957, тъкмо бяха открили ЦУМ, участвах в пътуването на един селски дядо от Монтана до София. Трябваше да преспи у свой племенник, а на другия ден да постъпи в болница.

Задачата ми беше да го придружавам във влака, да слезем на Централна гара, да го поразведа из града, докато се свечери, тъй като племенникът му беше на работа, и в 8 часа да му го предам. Срещата ни беше пред неговия дом на ул. "Вълкович". Като го предам, аз щях да се прибера с нощния влак. Донякъде познавах София и задачата ми не беше трудна. Не знаех къде е улица "Вълкович", но ми беше обяснено къде да я търся.

Да придружаваш селянин, роден през 19 век, който за пръв път идва в София, не се е возил и в трамвай, носи си багажа в торба и е с потури и опинци, но е участвал в няколко войни, от днешна гледна точка е безкрайно любопитно, но тогава не ми правеше впечатление. Слязохме от влака. Къде другаде мога да го заведа през 1957 година освен в ЦУМ? Няма къде.

Ще пропусна приключенията там. Возихме се на ескалатор. Хареса му. Пак се возихме. Той се умори, една продвачка извади от някъде стол, седна дядото, стиска капата и вика:

- Мале, к'ва навалица!

После ядохме в шкембеджийница. Свечери се, наближи времето за срещата и аз го поведох. Знаех - от площад "Славейков", през градинката на "Солунска" и сме на "Вълкович". Защо ми трябваше в градинката за всеки случай да спирам хора и да питам нататък ли е улица "Вълкович"? Питам хората, а те се оглеждат, не знаят. Дядото известно време ме наблюдава, не издържа, избута ме с думите, че не мога да се оправя на непознато място, спря един мъж и го запита:

- Кажи къде живее Петър Миалков?

Оня човек се стресна и замаха с ръце:

- Не го познавам, не го познавам...

- Кък нема да го знаеш?! - възкликна дядото. - От десет годин живее у София!

И така дядото спираше човек след човек за Петър Миалков, стоях отстрани - все пак - дядо. Накрая се обърна към мен и заключи:

- Голема бъркотия е тука! Тука ората не се знаат...

Както и да е - намерихме улицата и предадох дядото на племенника.

(Спестявам много подробности.)

От фейсбук