Придружавах в София роден в 19 век селянин. Вика - тука ората не се знаат
НЕ ЗНАЯ ЗАЩО СЕ СЕТИХ ЗА ТАЗИ СЛУЧКА
Преди много години, било е 1957, тъкмо бяха открили ЦУМ, участвах в пътуването на един селски дядо от Монтана до София. Трябваше да преспи у свой племенник, а на другия ден да постъпи в болница.
Задачата ми беше да го придружавам във влака, да слезем на Централна гара, да го поразведа из града, докато се свечери, тъй като племенникът му беше на работа, и в 8 часа да му го предам. Срещата ни беше пред неговия дом на ул. "Вълкович". Като го предам, аз щях да се прибера с нощния влак. Донякъде познавах София и задачата ми не беше трудна. Не знаех къде е улица "Вълкович", но ми беше обяснено къде да я търся.
Да придружаваш селянин, роден през 19 век, който за пръв път идва в София, не се е возил и в трамвай, носи си багажа в торба и е с потури и опинци, но е участвал в няколко войни, от днешна гледна точка е безкрайно любопитно, но тогава не ми правеше впечатление. Слязохме от влака. Къде другаде мога да го заведа през 1957 година освен в ЦУМ? Няма къде.
Ще пропусна приключенията там. Возихме се на ескалатор. Хареса му. Пак се возихме. Той се умори, една продвачка извади от някъде стол, седна дядото, стиска капата и вика:
- Мале, к'ва навалица!
После ядохме в шкембеджийница. Свечери се, наближи времето за срещата и аз го поведох. Знаех - от площад "Славейков", през градинката на "Солунска" и сме на "Вълкович". Защо ми трябваше в градинката за всеки случай да спирам хора и да питам нататък ли е улица "Вълкович"? Питам хората, а те се оглеждат, не знаят. Дядото известно време ме наблюдава, не издържа, избута ме с думите, че не мога да се оправя на непознато място, спря един мъж и го запита:
- Кажи къде живее Петър Миалков?
Оня човек се стресна и замаха с ръце:
- Не го познавам, не го познавам...
- Кък нема да го знаеш?! - възкликна дядото. - От десет годин живее у София!
И така дядото спираше човек след човек за Петър Миалков, стоях отстрани - все пак - дядо. Накрая се обърна към мен и заключи:
- Голема бъркотия е тука! Тука ората не се знаат...
Както и да е - намерихме улицата и предадох дядото на племенника.
(Спестявам много подробности.)
От фейсбук
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха