Много хора считат, че са вечни! Мислят си, че задължително трябва да живеят дълго и охолно! Хората повярваха, че трябва да живеят в лукс и удобства и когато нещо малко от ежедневните благини им се размести или не го получат, ги обзема страх и несигурност. Започват да са недоволни, изнервени, и дори озлобени. Спира вода за час-два-пет! И веднага се чува: „Как може такова нещо?“ Спира електричеството за час-два…. И пак: „Как може такова нещо? Как се гледат малки деца без течаща вода и електричество.“ А стотици поколения са отгледани без елементарни удобства. Вода са носили с километри. Получава ли са образование четейки на свещ или на газен фенер. Работили са от сутрин до пълно отмаляване. А сега мнозина смятат, че могат всичко да контролират с натискането на едно копче на дистанционното! Да управляват света с приложенията в смартфона си! Боже, каква заблуда. Това е живот в надут балон. Живот в кула от кибритени клечки. Но повечето дори и не подозират за това. Нищо, ще се наложи да го проумеят, но по болезнен начин. И колкото повече се дърпат, крият и живеят по този начин, толкова повече ще боли. Боже, колко жертви взима този цивилизационен провал! Не става въпрос за жертвите, които напускат този свят със, от или без COVID, а за жертвите, които си мислят, че със затваряне на всичко и на всеки ще се приключи с разпространяването на вируса! Тези жертви не искат да чуят друго. Не приемат друго. Те се смятат за най-отговорни и разумни. А всички останали за безумни и недисциплинирани! Тъжно. През годините майки са изпращали синовете си на война и са се молили на своя Бог, който и да е той, да ги пази. Чака ли са чедата си със сълзи на очи без сън и минута покой. Някои от тях с радост са ги посрещали обратно живи. Други са ги срещали на прага на дома си осакатени, но живи! А трети са обличали черно и така до кроя на живота си са оплаквали снимките на чедата си. А сега майките не позволяват на синовете си да излязат навън без маски… Преди мъжете са влизали в бой без страх. Мъже са правили въздушен таран с ясната мисъл, че земният им път приключва! И са го правили без страх! Мъже са влизали в торпедо за да дадат живота си за кауза по-голяма от техния живот. И са го правили без страх! А сега мъже шофират колите си с маска и със страх! А сега мъже ги е страх да разговарят със съседа си без маска! С колегата си без маска! С брат си без маска. Мъже ги е страх да живеят без маска, а не без страх. И всичко това за да останем живи. Но това, което си причиняваме едни на други, сковани от страх, ще превърне света ни в такъв, че няма да ни се иска да сме живи. Преди във
военно време лазаретите са били препълнени със стенещи. С умиращи. И сега сме във война, но тя е различна. Сложна и модерна. Но сега ни е страх да не претоварим здравната система и някои да си нарушат рахатлъка. Да не затрудним
медицинските търговски дружества... Има и хора около мен, които ме упрекват за моята философия за живота и ми повтарят, че ако загубя близък човек няма така да говоря. Ами, не! Ако съм жив ще говоря. Губил съм близки и ще ги губя. И те може мен да загубят. Ще ми бъде мъчно. И ще им бъде мъчно. Ще страдаме, ще проклинаме, ще крещим, ще вием. Но животът е такъв. И всичко това е неизбежно. Живеем в болно време. Във време за умиране. Живеем във време на заблуда. На интриги, манипулации и лъжи. Залъгваме се, че сме красиви, че имаме коса, гърди, устни, образование. Залъгваме се, че всичко което получаваме ни се полага. И някой ни е длъжен да ни дава всичко, което поискаме. От нас зависи, кога ще свърши този цивилизационен провал. Но ако продължаваме да живеем така няма да е скоро. И затова много ще си отидат. Хората трябва да проумеят, че сме в процес на редуциране на цивилизацията, за да продължи човешкият род. А кой ще продължи не зависи от нас! Където и както и да се скрием е без значение. Ще се случва, това което трябва да се случи.
Хора, не учете децата си да живеят с маски! Учете ги да живеят с любов, с уважение към околните! Да живеят с мечти, с добро в сърцето и да го предават напред! Учете ги да бъдат благодарни, а не алчни и страхливи. Само така ще имат шанс да продължат!
Да, така мисля аз и се подписвам под думите си. И съм наясно, че някои ще ме разприятелят, не само тук, но и в живота. Но това е само техен проблем.