Вкарва си ръцете в колата на терористите и държи треперещите пръсти на Орлин, за да не изпусне шплентовете на гранатите

Преводачът на Живков влиза в ролята на мнимия дипломат от турското посолство

Врубриката "Тайните на прехода - скритата история" ви представяме спомени от първо лице на един от участниците в емблематичните операции по обезвреждане на терористи преди и след Възродителния процес. На 9 март се навършиха 36 години от атентата на гара Буново.

По този повод потърсихме полк. Сава Денев, участвал в разследването. Той и колегите му предоставят решаващите доказателства за разкриването на терористите. Той е и човекът, който лично преговаря с похитителите на двете деца от Добрич през юли 1987 г.

Днес той е на 80 години, но още се вълнува, когато си спомня за тези инфарктни моменти от кариерата си.

Първа и втора част от интервюто с него четете тук и тук.

- А децата?

- Децата се бяха сгушили на задната седалка. Орлин трепери. Аз им казах: "Вие какво правите? Ще се избиете!" Виждам, че Орлин всеки момент може да изпусне гранатите. Извиках на колегите да ми донесат вода. Дадох я на д-р Николов и му казах да залее главата на Орлин с нея, за да се съвземе. В този момент аз си вкарах главата и ръцете в колата и притиснах пръстите на ръцете на Орлин към гранатите, за да не ги изпусне. На около 10-15 м се бяха събрали хора - сеирджии.

Д-р Николов заля с водата Орлин, след това поля себе си. Даде термоса на Невен, който изля остатъка върху себе си и го хвърли навън. Той издрънча така, че хората си помислиха, че е граната. Тогава започнах отново да говоря с тях, за да ги поуспокоя, да вкарат шплентовете в гранатите и да ги обезопасят. Д-р Николов ги взе от ръцете на сина си. Едва тогава започнахме да обсъждаме пътя към границата. Разбрахме се да ги ескортираме само с две коли, а другите да се оттеглят.

Излязохме от Бургас. Колегите от София вече се бяха подготвили за срещата с мнимия представител на турското посолство. Пристигна дипломатическа кола с турското знаме. Тази вече бе направена както трябва. Аз предупредих тримата похитители, че

срещата ще е на изхода на Бургас

Д-р Николов отиде да разговаря с представителя на турското посолство. Като такъв бе предрешен личният преводач на Тодор Живков. "Турският дипломат" предложи тримата да се качат в неговия автомобил и да ги закара до границата като преди това освободят децата. Невен обаче изигра много отрицателна роля. Започна да крещи на д-р Николов, че това е номер на ДС. "Идвай веднага! Ако не дойдеш, паля колата и тръгвам. Ще заминем без теб!" Тогава доктор Николов каза на "турския представител", че се отказват от услугите му и тръгват.

"Помогнете ни на границата да минем, няма да се качим във вашата кола." Отговорът бе: "Вие решавате,

ако решите друго,

ще ви прибера".

Продължихме към турската граница. Преди разклона за Царево се отбихме към Малко Търново и спряхме в село Изгрев. Там бе изградена засада с бронетранспортьор и барети. Искахме там въпросът да бъде окончателно решен. Не бяхме спали вече 24 часа, бяхме много уморени. Спряхме до селската кръчма и наблизо имаше чешма. Там вече тримата приеха да пият вода, която ние им занесохме. Започнахме разговор, че няма как да отидат до границата, че трябва да се предадат и да освободят децата. И че само тогава ще има бъдат гарантирани правата, че

няма да

бъдат убити

Похитителите искаха аз да тръгна пред тях и да ги водя. Аз отказах. Този вариант го бяхме обмисляли, аз да съм пред тях, точно преди засадата да дам газ и бронетранспортьорът да застане между мен и колата на похитителите. Но тъй като те се движеха плътно зад мен прецених, че този замисъл не може да се реализира, и отказах. Тогава похитителите сами тръгнаха по пътя за Малко Търново. Аз тръгнах след тях. Малко след излизане от село Изгрев те видяха, че пътят им е препречен от бронетранспортьор и спряха. Зад тях на известно разстояние имаше наши коли, за да им препречим пътя назад. Те

видяха, че не

могат да се върнат

Отидох при тях за продължаване на преговорите. В този момент при мен дойде командирът на баретите полк. Васил Велков. Той се представи на тримата като началник на Районното управление в Мичурин. В един момент се отделихме двамата и той ми каза, че има заредени взривове край шосето, които при задействане могат да обърнат колата. Това щеше да даде възможност на баретите да

атакуват похитителите

в колата.

Тогава казах на Велков, че трябва да види гранатите с извадените шплентове в ръцете им. В тази ситуация се отказахме от идеята и решихме, че ще продължим разговорите до пълното им изтощение.

Предупредих Велков, че вече едва стоя на краката си и ще отида да си почина в служебната си кола, но ще го информирам какво си говорят похитителите. В моя автомобил имаше оперативен работник с турски език, който превеждаше симултанно какво обсъждат и какви са плановете им. Предадох му заповедта на ген. Шопов, че няма да ги пуснем да продължат. Имаше дори идеи да осветим мястото с прожектор и така да ги държим цяла нощ, докато се изтощят и се откажат сами. Вертолет кръжеше над тях и по мегафона ги предупреждаваше да се предадат.

За всички бе ясно, че това е завършекът на операцията. Полк. Велков остана сам да ги убеждава да се предадат и да освободят децата. След около 40 минути по радиостанцията с мен се свърза д-р Николов и последните реплики, разменени между нас, бяха следните. Д-р Николов: "Решихме окончателно, не можем да чакаме повече, тръгваме". "Не правете глупости - отговорих аз. -

Не дърпайте дявола втори път за опашката. Тръгнете ли, няма връщане назад... Ще се видим в ада."

След тези думи те запалиха колата и тръгнаха към бронетранспортьора. На волана бе Невен, а д-р Николов бе до него. Аз предупредих колегите, че похитителите ще опитат да минат покрай бронетранспортьора през плитката канавка. Тогава те със служебен лек автомобил препречиха този възможен изход и в тях се блъсна колата на похитителите. В момента на сблъсъка д-р Николов изпуска гранатата

и тя първа се взривява в колата. Понеже пътят е наклонен, автомобилът започва да се връща назад. Влиза в канавката. По-късно Орлин обяснява пред съда, че в този момент е пуснал двете гранати пред баща си и Невен и те се взривяват точно когато колата влиза в канавката. Взривът изхвърля Орлин и едното дете извън автомобила. Другото само се хвърля през прозореца в мига преди да се взривят двете гранати.

- Това го научавате по-късно, а в момента на взрива какво стана?

- Видяхме, че колата влиза в канавката, взривове, започна да гори. Решихме, че всички са загинали, но след това на бегом при нас дойде 14-годишното момче с един обут крак и един бос. По-късно на следственото дело се оказа, че Орлин се е опитал да го задържи в колата, но е успял да му събуе само маратонката. След това баретите дойдоха при нас, като носеха на ръце по-малкото момче с ранен крак. Донесоха на ръце и Орлин,

който си бе глътнал езика

Докторът на окръжното управление веднага се ориентира и му го извади и го спаси. Детето веднага го качихме на линейка, за да го откара в болницата в Бургас. Никола и Невен загинаха от взривовете.

Оставихме ги в колата, не пускахме никой до нея, защото бяха казали, че имат сандък с

10 кг тротил

в багажника Очаквахме да се взриви. Когато всичко изгоря, се оказа, че в багажника им има само сандък с тухли.

- Каква бе съдбата на оцелелия Орлин?

- Вкараха го в затвора, беше съден от военен съд и осъден на смърт за това, че е убил баща си и Невен, хвърляйки гранатите в предната част на автомобила. Имаше слухове, че е разменен срещу наши агенти в Турция, но аз не вярвам в това.