Тази година, заради епидемията, оказаната почит към Левски беше без политически речи. Мисля, че така е добре. Пред паметника, където не е изключено да се намират и тленните му останки, те не са подходящи. Да има почетна стража, деца и актьори да четат стихове, посветени на него и делото му, да се поднасят цветя и венци, това - да. Политиците и политическите речи, каквито и думи да се редят, са свързани със страстите на деня. Били сме свидетели на освирквания, на фенски скандирания... Неприлично е.

Левски е знак на националната българска вечност. Бил е църковен човек. Поменът и панихидата са официалният ритуал, дали само в храм, или и на паметника, нека се реши. Специалисти в сценичните изкуства да кажат.

Неговото дело и думи искат преди всичко политическо и делово всекидневие, а не ритуали и речи!

(Повече от век е минал от гибелта му, не върви да се казва, че "скърбим" или "тъгуваме". Почит, преклонение, поклон, завет...)

*От фейсбук