Често казваме, че животът е безценен, а ежедневно вършим неща, които го съкращават.
Често повтаряме, че здравето е най-важно, но ежедневно правим неща, които ни разболяват.
Често казваме, че времето е безценно, а ежедневно го пилеем с лека ръка за безсмислени неща.
Често казваме, че семейството е най-важно, а ежедневно го лишаваме от нас, като се оправдаваме за това по най-нелепия начин.
Правим кариера в работа и бизнес, но никой не прави кариера в гледането на деца.
Даваме на децата си всичко на готово, а после се чудим, защо не са готови за живота.
Искаме да ни обичат, но забравяме да обичаме.
Искаме да ни уважават, а не уважаваме.
Правим пари, но увлечени в това, забравяме да правим добро.
Държим се с хората така, както не искаме с нас да се държат.
Искаме да получаваме, а забравяме да даваме.
Не правим нищо, а после сме недоволни.
Често слушаме, но не чуваме.
Често чуваме това което искаме, а не това което ни казват.
Спирам до тук, но има още……
Иво Танев от „Урок за мъже“