Дворецът “Ситняково” и ловната хижа “Саръгьол” се рушат

Тодор Живков ги посещавал и наредил да се построи лифт

Броени дни преди да си върне окончателно “Царска Бистрица”, Симеон Сакскобурготски отново е в любимия си дворец в Боровец. В последните месеци идва тук почти всяка седмица. Посрещал е в неформална обстановка приятели от цяла Европа. Дори пред случайни туристи споделя, че в планината се чувства най-добре.

Затова и решението на ВКС, че дворецът остава негова собственост, е добра новина не само за него, но и за служителите на имота, които са убедени, че царят е добър стопанин на постройките. За първи път той печели дело, след като загуби двореца в Кричим, стопанството на "Врана" и хижите в Рила "Ситняково" и "Саръгьол".

Двете ловни вили

в Рила пустеят

и са застрашени от срутване, ако не се вземат мерки за поддръжката им, установи проверка на "168 часа" в горските имоти.

Още от пръв поглед личи, че скоро никой не е стъпвал в двореца "Ситняково".

Един от фасадните прозорци е счупен. Надписи предупреждават, че влизането е забранено, но дори и без тях мястото изглежда призрачно. Единствено постоянно включена радиоточка може да обърка минаващите туристи, че зад оградата има живот, но усещането е измамно.

"Туристите, които се качват високо в планината, са много добри и възпитани хора, затова и постройката оцелява от набези. Реално няма никакъв проблем някой да прескочи оградата и да нанесе вреди на имота", разказват хижарите в близост до двореца.

От години мястото

е необитаемо.

Нещо повече, в интервю пред Антон Хекимян Симеон Сакскобургготски разкри, че той официално не е предавал имотите си.

Тогава бившият премиер посочи, че според него няма реален интерес от държавата към притежаваното от него, като даде за пример именно постройките в Рила. Според Сакскобургготски те е трябвало да бъдат предадени, както постановява съдебното решение, на 1 март миналата година, но до този момент никой не го е потърсил официално, за да се осъществи този трансфер.

Така реално се оказва, че ценните исторически постройки стоят без стопанин и без ясна визия какво ще се случи с тях.

"Ситняково" и "Саръгьол" в момента са в процедура по приемане от държавата", заявиха от администрацията на София-област на въпрос на "168 часа".

Историята на двореца "Ситняково" започва още през далечната 1914 година като зимна ловна вила на цар Фердинанд. Всеизвестна е неговата привързаност към това място в Рила, точно над курорта Боровец, някога Чамкория. Това е любимото му място за лов. Имотът се състои от жилищна част и помещения за прислуга и охрана.

Проектиран е от Георги Фингов, определян за един от най-значимите български архитекти. Той решава и за облика на "Саръгьол". Заръката на самия Фердинанд е "да усеща гората". Затова постройката е дървена, но с големи прозорци.

Смята се за иновативна за времето си. Хижата "Саръгьол" е определяна от специалистите като архитектурно бижу. Тя е на голяма надморска височина и поради тази причина достъпът до нея е труден. Затова и почти липсват нейни актуални снимки.

Стилът е типично възрожденски,

но се забелязва и влияние от европейски дворци, строени по това време, което е творческо решение на Фингов. В ловната хижа през годините са съхранявани ловни трофеи на царя и вещи, притежавани от царското семейство. От интервюта на Сакскобургготски става ясно, че си е взел семейните лични вещи. В момента постройката се охранява от две кучета, за които се грижат стопаните от съседната хижа.

По-известният от двата двореца в Рила - "Ситняково", през комунистическия режим е превърнат е почивна станция на Съюза на българските писатели.

Мястото често е посещавано и от Тодор Живков. По време на една такава визита той решава, че трябва да се построи лифт, който да улесни достъпа до връх Мусала, а още в следващия доклад от проведения партиен конгрес е записано да се обърне особено внимание на зимните спортове и развитието на Рила планина.

За двореца “Ситняково” по времето на комунизма разказва и Георги Марков в своите "Задочни репортажи". Той го определя като символ на безразборното харчене на държавни средства от Съюза на писателите:

“Докато обикновените граждани можеха само да мечтаят

за пътуване в чужбина и да прекарат цял живот в борба за паспорт, който никога няма да дойде, ние, по-активните писатели, получавахме паспортите си за ден или два. Клубът на журналистите и впоследствие Клубът на писателите имаха привилегирован статут при снабдяването и затова там храната беше далеч по-добра от храната в първокласните ресторанти.

Всеки писател имаше право на до шест месеца годишна творческа отпуска, която обикновено той прекарваше в някоя от съюзните почивни станции или творчески домове, плащайки символични цени. Мнозина писатели от всички страни биха могли само да сънуват грамадните творчески командировки (при които обикновено нищо не се сътворяваше), разкошния дом във Варна, бившия царски дворец "Ситняково", сега съюзен дом, многобройните безплатни удобства, предоставени от разни съвети и комитети, парите, щедро отпускани от разни ведомства и организации като комсомола, профсъюзите, Министерството на отбраната, Комитета за държавна сигурност".

След падането на режима

писателите сами

се отказват от творческия си дом.

Като мотиви изтъкват, че нямат пари да поддържат базата, която изисква изключителни грижи заради съхраняваните там ловни трофеи на Фердинанд.

Недалече от "Ситняково" е и "Саръгьол".

Централната му сграда се състои от 14 стаи, кухня и столова - общо 454 кв. м. Има и още една сграда от 142 кв. м, конюшня и караулно помещение, построени в поземлен имот с площ 2597 кв. м. В исковата молба на регионалното министерство като представител на държавата бе посочено, че сградите в "Саръгьол" са ползвани от царете Фердинанд I и Борис III, но са

изградени върху държавен имот

и са собственост на държавата.

Те са построени в периода 1904-1914 г., стопанисвани и поддържани със средства на държавния бюджет от Интендантството на цивилната листа. Според МРРБ това е държавно учреждение, чиито функции са да управлява имуществото, предоставено за издръжка на българския монарх и царския двор, посочиха по време на делото адвокатите на държавата.

Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок предявяват претенции за собственост на имота през 2003 г., когато той е министър-председател. Те получават документите от администрацията на София-област. Връщането на собствеността е оспорено от следващите правителства и след 5 години съдебни дела с решение на Върховния касационен съд държавата отново става притежател на имота.

“Вижда се, че има систематично преследване

– казва Сакскобургготски пред bTV. - Да се върнем назад – през 1946 г. правителството на Кимон Георгиев признава и ни дава списък на частни и лични имоти. През 1998 г. демократична България, Конституционният съд, се произнася, че е така. Според мен това, което следва, няма логично обяснение. Този мораториум (върху разпореждането с царските имоти - бел. ред.) не е законосъобразен, това е тормоз.

Начинът, по който се действа – загубихме двете дела за хижите "Ситняково" и "Саръгьол". Опразнихме ги, защото съм коректен човек, но с голяма болка в сърцето. Виждам чиста злоба – да се отнеме без някакъв план за действие. Предполагам, че ще стане като с т.нар. Царски конюшни", изразява опасенията си монархът.

След думите му последва реакция на управителя на София-област Илиан Тодоров. В официално изявление той заяви, че е забранил продажбата на държавни имоти, така че препоръчва на

Симеон Сакскобургготски да не се притеснява

за вилите.

Бившият премиер наскоро изрази разочарованието си от инфраструктурата на Боровец.

"През изминалия уикенд с царицата се разходихме в Рила. Търсехме почивка сред хубавата ни природа. Боровец – един световен планински курорт. Горските пътеки. Но вместо да се насладим на спокоен следобед, изтърпяхме същински ужас! И то не къде да е, а точно над самия курорт – пътя от Боровец в посока хижите "Марица" и "Заврачица"! И думата "път" е силно казано.

Този друм там мога да сравня само със следвоенна територия, подложена на бомбардировка. Път просто няма! Има ями, езера, скали, кал. Достъпен е, и то трудно, единствено с високопроходим автомобил!

На никакво разстояние от престижен курорт, който трябва да обслужва и хижите, и да бъде достъпен за туристи и планинари. Не мога да си обясня как е възможно подобно безхаберие или мързел от страна на хората, които са отговорни за поддръжката на пътищата и пътеките в Рила", гневи се Сакскобургготски.