Три са мотивите: накърнено право на собственост, липса на държавна нужда от отнемането на сградите, законът от 1947 г. е правен за конкретни хора

Царски ли са царските имоти? Въпросът придоби отново актуалност от близо три седмици, след като регионалното министерство внесе искания в съда делата за дворците “Врана” и “Царска Бистрица” да бъдат спрени и спорът да се реши извънсъдебно.

Сагата с царските имоти започва с приемането на Закона за обявяване на държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници на 19 декември 1947 г. Той е обнародван в “Държавен вестник” на 31 декември 1947 г.

Описът на недвижимото имущество става още през 1946 г. по време на правителството на Кимон Георгиев. Става дума за имоти, стопанисвани от Интендантството. Това е институцията, чрез която царското семейство участва в гражданския оборот. В списъка имотите са разделени на лични, смесени и държавни.

Държавните са дворецът в София, “Евксиноград”, автомобилен парк, зоологическа градина, ботаническа градина, детска градина, електрическа централа, исторически музей. Личните постройки на Н. В. царя, но построени върху общинска или държавна земя, са дворецът “Кричим”, хижите “Саръгьол” и “Ситняково”, хижа “Овчарска” в Говедарската община и още една постройка от 50 кв. м. Тя е описана като лична на царя, но изградена на земя, собственост също на Говедарската община.

Като лични на царя са посочени дворците “Баня”, “Чамкория” (“Царска Бистрица”) , “Врана”, сградата на Интендантството на двореца, която е на обща площ 4384 кв. м., и два незастроени парцела в Созопол и на остров Св. Тома.

В правилника на Интендантството изрично е казано, че то води отделни книги за частните царски имоти и отделни за държавните. В началото на века княз Фердинанд издава пълномощно на Интендантството, с което му дава право да купува от свое име, но за сметка на княза ниви и парцели в района на селата Горубляне и Лозен.

Над 140 са

договорите,

продавателните

записи

и крепостните актове в периода от 1900-1904 г.

Любопитна подробност е, че пак от името на Интендантството през 1942 г. царица Йоанна купува 3 декара земи в района на Самоков. Тя обаче отказва да иска връщането им или обезщетение, защото са раздадени на безимотни.

Какво представлява Интендантството, е основният въпрос, който се поставя на всяко едно от делата на държавата срещу Симеон и Мария-Луиза. Досег само по делото за чифлика “Кричим”

съдът приема, че

е държавен

орган,

но без да има историческа експертиза.

През 90-те години на миналия век в разгара на реституцията, когато десетки българи си връщат наследствените земи и имоти, започва и дискусията не трябва ли и Симеон Сакскобургготски да получи сградите, принадлежали на Фердинанд и Борис.

За първи път темата е поставена открито от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев, който е един от хората, които имат право да сезират Конституционния съд. На 18 март 1998 г. той внася искане до КС да бъде обявен за противоконституционен законът за отнемана на имуществото на царете Фердинанд и Борис.

В искането си Татарчев посочва, че той противоречи както на конституцията от 1947 г., така и на тази от 1991 г. Първото противоречие е по отношение на основния принцип, че България е правова държава. “С него грубо се погазват личните права на определен кръг хора, които са напълно лишени от каквато и да било възможност да защитят правата си и законните си интереси”, смята тогавашният главен прокурор.

Второто противоречие с конституцията е, че “като основание за наложената репресия е личното и общественото положение на определен кръг хора, чиито имоти се конфискуват”.

Посочено е още, че мотивите за приемането на закона са чисто политически - желанието да бъдат отстранени членовете на бившето царско семейство, което обаче е несъвместимо с демокрацията и политическия плурализъм. Според него мотивите към закона се състоят единствено от “пристрастни и едностранчиви политически оценки”.

Освен това имотите са

отчуждени без

обезщетение

и без да има държавна или обществена необходимост от това, посочва Татарчев. Като страни по делото пред КС становища изпращат Министерският съвет, правната комисия, министърът на финансите. Страна по делото са и наследниците на Фердинанд и Борис. Те също изпращат свое мнение до КС, но не изразяват конкретно отношение по това дали законът противоречи на конституцията, което е и напълно обяснимо, имайки предвид факта, че не са юристи.

Становищата на останалите институции са в същия дух като тези на главния прокурор.

Така например един от членовете на комисията в НС - проф. Александър Джеров, посочва, че преди всичко частната собственост е неприкосновена и има конституционна забрана тя да бъде отчуждавана, освен ако не е за доказани държавни или общински нужди. Като в този случай обаче хората, чийто имот се взема, трябва да бъдат равностойно компенсирани, казва професорът.

Мнението на членовете на правната комисия е, че действително законът противоречи на равнопоставеността на гражданите. Становището е прието с 8 гласа “за” и 1 “против”.

Не е съгласен

депутатът от

левицата Янаки

Стоилов

Той застъпва тезата, че искането на главния прокурор не може да се разглежда, защото засяга закон, който вече не е в сила. Другият му аргумент е, че царските имоти са придобити със средства на царете, получени от тях от държавния бюджет, както и че дворците и ловните хижи всъщност са публична собственост на държавата.

Изводът на правната комисия е, че не може да се възстановят тези имоти, които представляват публична държавна собственост и които са дадени само за ползване от династията. Депутатите обръщат внимание на факта, че след като самият спорен закон от 1947 г. обявява царските имоти за държавни, показва, че те са били собственост на царете.

Така се стига до решение №12 на КС от 4 юни 1998 г. То е взето с пълно единодушие от съдиите, а докладчикът по делото е Стефанка Стоянова.

Какво става ясно от решението.

Законът за отнемане на имотите, приет през 1947 г., се състои всъщност от два текста. Първият обявява за държавни всички движими вещи и недвижими имоти на Фердинанд, Борис и наследниците им, които са лично придобити от тях или са наследени. Вторият член от закона казва, че се прави правилник за имотите и с него се възлага на финансовото министерство да се занимава с използването им.

Според конституционните съдии член първи всъщност представлява принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост. По своята същност не се различава от конфискацията, защото не става чрез обезщетение. В същото време няма доказани държавни и общински нужди от отнемането им. От това следва, че тази разпоредба накърнява правото на собственост, защитено от конституцията, посочват съдиите.

Те обръщат внимание и на факта, че законът засяга само конкретни хора по два признака - принадлежност към царското семейство и това дали са наследници на династията. Те са свързани с произхода и личното положение, което обаче противоречи на конституцията, която казва, че

всички

български

граждани

са равни,

не може да се делят по социални признаци като произход и лично обществено положение.

Затова и КС обявява за противоконституционен закона. Според част от юристите решението на КС има силата на реституционен закон, според други не е така и трябва да бъде приет отделен закон. Решението на казуса се бави вече близо 20 г.

Липсата на закон доведе дотам Симеон и държавата да се съдят взаимно както на наш терен, така и в Страсбург.

Вижте инфографиката голяма тук

Цачева и Нанков казват решението, ВМРО иска съвет на коалицията

Министрите на правосъдието Цецка Цачева и на регионалното развитие Николай Нанков ще обявят в понеделник решението на работната група по казуса с царските имоти, съобщиха от правосъдното министерство. В брифинга ще участва и началникът на кабинета на министъра на земеделието Атанас Кацарчев.

Преди седмици от регионалното ведомство поискаха двете дела - за “Врана” и “Царска Бистрица”, да бъдат спрени, докато се намери извънсъдебно решение за царските имоти.

Специално създадена група към правосъдното ведомство се зае да търси изход от заплетената ситуация. Най-вероятно тя ще излезе със становище, че само специален закон може да реши проблема.

Преди да бъде внесен евентуален законопроект, той трябва да бъде обсъден на коалиционен съвет, каза лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов. Миналата седмица партията пусна остра позиция срещу “спазаряването” на царските имоти между Симеон Сакскобургготски и премиера Бойко Борисов.