Трябват 20 000 устройства, 130 млн. лв. и гаранции, че няма да се разнася зараза

При този вот избирателят не е сигурен какво става с гласа му

- Една от ясните цели на протеста и неговите вдъхновители е машинно гласуване на предстоящия парламентарен вот. Близо ли сме до въвеждането му, проф. Константинов?

- Нека да започнем с факти, защото оценките са най-различни - емоционални, субективни, а фактите са си факти. Първо, в нашия Изборен кодекс миналата година депутатите записаха, че от 2020 г. нататък в секциите с над 300 избиратели гласуването ще е само с машини. Уточнявам - става въпрос за всички избори без местните. На предстоящите парламентарни избори, независимо дали предсрочни или редовни,

трябва да гласуваме с

машини в 9000 секции

- толкова са с над 300 избиратели. В по-малките секции, в подвижните, в чужбина няма да се гласува с машини.

Какво правим обаче с тези 9000 секции у нас? В изборния ден на една машина могат да гласуват максимум 200 души. И тъй като има секции, в които гласуват по 600-700 души, в тях трябва да има по 3-4 машини. Това означава, че на тези 9 000 секции ще им трябват поне 20 000 машини. По 2000 евро на машина, колкото е средната цена, това са около 40 млн. евро само за да платим машините. Но понеже България е богата държава, тази сума за нея е нищо. Тя България е богата и по още една причина: всички крадат и още има.

- В предварителния ни разговор подчертахте, че машините са проектирани преди коронакризата, която сега придава силен медицински акцент на този вид гласуване. Защо?

- Проблемът е, че тези машини са със сензорен екран. Вече знаем, че пипането на всякакви повърхнини включително банкомати, ПОС терминали, без човек да си измие ръцете или да ги дезинфекцира по друг начин, е много опасно, защото е един от основните източници на заразяване. Да си представим хипотетична ситуация, в която гласоподавател, който е заразен, но не знае това, пипа екрана, прави един, втори избор, избира преференции, изобщо за няколко минути

омазва екрана

както може

След него влиза втори избирател, който няма вирус - пипа, пипа екрана и се заразява.

- Вярвате ли, че този сценарий е възможен?

- Не само че е възможен, но ще се случи на много места. Искам да кажа, че ако ще въвеждаме машинно гласуване, трябва да сме в медицинския смисъл на думата 100% сигурни, че такъв вот ще бъде безопасен за хората. Ако този проблем не се реши, аз съм категорично против машинното гласуване.

- Протестът иска този парламент да се разпусне, но без него няма как да се изработи изборният кодекс с машинното гласуване. Не е ли така?

- Не, не. Изборният кодекс е изработен и в момента в него точно си пише, че във всички секции с над 300 избиратели трябва да се гласува само с машини. Черно на бяло. И ако парламентът нищо повече не пипне, това са условията. Трябва да осигурим тези 20 хиляди машини. Не го ли направим, следващите парламентарни избори ще са напълно незаконни. Това трябва да е ясно на всички, които искат хем бързо разпускане на парламента, хем да се спази изискването за машинното гласуване. И още нещо - в цяла Европа с машини се гласува само в Брюксел и околностите му. Точка.

- Основният аргумент срещу хартиения вот е, че дава възможност “неправилните” бюлетини да бъдат обявявани за невалидни и да се нанасят многобройни поправки в изборните протоколи. Дали машинен вот ще ни спаси от това?

- Нека продължа с фактите. Всяка секционна избирателна комисия (СИК) има между 7 и 9 членове в зависимост от големината на секцията. Всички те са представители на парламентарните политически сили. Това не е ли гаранция за честността на вота? Второ, по време на самия избор, в секцията може да присъства който си поиска - от представители на партии, наблюдатели, журналисти, граждани до не знам още кой, включително и на преброяването на бюлетините. Веднага след това и след подписването на секционния протокол всеки може да получи ксерокопие от него.

Освен това, след като данните от протокола бъдат вкарани в компютрите на районната избирателна комисия, копия от него в оригиналния и в компютърния му вид се качват веднага в интернет. Още вечерта в изборния ден ние

можем да

видим всичките

12 000 протокола

в мрежата

Е, кажете ми откъде идват лъжите? То не че няма лъжи, например купен вот, или купени комисии, но са взети всички възможни мерки - всички политически сили имат право да следят процеса и да вземат копие от протокола.

- Как ще изглежда изборната логистика с машинен вот?

- Това вече е правено. В България на два пъти е гласувано с машини - един път с 500, а на последния евровот през 2019 г. с 3 000 машини. В 3 хил. секции, където бяха разположени, се гласуваше и на тях, и с хартиени бюлетини. След това резултатите се обобщаваха. Впрочем резултатът от машинния вот не беше особено успешен, защото в 40% от секциите с машини, а те бяха 1200, бяха допуснати много грешки в протоколите.

- Какви?

- Най-различни. Не казвам, че имаше грешни гласове за партиите. Но

от много машини

ние не получихме

флашките

А като не дойде флашката, ние какво правим?

- Как изчислявахте резултата от вота?

- Резултатът е вписан от комисията в протокола, но самата флашка физически не идва. Отишла някъде - пуснали я в торбата с бюлетините, или просто пропуснали да я вземат, или някой си я прибрал. Флашката е малка, както знаете, лесно се губи. И тук очаквам идиотския въпрос: “Защо не ги пуснете по интернет?”

- Да, наистина, защо?

- Защото да пращаш и отчиташ официални резултати от избори по интернет, е кретенизъм. Меко казано. Ще ги хакнат на минутата. Който го е направил, е изгорял. По интернет пращаме само предварителни, междинни резултати, не официалните. Ето, виждате, че машинното гласуване също не е безпроблемно.

- Може ли машина за гласуване да изкриви вота? Ако може - как?

- Ще ви дам пример. В Нидерландия имаше 99,9% машинно гласуване, в момента там има 0% гласуване с машини и всичките са изхвърлени. Една от причините беше директна манипулация на вота. Един от кандидатите за депутат в нидерландския парламент съвсем демонстративно произведе 200 гласа за себе си на една от машините в секцията чрез специално устройство в джоба. Никъде другаде в Нидерландия, в нито една секция, даже в неговата, нямаше нито един глас за този човек. Всъщност той не беше известен, нито пък искаше да става депутат. Целта му беше да покаже какво става с гласовете при машинен вот.

- За да бъде заложено в изборния закон машинното гласуване, значи има плюсове. Какви са?

- Аз не казвам, че да се гласува машинно, е само лошо.

Машините са

манипулируеми, това показва опитът в много държави, където ги използват. А какви ще са нашите - не знам. Дано да са хубави.

- По-скъп ли ще ни излезе изборният ден, ако гласуваме машинно?

- Трябват 40 млн. евро, за да купим машините. Другите разноски за провеждане на изборите също си вървят - те са грубо около 50 млн. лева и като прибавим за машини още 80 млн. лв., стават общо 130 млн. лв. Отделно онзи, който спечели поръчката за машини, или пък държавата трябва да осигурят логистиката. Когато имаше гласуване с 3000 машини, фирмата “Сиела” прибра машините си след два дни, отиде някъде и който гласувал - гласувал. Представете си сега как прибираме обратно тези машини по селата, по секциите и в районните комисии. Много тежка лудост е да съхранявате такава машина например в местното читалище или в общината. Всеки може да я открадне или да я повреди. А ако се счупи машина, а няма хартиено гласуване? А ако някой надраска екрана, за да маркира любимата си партия?

- Как стоят нещата с гласуване по пощата у нас?

- Скандинавските държави и някои американски щати гласуват така, Австрийската република и други държави - също. Но през 2016 г. за първи път в 100-годишната история на австрийската република бяха анулирани целите президентски избори заради нередности при гласуването по пощата. Бяха констатирани 78 000 неправомерно обработени гласа, което беше повече от разликата в гласовете на двамата кандидати. При това в много изборни райони имаше нарушения с гласуването по пощата. Някакви хора отваряли пликове, слагали бюлетини, махали бюлетини, броели бюлетини предварително и без да имат право за това. Затова Конституционният съд им касира целите избори. Това беше най-големият срам в историята на демократична Австрия, която иначе работи като швейцарски часовник. А как ще омажем гласуването по пощата у нас, оставям на всеки да си представи.

- Основните забележки към дистанционното гласуване са, че се нарушава тайната на вота.

- В конституцията пише, че вотът е таен, но при дистанционно гласуване тайна на вота няма и не може да има. Кой как гласува, дали изобщо той гласува, или някой друг – остава пълна тайна... Нали ви е ясно, че в едно предприятие, в което директорът е като бащица, никой няма да гласува по собствена воля, защото ще му приберат било паролата, било смарткартата, било бюлетината за гласуване по пощата в зависимост от технологията за гласуване, и после някой друг ще гласува “правилно” вместо него?

А представяте ли си в гетото какво ще стане? Тарторът ще им прибере кодовете и ще гласува, както иска. По-точно,

както са му

платили

А какъв ще е дистанционният вот от една близка държава с масивно българско избирателно тяло? Колкото избиратели има там, толкова гласове ще дойдат по интернет. Мога да ви кажа и за кого ще са те.

- Къде гласуват дистанционно по интернет и какъв е опитът им?

- В Естония, чието население е 1,5 млн., и в три швейцарски кантона. Или с други думи - в десети от процента в рамките на Европа гласуват по интернет. Аз мисля, че рано или късно по света, в Европа и в България ще се гласува дистанционно. Но ако ще въвеждат гласуване по интернет, депутатитет, рябва да махнат като начало тайната на вота от конституцията.

- От всички примери, които дадохте дотук, излиза, че за нас е най-добре да гласуваме с хартиени бюлетини, както досега, така ли?

- Всеки начин на гласуване си има предимства и дефекти. Ето къде са те при хартиеното гласуване. Представете си отдалечена секция, ама толкова отдалечена, че партиите ги мързи да изпратят свои представители и застъпници. И в тази секция - кой гласувал, кой - не, комисията съставя грамотен протокол, който отива за обработка в РИК. Само че резултатът в него не отговаря на гласуването, защото комисията го е създала изкуствено. Такава сцена е напълно възможна, когато представителите на повечето партии в комисията са купени, и второ, когато там няма наблюдатели, или журналисти. Или пък има, но са “убедени” да си затварят очите.

- Колко са тези секции?

- Общо 1500 от 12 000. Голяма част от тях са съвсем малки - сред тях има и такива, където гласуват 10-20 души. И далеч не във всички стават изкривявания на вота, но биха могли.

- А при машинно гласуване ще има ли наблюдатели?

- Естествено, но там проблемът е, че всъщност гласоподавателят не разбира какво става с неговия вот.

Как ще разбере

какво е записала

машината?

Не може.

Някъде машината пуска и хартийка. Но пак не е ясно дали в паметта на машината е записано това, което е на хартийката.

- Какъв е начинът това да става?

- Един от хубавите примери е, когато банкирам по интернет - непосредствено виждам какво става с парите в сметката ми, също и ако ми ги откраднат. А при гласуването връзката между избирателя и гласа се губи. Освен това, пуснеш ли някаква система да живее в интернет, смятай, че ще бъде хакната. Българските избори от 1991 г. до днес не могат да бъдат хакнати, защото ние не използваме интернет за предаване на истински данни освен информативни, междинни. Понякога простите технологии имат и предимства. Нали знаете къде днес е най-голямото хакване на данни? При използване на великите облачни технологии. Хакерът нацелва един такъв облак, сваля всичките данни и после пострадалите пищят.

- Какъв ще е изходът от борбата за машинно гласуване?

- Чак пък борба… Българският народ има своя еманация и тя се нарича български парламент. В него има 240 мъже и жени - най-умните, най-оправните и най-отговорните българи. Има и двама още по-умни и отговорни българи - това са президентът и вицепрезидентът. Това са 242 души, избрани чрез национални избори, и затова по дефиниция те са най, най, най. Ами да седнат тези 242 най, най, най и да се разберат! Ние сме прости изпълнители.