Забраняват черкуванията, а връх Св. Никола го кръщават Столетов и чак след това Шипка

В миналия брой разказахме как комунистите са поругавали български манастири и църкви. Как храмовете, в които е пял Апостола на свободата Васил Левски, са превърнати в свинарници и козарници. В този брой продължаваме с вълнуващата история на българската вяра по време на комунизма.

След преврата на 9 септември 1944 г. храмът "Св. Петка" в с. Мечка се използва за нужник на ромския интернат. Комсомолците от с. Войникът

правят от църквата дискотека

Храмът пантеон "Всех Святих" в русенските гробища през 1975 г. за една нощ е съборен, а той е построен за поменаване на избитите за българската свобода. Гигинския манастир "Козма и Дамян" веднага след 9 септември 1944 г. го правят първият политически лагер в България. След това го използват като краварник, свинарник и т.н., а той е построен с разрешението и под покровителството на прочутия разбойник и кърджалийски предводител Кара Фейзи. Сега отново е възстановен от родолюбиви монаси.

Ахтополският манастир "Св. Йоан Продром (Предтеча)", просъществувал повече от хилядолетие, след 9 септември е поруган и осквернен. Активисти комунисти изгарят многобройните

безценни икони

и старопечатни книги, а самия храм превръщат в обор. На мястото на иконостаса правят ясли за връзване на коне. Днес манастирското място е пущинак. В тоя манастир е било седалището на Агатополската архиепископия и в него са живели архиепископите от 527 г. до 1829 г.

Пощада няма. Отнети са имотите на всички православни манастири и църкви. Когато хората издигат храмове и манастири, те са помислили за тяхната поддръжка и издръжка, правейки дарения. Всички те са отнети.

Не е пощаден и Рилският манастир

- сърцето и душата на българите. Отнети са му горите, нивите, водениците, стадата, пчелите - всички дарения, направени от български царе, чужди владетели и турски султани. На 5 октомври 1961 г. излиза постановление, с което се нарежда: "Монасите в едномесечен срок да напуснат пределите на Рилската Света обител". Оставят само един монах - игумена. Колкото и добро да е едно дърво, гора не прави. Така бе

ликвидирана най-голямата българска духовна школа

Монашеството като съсловие почти бе ликвидирано.

Монасите изчезнаха като биволите. Само че биволи може да си внесем от Африка и Индия, но монаси няма откъде. Католиците си внасят свещеници от Италия, Полша, Чехия и т.н., протестантите - пастори, да не говорим за останалите регистрирани вероизповедания. Българската православна църква – няма откъде.

Монасите - прогонени от манастирите, Пастиро-богословският институт "Софроний Врачански" - закрит. През 1950 г. Софийската и Пловдивската духовна семинария са затворени. Понеже постоянно се правят сравнения с Румъния, нека напомня, че при падането на комунизма там имаше над 6200 монаси, а в България бяха останали само 70-80.

В Румъния още през 1990 г. бе въведено вероучението като задължителен предмет.

Малцина знаят, че Пловдивската семинария всъщност е Цариградската семинария. Българската екзархия открива семинария в столицата на Турция, която бълва духовници и учители за останалите под турско българи

През 1913 г. по разбираеми причини е преместена в гр. Пловдив. Червените еничари не може да се помирят с това и през 1950 г. я затварят. Подменят се традиции и обичаи. Стана страшно да празнуваш религиозните празници, утвърждавали се повече от хилядолетие: Коледа, Йордановден, Великден, Илинден, Голяма Богородица и всички останали, свързани с православната вяра. Черкуванията забранени. Датите на сборовете, които ставаха в деня на светеца, чието име носи черквата на селото, се променяха и заместваха със събори. Гурковският сбор ставаше на Димитровден, защото храмът, построен през 1850 г., носеше името

на св. Димитър

Като дете за пръв път посещавах сбор в чуждо село. Врати и порти широко отворени, улиците препълнени с пременени в ново мъже, жени, ергени, моми, деца. Усмихнати лица. Надошли са гости от околните села - Николаево, Чанакчий (Паничерево), Едрево, Запалня, Твърдица, Козарево, Конаре. Слезли са балканджиите от Еленските и Тревненските колиби. Радостни възклицания и прегръдки. Къщите препълнени с гости, срещат се стари познати, завързват се нови приятелства. Чувам покани и към непознати: "Ела, ела! Влез! Ще те почерпя с вино от "Глигорица!" Къде е, не знам. Другото съм забравил, но съм запомнил, че в Гурково най-вкусното грозде зрее на "Глигорица" и най-хубавото вино става от него. Та за да се забрави св. Димитър, се взема решение да се прави събор на 10 септември с магарешки надбягвания

и събитието се организира на стадиона. Речи, музики, надпявания, най-различни магарешки щуротии, но няма гостите по къщите, няма топлотата, отсъства сърдечността.

Всичко, свързано с вярата, трябва да бъде изкоренено. Днес най-голямата подмяна и лъжа е, че Паметникът на свободата се издига на връх Шипка, защото той е построен на връх Св. Никола.

Атеистичната власт не може да търпи един връх, обвеян с бойна слава и обгърнат с всенародна любов, да носи името на светец. Така е записано и в протокол № 4 от 26 октомври 1951 г.: "Върхът не бива да носи повече това име по религиозни причини". Дава му се ново име - Столетов. Не след дълго и Столетов изпада в немилост. През 1977 г. върхът е прекръстен на Шипка. Става така, че два върха един до друг носят едно и също име. Какво да се прави с истинския връх? Почват да го наричат Северната височина, Старата Шипка, Втората Шипка, като забравят, че Шипка не може да бъде ни стара, ни втора, защото независимо от своята надморска височина тя е най-високият връх на българската саможертва. По тоя въпрос проф. Петко Петков написа цяла книга. Образуваха се комитети в Казанлък, Стара Загора, Габрово, София, които отправиха молби към президента да възстанови географската, историческата, военната и моралната истина. Същото сториха и учените от Историческия факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

Отрицателен

отговор

се получи от Цвета Тимева, председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места. Надявам се, вярвам, че президентът ще възстанови истината, защото той е първият политик и държавник, който на 3 март 2018 г. назова върха с истинското му име Свети Никола. Той няколко пъти повтаря думите на Ботев: "Истината е свята!". Хайтов пише:

"Лъжата е чума!" Чума за науката, нравствеността, родолюбието. Не вярвам президентът да застане в редиците на привържениците на чумата. Варна, Добрич, Шумен, Карнобат, Сопот, Карлово си върнаха имената. Загуби ли България нещо? Помръкна ли името на Апостола, че се е родил в Карлово, а не в Левскиград? Левски и Шипка имат достатъчно своя светлина. Не се нуждаят от чужда. Президентът обича да напомня словата на Левски: "Дела трябват, а не думи!" Време е да покаже на дело, че не е президент на подмяната и лъжата, а на Истината. Нека покаже, че уважава българската вяра независимо дали е вярващ или не. Този факт, че името не се връща само защото е име на светец, недвусмислено доказва, че

България не е православна, а атеистична страна

И в наши дни под благовидния предлог "Да очистим България за един ден" определят 14 септември – Кръстовден. Да напомня ли, че Кръстовден през турско се е празнувал най-свободно. В цяла България не се намери ни един журналист, ни една медия на 14 февруари да спомене, че на тая дата през 869 г. в Рим е починал свети Кирил Славянобългарски, а се надпреварваха да величаят Св. Валентин.

Атеизмът е изсушил душите на хората, вкаменил е сърцата на българите. Властва навсякъде. Изтласкал е и смачкал българската вяра. А където няма вяра, процъфтява суеверието. Храмовете са празни, но са препълнени приемните на разни врачки, гледачки, магьосници, магове, ясновидци, контактьори, екстрасенси, предсказатели и всякакъв род съвременни шамани. Отворете страниците на който и да било вестник или списание и оттам ще се набият в очите ви техните реклами.

Великолепните и разнообразни празници, свързани с православната вяра, почти изчезнаха или напълно се видоизмениха. Тъй като хората не могат да живеят без обикновеното човешко общуване, създават си нови: на боба, на зелето, динята, пъпеша, кайсията, прасковата, ореха, тиквата и други подобни празници. Т.е. връщат се към най-първобитния религиозен примитивизъм - тотемизма,

обожествяването

на предмети

и природни явления.

Точно това липсва в учебниците - приносът на българската вяра и жестокият й погром за тия 45 години.

Изтерзана, обезкръвена, все пак нещичко е останало. Постепенно тя ще се съвземе. Вярващите ще съумеят да подберат и изпратят на подготовка млади хора, които да се борят с духовната пустота и невежество. Убеден съм, че най-възвишеният идеал ще се възвърне и ще победи, защото няма по-велико и съзидателно учение от учението за любовта.

"Обичайте се, помагайте си, прощавайте си и постъпвайте с човеците тъй както искате да постъпват с вас!" Кажете нещо по-точно и по-велико! И това важи за всички хора, за всички народи и всички времена!