В цялата 1155-годишна история на православната ни църква най-страшни се оказаха 45-те години след 9 септември 1944 г.

Ний така смазахме българската църква, че тя повече никога няма да се съвземе, казва вътрешният министър при Живков Димитър Стоянов

Казват, че в Дирекцията по вероизповеданията имало регистрирани над 180 вероизповедания и всички те са български. Кое от тях враговете на България наричат българска вяра? Кое от тях самите българи приемат за своя, българска вяра?

Тук отговорът е еднозначен - православието, Българската православна църква. Всяко едно българче още в утробата на майка си знае, че тая вяра е обединила различните племена в едно, че благодарение на нея се е образувал един народ, създала се е една нация със своите обичаи и традиции. 700 години България е под чуждо иго - тогава няма държавност, няма царе, боляри, министри, депутати, няма президент, но има своята вяра, своята Църква, която замества всички тия институции и съхранява българщината.

Голяма дандания се вдигна за учебниците по история и по-специално за периода 1944 - 1989 г., но никой не постави въпроса за българската вяра и за гоненията срещу нея, за

издевателствата, които се вършеха

над вярващите и особено над духовенството.

В споровете с Македония за Гоце Делчев се изтъква, че е учил в екзархийско училище, назначен за учител от Българската екзархия, а тия факти са изхвърлени от българските учебници. И почти нищо за дейността и ролята на Българската екзархия в останалите под чужда власт земи след 1878 г.

Българската екзархия, Българската православна църква открива, поддържа, грижи се за 1374 начални училища, 87 прогимназии, 9 гимназии, в това число Солунската и Одринската, 2 духовни семинарии – едната от които в Цариград, няколко педагогически и занаятчийски училища. За тяхното нормално функциониране ангажира над 2400 учители, сред тях и най-светлите дейци на ВМОРО.

Осигурява и заплатите им. В борбата за църковна независимост в останалите под турско български земи основава и организира духовния живот на 8 български епархии със съответните митрополити, епископи и всякакъв друг обслужващ персонал. В тия земи има над 1300 храма и манастири със своите свещенослужители, монаси и монахини все под ведомството на Българската екзархия.

Организира духовния, просветен, културен, обществен, празничен живот на българите чрез

демократичен изборен процес

1300 храма. Към всеки храм се избира църковно настоятелство. Църковните настоятели не се налагат отгоре, а се избират от вярващите в енорията. 1300 храма от по 5 настоятели правят 4500 църковни настоятели и още толкова от контролните комисии. Те се ръководят от своите свещеници. Само че тогава свещениците се избират и ръкополагат, а не се назначават, не се спускат отгоре.

Може да обвиняваме

турската власт и Цариградската патриаршия

в каквито искаме грехове, но те са предоставяли правото на вярващите сами да избират своите свещеници. Българите са избирали не кого да е - те са избирали за свещеници най-достойните сред тях. Чудно ли е тогава защо българското духовенство, Българската православна църква се явяват естествен водач на своя народ.

По подобие на църковните настоятелства се избират училищни, читалищни, общински настоятелства, но всички те се намират под ръководството на църковните настоятелства. Освен това Българската екзархия води на отчет всяка българска къща, всяко българско венчило - тя така отчита: къщи, венчила, вярващи. И най-простият поп в най-затънтеното село, в най-черните дни е знаел и отчитал броя на къщите, венчилата, вярващите.

Всеки владика е водел точен отчет и в зависимост от техния брой се е определяло неговото възнаграждение. Всичко това се пази в архива на Българската екзархия, но няма кой да надникне в него. През 1952 или 1953 г. на една среща с Димитър Талев му зададох въпрос за митрополит Методий Кусев.Той замълча малко и каза:

“Това е най-великият българин, когото е раждала македонската земя. Той сам - е, не съвсем сам, а със своите сподвижници, съмишленици и сътрудници направи много повече за Македония, отколкото всички революционери, взети заедно!“ Всичко по-горе, което изброих, го организира той като протосингел на Българската екзархия.

Така Българската православна църква до 9 септември 1944 г., повече от хиляда години, на всеки 4 години събира

данни

за вярващите

Последният отчет, който баща ми изпраща, е от 1947 г. Той е : “Къщи 176, венчила 215, членове 976.” През 1951 г. последните избори за църковни настоятели се провеждат под такъв терор, че Св. Синод взема решение повече да не се провеждат избори, а всеки свещеник да се оправя кой както може. Решението е: “Настъпиха форсмажорни обстоятелства и провеждането на свободни избори е невъзможно”. Днес нито един православен български свещеник не знае колко християнски къщи има в енорията си, колко венчила, колко вярващи. По-рано е ясно: венчило – глас. Днес се гласува безразборно.

Докато отново не се върне строгата отчетност на венчилата и кой от венчилото има право на глас, да се изготвят избирателните списъци за църковни настоятели, вярващите да посочват и избират своите свещеници, т.е.отново да се възстанови съборността, съобщността на вярващите от всяка енория, единението между енориаши и свещеници, няма да има истински християнски живот.

Преди няколко години ми попадна съвсем случайно учебникът по литература за 5. клас. На няколко страници се обясняваше

какъв езически празник

е Коледа

И само едно изречение, че е християнски.То гласеше: “В тоя ден християните честват МИТА за раждането на Христа”. Нито дума защо цялото човечество празнува Рождество Христово! Нито дума защо новото летоброене започва от Рождество Христово. И коледарските песни са ампутирани по комунистически. Например от песента за Станеника са изхвърлени стихчетата: “Бог се роди снощи вечер, снощи вечер по вечеря” и “Тебе пеем, Бога славим!”

Коледарите са дадени като някакви митични същества, а не като пратеници Божии, които разнасят радостната вест, че Бог се е родил. Да не говорим за благословиите. Навсякъде при коледуването те започваха: “Да даде Бог!”, “Да наспори Господ!” и т.н. все в тоя дух, но основното е, че не човекът благославя, а Бог!

Това е изхвърлено. Преди две години ми попадна учебникът по история за седми клас. На 200 страници са дадени всички религии от древността – Персия, Египет, Рим, гръцката митология, скандинавските религии, хиляди божества. За християнството 3 страници, един урок. За един час българските ученици ще научат какво е християнство с трите разклонения: католичество, православие, протестантство! Българската вяра липсва в учебниците.

В

цялата 1155-годиш

на история

на Българската православна църква най-страшен и жесток за нея се оказа 45-годишният период на комунизма. Тогава българската вяра бе най-мачкана, най-тъпкана, най-вършана, най-валяна, най-грухана и мляна, или както докладва вътрешният министър Димитър Стоянов: “Ний така смазахме Българската православна църква, че тя никога повече няма да се съвземе!” Веднага след 9.09.1944 г. свещенослужителите бяха обявени за народни врагове.

Какви ли не издевателства се извършваха над тях! Събличаха ги голи, надяваха им магарешки юлари на главите, яздеха ги и обикаляха около храмовете с тях. Бръснеха им брадите, режеха им косите.Подигравки и забрани всякакви. Навръх Великден 1977 г. при службата в Русенския катедрален храм влизат 4 подпийнали комсомолци, хващат владиката дядо Софроний и започват да го подхвърлят за ужас на богомолците. Представяте ли си, след като в катедрален храм се случва това, какво е из провинцията?

Децата на свещенослужителите

бяха в графата „народен враг”. Тогава децата се деляха на: “деца на активните борци“, “деца на народа” и “деца на враговете на народа”. На много места ги заставяха да подписват декларации, че се отказват от родителите си, за да получат бележка за продължаване на образованието си.

На попските деца и внуци не бе разрешено да следват в редица специалности като МИО (международни икономически отношения), дипломация, във висшите военни учебни заведения и т.н. На тях първи смениха имената: отнеха им утвърдилото се с векове “поп”. Забраниха се венчавките, кръщавките, опелата. Вместо кръстен знак на гробовете се появиха пирамидки с петолъчки.

Тайнствата въпреки всичко се извършваха тайно, скришом, нощем както по време на

най-великите

гонения при

първите християни

Комисии от ремсисти и комунисти минаваха по къщите да оглеждат има ли икони и кандила. На много места ги събираха и демонстративно горяха. При един такъв случай Кица Сирачката запя: “Еничари ходят, мамо, из нашето село. Иконите горят, мамо, кандилата трошат. Турци ша на правят, мамо, турци и кадъни!“. Тежко и горко, в която къща имаше икони. Облагаха ги с такива наряди, каквито и през ум никога не могат да ти минат. Промениха и подмениха християнските празници и сборове, забраниха черкуванията. На много места оскверняваха храмове и манастири.

Храмът “Св. Атанасий” в село Виден бе превърнат в свинарник, а той е построен през 1836 г. и в него е пял Васил Левски. Храмът „Св. пророк Илия“ в с. Найденово, в който също е пял Левски, обърнат на козарник - в него запират селските пръчове и кози. Храмът “Св. Петка” в с. Мечка се използва за нужник на циганския интернат. Комсомолците от с. Войникът правят от храма дискотека. А храмът пантеон „Всех Святих“ в русенските гробища през 1975 г. за една нощ е съборен, въпреки че е построен за поменаване на избитите за българската свобода.