Намерено в интернет пространството и преведено. Има доста общо.

"Приятел, защо клатиш лодката?

- Тоя капитан трябва да си ходи! Не се търпи вече!

- Какво не можеш да търпиш? Почти стигнахме сушата! Имаме още храна и вода. Да, боледувахме, някои не оцеляха, но всичко е нормално. Винаги е така на плаване. Това е животът. Още малко и ще стигнем.

- Не ме интересува! Не мога да го търпя повече!

- А кого ще сложим за капитан?

- Ето оня моряк там, мой човек е. Виж как хубаво държи въжетата…

- Че той не е капитан?!? Къде ще ни закара, като не знае как се управлява лодката? Виж каква гъста мъгла е паднала, брегът изобщо не се вижда - на Запад ли е, на Изток ли е?....

- Няма значение. Все ще ни закара някъде.

- Добре де, защо клатиш лодката? Нали скоро пристигаме. Там началниците ще се съберат и ще преценят. Знаеш, че винаги ни пипат и нас матросите. Твоят човека ако заслужава ще застанем зад него. Важното е да не си мълчим като ни питат. Началството ще се съобрази.

- Не мога да чакам, бе! Трябва да обърнем лодката, за да падне старият капитан.

- Хубаво, ама като обърнеш лодката, новият капитан какво ще управлява?

- Няма значение какво, важното е старият да падне зад борда!

- Ама ти нали не можеш да плуваш и всее гледаш да не се разбере? Аз също не съм най-добрия плувец...

- Няма значение. Да става каквото ще! Аз повече няма да търпя. А ти се хващай за лодката и клати!"

*Иво Танев във фейсбук