НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА

Смятах да даря пари за странна и оригинална инициатива...

Да се създаде писателско-поетично или въобще - творческо пространство...Гнездо, където да ходят талантливи хора и както се прави в едно гнездо - да си пийват и да обменят идеи. И да не плащат, защото парите от дарението щяха да бъдат именно за това - бедните творци да не плащат и пак да се чувстват приети, а не отхвърлени. Но...

Както често става - Бог решава да ни покаже, че има свои планове. И ние вършим това, което той ни разпореди. Тъкмо бях предал 500 лева от събраните на един болен господин от Белене и ми бяха останали 1000 (за тая, гореописаната инициатива) - и се появи друго - един от най-талантливите български ъндърграунд поети...живеещ в чужбина...изхвърлен съвсем безмилостно зад борда заради пандемията (от взетите мерки), останал без работа, пред прага на изхвърляне от квартирата...и аз- какво?

Да продължа да си играя на оригиналност с разни артистични инициативи? Хм - не става! И веднага му пратих 500 лева превърнати в нещо като 250 евро. Но и пращането на пари струва доста пари - а те отиват не другаде, а в гушите на вечните бенефициенти - банките и финансовите акули. Но така де - пратих му ги. В същия следобед се обади друг поет. Наистина закъсал. И - има ли някой лев, приятелю, назаем.

Аз му казах: виж, и бездруго съм събрал едни пари за дарение на пострадалите от пандемията (от взетите "мерки") - ще ти дам от тях. И му дадох сто лева. И реших каквото е останало от тази злополучна и предназначена за подпомагане на творците сума да дам ...пак на творци. Като купя с колкото там пари са останали по някое произведение на млади художници. И картините да останат и да се съхраняват - а един ден да бъдат отдадени на благодарните ни наследници - българите от следващите поколения. Купих първите две картини - от младия творец Явор Боянов.

Писателското артистично кафене ще остане за бъдещето. Като изкарам още пари и пак ги даря. Нямам мира аз. Във всеки миг искам и ще искам да доказвам на недостойните и оядените, че не са на прав път. И че когато бедният дарява - те само трябва да навеждат глава. И да си спомнят старицата, която дарява последните си монети от Библията.

И така. Неведоми са пътищата Божии. И когато правиш добро - не мисли точно как да го направиш; не бъди хитър и пресметлив; не напрягай клетия си и безпомощен морален ум; просто почакай - Господ ще ти покаже сам какво да правиш. My sweet Lord.

И това е.

От фейсбук