Дори полубоговете Пеле и Гаринча трябваше да преклонят глава пред великия вратар Лев Яшин

      Винаги излизаше на терена,облечен в черно, и пушеше като комин в съблекалнята

Годината е 1956-та. Съветският национален отбор по футбол се завръща победоносно, окичен със златни медали от олимпийските игри в Мелбърн. "Сборная" пътува с кораб до Владивосток, а след това с влак до Москва, така че феновете в цялата страна да могат да поздравят шампионите.

Лекарят на отбора си спомня: "Брадат мъж влезе във вагона с чанта и се развика: "Момчета къде е Яшин?". Лев пристъпи напред и тогава мъжът коленичи пред него, извади бутилка домашен алкохол и пакетче слънчогледови семки и възкликна: "Само това имам! Благодаря ти от името на целия руски народ!". С това признание се прибира у дома определяният от мнозина за най-велик вратар в историята на футбола - Лев Яшин. Днес, 30 години след смъртта на легендарния футболист, той все още държи постижения, които не могат да бъдат подобрени.

Яшин си остава

единственят страж, който печели "Златната топка"

, а наградата на френското списание France football за най-добър вратар на световно първенство е кръстена в негова чест. Според някои източници великият играч има невероятните 150 спасени дузпи в кариерата си, както и умопомрачителните 480 мача, в които е запазил вратата си суха, без да получи попадение.

Приживе го наричат Черния паяк или Черния октопод заради дългите си ръце и традицията да излиза на терена облечен в черно. Зад легендата Лев Яшин стои един никак не лесен, дори трънлив път към успеха и вечната спортна слава.

Вратарят е роден в Москва през 1929 г. Имал трудно детство, семейството му е доста бедно и е трябвало да делят едно жилище и с други свои роднини. Когато е едва 12-годишен, СССР влиза във Втората световна война, а Яшин е принуден да подкрепи усилията на родината си и е изпратен да работи във военен завод. Като работник във фабриката получава правото да играе за футболния отбор на завода.

Младият играч е талантлив както на футболния терен, така и на хокейната площадка. Според някои източници, когато навършил 18, изтощителната работа довела Яшин до нервен срив, след което той напуснал. Опасността да бъде обвинен в дезертьорство го подтиква да се запише в армията. Това негово решение се оказва и ключ към бляскавото бъдеще, което го чака.

Докато е под пагон, Яшин намира мотивацията да съчетае службата с тренировките по футбол и скоро е забелязан от младежкия треньор на "Динамо" (Москва) Аркадий Чернишов. Въпреки че се присъединява към тима през 1950 г., на бъдещата легенда се налага да чака три години, през които продължава да съчетава игрите си за младежкия отбор на "Динамо" със състезания по хокей.

По това време Яшин мисли за отказване от футбола

за сметка на хокея, тъй като на вратата на московския гранд е застанал Алексей Хомич, който бил считан за един от най-големите съветски вратари. Тези негови амбиции се засилват още повече, когато Яшин печели купата на СССР по хокей през 1953 г., а в същото време Хо удивява с изявите си за "Динамо".

По-късно през същата година обаче титулярният страж претърпява контузия и Лев Яшин получава жадуваното място. Едва няколко месеца са необходими, за да получи повиквателна за националния отбор, а дебютът му е повече от впечатляващ. Вратарят запазва мрежата си суха, а неговият тим прави на пух и прах Швеция, разгромявайки я със 7:0. Само четири години по-късно скандинавците стават световни вицешампиони.

Именно на въпросното световно през 1958 г. "трите корони" си връщат на "сборная", като елиминират отбора на четвъртфиналната фаза. Яшин, който междувременно печели три титли на страната с "Динамо" през този период, както и златен медал от олимпийските игри в Мелбърн, е избран за вратар номер едно на мондиала.

Безспорно най-добрият му мач на световното е загубата от Бразилия с 0:2, когато само извънземните му намеси след шутове на Пеле и Гаринча спасяват СССР от исторически срам. Докато Яшин се подвизава по световните терени, никой друг вратар не може да оспори превъзходството му.

В допълнение към атлетизма и изумителните рефлекси Лев Яшин е известен и с правилното си позициониране.

Сякаш знае предварително къде ще отиде топката и с дългите си крайници буквално запечатва вратата си. Освен това Черният октопод бе и първият вратар, който започна да се фокусира върху гласовите команди по адрес на защитниците пред себе си. Стражът често крещи на сътоборниците си да заемат правилната позиция и много скоро се превръща в безспорен авторитет в клубния тим и в националния отбор.

СССР с Яшин на вратата постига най-големия успех във футболната си история,

печелейки първото европейско първенство през 1960 г.

след победа над Югославия на финала на "Парк де Пренс". Впечатляващото представяне продължава и на следващото европейско в Испания, където "сборная" губи на финала от домакините.

Година по-късно следва и един от най-запомнящите се сблъсъци на терена, останал известен като Мача на столетието. Яшин е извикан в сборен отбор на света, който на "Уембли" се изправя срещу Англия по повод 100 години от създаването на Футболната асоциация. Вратарят прави редица изумителни и почти невероятни спасявания и не допуска гол. През второто полувреме е сменен от югославския вратар Милутин Шошкич, който допуска два гола и световният отбор губи мача с 1:2.

Същата година Лев Яшин печели

най-престижното индивидуално отличие - "Златната топка".

Заради силните му изяви на световното в Англия получава признание и на родна земя. Забождат на ревера му орден "Ленин", най-високото отличие в СССР.

През 1970 г. Яшин се отказва от футбола след 20 години в "Динамо", с чийто екип печели пет титли и три национални купи. На последния му мач на стадион "Ленин" в Москва присъстват 103 хиляди зрители, а в срещата вземат участие най-големите футболни величия за своето време - Пеле, Еузебио, Франц Бекенбауер, Боби Чарлтън и други.

След като спира активна спортна кариера, Яшин се насочва към треньорството и съпровожда националния отбор като помощник- треньор. Някъде по това време великият вратар прави интересно признание: "Аз съм пушач, знам ,че в това отношение не съм добър пример за подражание! Мога да изпуша половин кутия на ден! Треньорите знаеха, но никой не посмя да ме накаже".

Близо две десетилетия легендарният футболист сменя различни административни постове в "Динамо". Въпреки всичките му успехи се намират партийни функционери, които да направят живота му труден. Голямото нещастие обаче го застига зад граница. Докато е в Унгария, се налага да го закарат по спешност в болницата. Лекарите му съобщават, че единият му крак трябва да бъде ампутиран,

ако иска да бъде спасен животът му.

В този тежък момент Яшин вика свой приятел в болницата и му заръчва: "Женя, вземи тези пари. Обещах на моята Валентина да й купя кожено палто. направи го вместо мен!".

Няколко години по-късно, през 1990 г., след усложнения вследствие на проблемите с крака Лев Яшин си отива от този свят, но легендата за него остава завинаги жива! Осем години след смъртта му е избран за най-добрия вратар на XX век от Международната федерация по история на футбола и статистиката (IFFHS).

Съпругата му Валентина дава съгласие новият стадион на "Динамо" (Москва) да носи името на Яшин, а по нейна инициатива и на част от феновете в трибуните е поставена мемориална плоча в чест на легендата.