Смаил почти саботира кариерата на сина си, за когото искал сигурност, а не да гони топката

Днес звездата не забравя корените си и е най-големият
благодетел на родината на татко си - Алжир

Площад "Тартан". Марсилия. Пред магазин "Казино" децата от махалата всеки ден се забавляват с топка. Сред тях е едно момче, така запленено от играта, че за него тя е по-важна от всичко. Естествено, често пренебрегва учебните занятия и едва завършва училище. За щастие, невероятните му умения ще го превърнат в един от най-известните световни фуболисти.

За малко обаче Зинедин Зидан можеше да остане никому неизвестен наследник на алжирски преселници и никога да не се прояви като един от най-добрите плеймейкъри в историята.

Родителите му

не са съгласни най-малкият им син да преследва спортна кариера,

когато съвсем рано потенциалът му бива забелязан. Баща му Смаил знае какво значи крайната бедност, какъв е ужаът на войната, затова иска сигурност за наследника си. А спортът обещава всичко, но само на най-достойните и обичаните от съдбата. Конкуренцията е безпощадна, малцина стигат върха.

В крайна сметка бащата отстъпва пред настойчивите молби на треньорите, че детето му има неповторими умения.

Така на 10-годишна възраст талантът започва да тренира в отбора от съседната махала "Сен Анри". Така пътят към славата за него тръгва от марсилското предградие Кастелан, където живеят над 6000 имигранти от Северна Африка. През следващите 7 години той бързо израства и се откроява сред съотборниците си.

Отличните му умения му отварят вратата към професионалния мъжки отбор на Кан,

с който сключва договор година преди да навърши пълнолетие. Селекционерите се оказват прави и Зидан отскача като от трамплин в звездния футбол.

Кариерата му преминава през "Бордо", "Ювентус" и "Реал" (Мадрид), а заради изключителните си качества на терена, Зизу почти винаги получава овациите дори на вражеските фенове. Зидан покорява европейския и световения връх като водещ играч на Франция, чийто национален флаг защитава. Освен успехите с "петлите" Зизу триумфира и на клубно ниво с най-значимите отличия като състезател на "Реал" (Мадрид).

В богатата визитка на френския плеймейкър се откроява и най-престижното индивидуално отличие "Златната топка"

8 години след като получава най-голямата награда във футбола, той успява да се оттегли скандално от спорта. На финала на световното първенство през 2006 г. в Германия Зидан се спречква с Марко Матераци и го удря глава в гърдите му. Съдията го гони от мача, а "петлите" губят при рулетката на дузпите.

Това е и последният му официален двубой като фуболист, защото още преди първенството той заяви, че ще се оттегли, за да стане треньор. Първоначално води втория отбор на "Реал", а впоследствие заема поста и на старши треньор в испанския колос.

Именно с "кралския клуб" той прави немислимото като наставник, печелейки Шампионската лига в две, а впоследствие и в три поредни години, нещо което преди това изглеждаше почти невъзможно.

Името на Зидан става разпознаваемо по целия свят още от края на миналия век. Французинът с алжирски корени обаче никога не забравя откъде е тръгнал и по тази причина винаги помага на хора в нужда. В края на миналата година дари 3 милиона евро на фондацията си, която помага на бедните деца и семейства в Алжир.

В условията на пандемия от коронавирус той

отново реши да помогне на страната,

като предостави пет напълно оборудвани легла с дихателни апарати за интензивно лечение на болници в региона като част от борбата срещу COVID-19.

Той открай време помага на хората в Алжир - родината на баща му Смаил Зидан.

На 17 септември 1953 г. едва 15-годишен е принуден да избяга в Марсилия заради военнен конфликт и непоносима бедност. Корабът, с който се спасява, акостира на пристанището там. Стотици клети хора като него са успели да напуснат колонията и да търсят препитание във Франция.

Смаил Зидан носи само няколко куфара багаж и стъпва неуверено на кея

Все още в главата му изплуват моментите отпреди няколко дни как е пасял овцете на семейството си, без да подозира, че ще се наложи да избяга от дома си.

Спонтанно решава, че не може да живее така, защото отдавна мечтае да работи във Франция и да печели достатъчно пари, за да ги праща на близките си, останали в африканската страна.

Първите месеци от живота на Смаил са истински кошмар

В Марсилия няма работа, което го принуждава да замине за Париж. Намира си жилище, но след две седмици собствениците го изхвърлят.

Принуден да води клошарски живот, младият алжирец се нанася в един зарязан строеж в квартал "Сен Дени".

Именно тогава през 1962 г. идва и една от най-добрите новини за него. Президентът Шарл дьо Гол обявява независимостта на африканската държава, а Смаил Зидан решава, че е време да се прибира обратно. Хваща влака от Париж за Марсилия, откъдето трябва да отплува с кораб за Алжир. Съдбата обаче е решила друго.

Оказва се, че няма свободни места за връщането към родината му и той се принуждава да изчака няколко дни при свой роднина в Марсилия. Именно там се запознава с Малика. И тя също като него е родена в алжирската област Кабили. Любовта им пламва от пръв поглед. Смаил превзема сърцето й, получава ръката й, а след брака младите заживяват в северните квартали на града.

Не след дълго домът им става тесен, защото семейството се умножава с пет деца - четиримата братя Маджид, Фарид, Нуредин и Зинедин плюс сестра им Лила. Докато най-големият - Маджид, помага в прехраната, а Лила е пленена от науката, останалите трима се захващат със спорт.

Зизу от дете

се откроява

от своите братя и сестри, но въпреки че става футболна звезда, никога не забравя произхода на баща си.

Вероятно мястото му е изключително скъпо и затова често организира големи събития в Алжир, като предоставя помощ на благотворителните фондации там, най-вече на "Децата на пустинята".

"Аз съм французин, но моите корени са от Алжир - споделя преди време Зидан. - Част от сърцето ми принадлежи на тази страна. Винаги съм искал да отида там, да разгледам мястото, където баща ми е израснал и пасъл овцете."

Легендата на "петлите" е и един от най-редовните участници и в мачове на звездите с благотворителна цел. Зидан е посланик на добра воля на ООН от 2001 година и подчертава, че всеки може да направи нещо, за да може светът да стане по-добър.

Самият Зизу не обича да парадира със своята щедрост, а предпочита да набляга на спорта. Наскоро в профила си в инстаграм публикува как се справя с изолацията, като тренира вкъщи.

Треньорът показа как поддържа спортната си натура

по време на карантината и призова: "Останете у дома, бъдете здрави и във форма. Останете активни и се занимавайте със спорт".

По този начин френската легенда съветва най-вече момчетата от отбора, които ще подновят тренировки на 11 май. Те ще стартират само индивидуални занимания, а самият наставник отсече в свое изявление, че здравето е най-важно.

Пандемията може

да се окаже и сериозна пречка

за плановете на Зидан да привлече в състава си младата суперзвезда на "Пари Сен Жермен" Килиан Мбапе.

Според слуховете талантът мечтае да заиграе под ръководството на носителя на "Златната топка", но промяната в графика на футболния сезон заради COVID-19 може да спре или поне да отложи евентуалния негов трансфер на "Сантяго Бернабеу". По всичко личи, че подобно нещо едва ли ще може да се случи през това лято.".