В авантюрата в Чехословакия през 1968 г. загива само един български войник

През лятото на 1989 г. в Букурещ се провежда среща на ръководителите на страните от Варшавския договор. Българската делегация е водена от Тодор Живков и в нея са премиерът Георги Атанасов, външният министър Петър Младенов, военният - ген. Добри Джуров, и др.

В една от почивките Петър Младенов използва снимка на внучката си Александра като повод да се отдели за момент с Горбачов в един ъгъл на залата. Моли съветския лидер да постави автографа си върху снимката.

Именно тогава Младенов му казва, че започват работа по свалянето на Живков.

“Вам виднее”,

казва Горбачов,

намеквайки че и рискът, и отговорностите са си на българите.

Ето така при обсъждане на бъдещето на Варшавския договор тръгва сагата по детронирането на Живков.

Варшавският договор е подписан на 14 май 1955 г.

- точно преди

65 години

Това е популярното име на Договора за приятелство, съдействие и взаимопомощ - основата на военно-политически съюз на социалистическите страни в Европа. Наричат го още Организация на Варшавския договор (ОВД).

Наречен е така по името на столицата на Полша Варшава, където първите ръководители на социалистическите държави слагат подписите си под документа. В ОВД влизат СССР, България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия и Албания.

От българска страна своя параф в документите слага министър-председателят Вълко Червенков.

Йосип Броз Тито, лидерът на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ), не подписва договора. След скандала със Сталин през 1948 г. и прекратяване на взаимоотношенията със СССР, той заема неутрална позиция.

ОВД е учреден като отговор на създаването на НАТО - международна организация за военно сътрудничество, която е основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4 април 1949 г. Седалището на НАТО е в Брюксел.

Шест години СССР не реагира, но само пет дни след като Федерална република Германия (ФРГ) официално е присъединена към НАТО, на 14 май соцстраните подписват своя договор. Съветският съюз смята военизирането на ФРГ и включването й в НАТО за грубо нарушение на Потсдамското споразумение от 1945 г., според което Западна Германия трябва да остане разоръжена. Находчив журналист нарича Северноатлантическия пакт “Съветското НАТО”.

Първият върховен главнокомандващ на Варшавския договор е съветският маршал Иван Конев. Всичките следващи ръководители на ОВД са руски маршали - Георгий Гречко, Иван Якубовски, Виктор Куликов...

През 1961 г.

Албания

бойкотира

Варшавския

договор

Нейният лидер Енвер Ходжа води твърда промаоистка китайска политика, а отношенията между СССР и Китай са в “долна мъртва точка”. Съветско-албанският съюз завършва с факта, че армията на Енвер Ходжа престава да участва в делата на организацията. През 1968 г. Албания официално напуска ОВД.

Страните - членки на Варшавския договор, се задължават “да се защитават една друга, ако една или повече от тях е нападната”. Договорът също така посочва, че “отношенията между подписалите договора се основават на взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет и независимост”.

Това обаче е нарушено два пъти: още през следващата 1956 г. в Унгария и в Чехословакия през 1968 г.

На 23 октомври 1956 г. в столицата Будапеща възниква спонтанен бунт срещу просъветската политика на правителството. На 1 ноември 1956 г. новият премиер Имре Наги заявява, че страната се оттегля от Варшавския договор.

Москва реагира светкавично. Ръководителят на СССР Хрушчов спешно свиква лидерите на страните от соцлагера и е взето решение “да погасят този опасен империалистически огън в сърцето на Европа”.

В Унгария навлизат съветски войски и до 10 ноември

бунтът

в Будапеща е

жестоко смазан

Загиват над 2500 унгарци и около 700 съветски войници. Над 200 хиляди унгарци напускат страната. До януари 1957 г. назначеното от СССР правителство начело с Янош Кадар унищожава всяка опозиция. Унгария е върната в соцлагера. Посланик там е Юрий Андропов, бъдещ шеф на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС.

През 1968 г. избухват антисъветска съпротива в Чехословакия, влязла в историята като “Пражка пролет”. Правителството начело с Александър Дубчек започва кардинални реформи, които сам нарича “социализъм с човешко лице”. Те са широко подкрепени от народа на Чехословакия.

Това обаче никак не се нрави на Москва. За съветските ръководители става дума за контрареволюция, провокирана от Запада,

за да открадне

Чехословакия

от задружното

социалистическо

семейство.

За разлика от събитията в Унгария през 1956 г., този път ръководството на СССР начело с Леонид Брежнев решава да изпрати на непослушните чехи не само съветски войски, а и войски от останалите членки на Варшавския договор.

Тогава е в сила и доктрината “Брежнев” за ограничения суверенитет на страните от Източния блок и че съветската политика в него е да поддържа просъветски комунистически режими в тези страни, както и да използва военна сила, ако е застрашена съветската хегемония.

През нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. Варшавският договор започва операция “Дунав”.

Армии от 5 страни нахлуват на територията на Чехословакия със 7 хиляди съветски танка и 300 000 войници на ОВД.

Най-много войска изпраща СССР - 170 000 души плюс много военна техника. Полша праща 40 000, ГДР - 15 000, Унгария - 12 500. Николае Чаушеску осъжда интервенцията в Чехословакия и румънските войски не вземат участие в операцията.

България участва в събитията с 2 полка под общосъюзно (съветско) командване - 12-и, с командир полк. Александър Генчев, и 22-и мотострелкови полк, начело с полковник Иван Чавдаров, с общо 2164 души и с танков батальон с 26 машини Т-34.

22-и мотострелкови полк и част от Шеста въздушнодесантна дивизия на СССР овладяват летищата “Рузине” край Прага и “Водоходи”.

България дава само една жертва в Чехословакия - редник Николай Цеков Николов от Врачанско. Той обаче не е убит във военни действия. Един ден решава да избяга на Запад и случайно среща трима местни, които отнемат автомата му и го застрелват. Тогава обаче редник Николов беше обявен за герой и произведен в чин старшина.

През 2018 г. режисьорът Стефан Командарев засне документалния филм “Окупация 1968. Ненужен герой”, посветен на Николай Николов. Ако можете да го гледате, ще разберете цялото безсмислие на военната авантюра в Чехословакия.

На 13 септември чехословашкият министър дава устна нота българските военни да бъдат изтеглени. Те обаче остават там до 22 октомври 1968 г. Шест дни по-рано е сключен двустранен договор между Чехословакия и СССР. 22-и мотострелкови полк се изтегля с влак до Одеса, откъдето с кораби е прекаран до Бургас.

На среща в Будапеща през пролетта на 1991 г. страните-членки на ОВД, превръщат военната организация в политическа. Представителите на СССР бойкотират срещата в знак на несъгласие.

На 1 юли 1991 г. Варшавският договор е разпуснат. Вместо Горбачо в Прага е заместникът му Генадий Янаев. Когато президентът на Чехословакия Вацлав Хавел казва: “Днес Варшавският договор престана да съществува”, всички аплодират, само Янаев не го прави.

След по-малко от два месеца Янаев ще оглави августовския пуч за сваляне на Горбачов.

От българска страна подписа си на некролога на Варшавския договор слага президентът д-р Желю Желев.