Партийни функционери знаят за опасността в Згориград, но не искат да развалят празника

Тодор Живков остава в София, нарежда тържествата да продължат

В чест на Първи май изпълнихме плана на четиримесечието на 102 процента”, казва Тодор Живков по време на традиционната манифестация в София на площад “Девети септември” през 1966 година.

В същото време във врачанското село Згориград се случва една от най-големите трагедии на миналия век, пазена дълго в тайна. Трябва да изминат десетки години, за да изплуват ужасяващи подробности за нейния мащаб.

Скъсана дига на хвостохранилището на рудник “Мир” причинява огромно бедствие. Тонове кал и токсични отпадъци заливат всичко по пътя си.

Ако това се бе случило в днешно време, щеше да е апокалипсис със световен отзвук, убедени са местните, които все още си спомнят събитията. Но бедствието става преди 54 години в разгара на комунизма. Огромните щети от случилото се остават неизяснени и до днес. Официално обявените загинали хора са малко над 100, но след промените става ясно, че броят им е над 500.

В 11,20 часа на Първи май на Централния площад във Враца стотици хора са излезли на манифестация. Официалните речи тъкмо са свършили, но хората още са на площада. Откъм Балкана се чува ужасен звук.

Взрив, наводнение, цунами - никой не може да определи какво точно се случва в този момент, наясно са, че е нещо ужасяващо, но какво? Лава, вода, кал помитат всичко по пътя си за секунди.

Трагедията се случва след няколко дни обилни валежи. Предпазните диги не издържат. Комбинацията от човешки грешки и лошите метеорологични условия са причина за случилото се. Едва след 1989 година става ясно, че човешкият фактор е бил основен, а много предупреждения за дебнещата опасност остават нечути.

Кошмарът не е просто един миг.

Той продължава с дни, месеци, години, защото никой не знае какво точно се случва. Каква е опасността? Колко са загиналите? Дали ще се повтори пак? Как ще помогнат на всички, които са загубили близките, дома си? Отговор така и не получават.

Хората от цялата околност стоят на градския стадион ден и нощ, защото там поставят намерените тела за разпознаване.

Всеки чака и се моли да не види свой близък на площада, но знае, че е неизбежно.

Носят се легенди как десетки камиони превозват загиналите до стадиона. Истината е, че те се появяват чак след дни. Непосредствено след трагедията няма път, откъдето да мине камион, всичко е само кал. Труповете са носени на ръце от местните жители. Един хеликоптер е пратен на помощ и единствено с него е можело да се извозват загиналите.

По същото време целият елит на БКП е в София. На Тодор Живков е докладвано какво се случва. Той издава заповед “Да се мълчи”. Нищо официално не се съобщава. Тържествата по случай Първи май продължават в цялата страна. От София за Враца излита хеликоптер. В него е тогавашният шеф на Държавна сигурност генерал Ангел Солаков. Кръжи с часове над Згориград, но така и не слиза сред хората.

Едва ден по-късно на същия хеликоптер се качва Тодор Живков. Слиза при пълна секретност и се среща само с няколко партийни функционери в областта. Местното първо величие Цветко Божков е с делегация в чужбина. Затова и в окръжния комитет съвсем не знаят какво да правят. Нарежданията на Живков продължават да бъдат за пълно мълчание. Хората трябвало да бъдат успокоявани от ухо на ухо, че всичко е наред и щетите не са големи. Но местните все пак осъзнават, че случилото се е много по-страшно от това, което им казват.

Трагедията остава потопена в забрава.

На пострадалите са изплатени по 1000 лева. Хората сами ден след ден си помагат и успяват да изградят къщите си отново.

Според историка проф. Ангел Кунов, който с години подробно изучава случилото се, първото предупреждение за предстоящото бедствие е година по-рано. Тогава руският експерт Павел Евдокимов изпраща доклад до Комитета по химия и металургия в България.

В него се посочва, че се забелязват пукнатини на стената на хвостохранилището. С изключителна точност експертът прогнозира, че може да се очаква катастрофа с човешки жертви и големи щети през април май следващата 1966 година, когато е периодът на обилни валежи и снеготопене.

В Държавния архив във Враца се пазят и документи, в които местни специалисти предупреждават отново за опасност само месеци преди трагедията.

Писмото е изпратено до окръжния комитет на партията. Има издадено нареждане въпросът да бъде проучен след манифестацията на Първи май. Според историци нареждането е на окръжния комитет на партията, а причината че в годината на трагедията

Враца е в абсолютна изолация от ЦК, а местните ръководители правят всичко възможно да докажат своята привързаност към Тодор Живков. Година по-рано има опит за свалянето му от власт и промяна във водената от него политика. Инициатор на преврата е врачанският функционер Иван Тодоров-Горуня. Опитът е разобличен.

“Най-тежко се отразиха мерките след разкриването на преврата на Врачанския край, откъдето е родом Горуня”, спомня си в мемоари бившият земеделски министър от кабинета “Виденов” Кръстьо Трендафилов. По онова време той е млад партиен функционер. След случилото се местните кадровици, сред които и Цветко Божков, се разграничават от случилото се. Но партията дълго игнорира всичко, случващо се в този край, а местните функционери са под постоянна заплаха да се разделят с поста си. Затова и никой не е посмял преди така чаканата манифестация да влиза в конфликт с централното ръководство, че има проблем и трябват спешни мерки.

Трагедията е неизбежна и най-лошото се случва точно на Първи май по време на манифестацията.

“Отидоха си много невинни хора, с ужасяващи последствия е това бедствие. Деца, пеленачета, много възрастни хора. Има и до днес безследно изчезнали, сред които 12 деца. Техните тела никога не са намерени”, казва проф. Кунов.

Той запазва до днес снимките на учителя на покойния вече местен краевед Веско Лазаров.

По това време той е младо момче, но успява да направи кадри на Згориград ведната след трагедията. Те се появяват на бял свят едва след падането на режима. Приживе Лазаров признавал, че не си е и помислял да споделя снимките преди това. Самият той познавал журналисти, отразяващи трагедията, на които им е наредено да мълчат и да отразяват единствено как се помага на хората.

Оцелелите фотографии се пазят в Регионалния исторически музей. Властта лично е следяла да не се правят снимки и е унищожавала фотоленти.

В архивите е запазен материал от местен вестник “След катастрофата градът лекува своите рани”. В него се посочва, че хората преживяват трагедията и че близките ще получат обезщетение.

Самата година, в която се случва инцидентът, в архивите се определя като година на “стабилизация” за страната от партийните функционери. Предишната година е имало избори. Опозиция вече няма. Отечествен фронт печели 99,85% от гласовете в страната. Тодор Живков е преизбран за министър-председател и започват години на “разцвет” на държавността. Стартира и реорганизация на силовите структури. Държавна сигурност се отделя от МВР. Подготвя се и създаването на „политическата полиция” – Шесто управление на Държавна сигурност, което става факт година по-късно.

В подобен момент оповестяването на подобна трагедия, погубила над 500 души, е немислимо. Още повече разкриването на грешки в стопанисването на мината. През септември същата година на посещение в България идва Леонид Брежнев.

Според свидетели и историци той е питал за трагедията във Враца, но Живков дава уклончив отговор.

Местните хора и до днес неизбежно правят аналогия с друга трагедия – в Чернобил. Отново прикрита истина, отново заради задължителната манифестация на Първи май. И тогава, 20 години след трагедията, още преживяващи случилото се, хората пак са на площада на манифестация, без да подозират новата опасност.

След наводнението партията наказва само местни шефове и ръководители в рудника. Няколко от главните инженери на предприятието "за гибелна безстопанственост" са осъдени на различни години строг тъмничен затвор.