Често казвал, че хората трябва да бъдат почитани, докато са живи

Не разбирал култа към смъртта след погребeнието. За него било глупост

Жена си гълта езика. Милен го вади и спасява живота й. Помага на колежка в катастрофа

Толкова обичал работата си, че излиза от операция за скъсан менискус и под упойка в инвалидна количка води "Часът"

Той е първият журналист, отворил телефон за зрителите. Изпраща репортер да предава на живо и показва зърното си в ефир

Въпреки че Милен Цветков имаше остър език, той е бил емоционален и раним човек. Това обаче било само за пред най-близките му, които в момента със сълзи си спомнят за него.

“Когато съобщиха, че е станала катастрофа с колата на Милен и има починал, бяхме с колеги и казах, че това е абсурд - споделя пред "168 часа" водещата от Нова телевизия Мира Иванова. - Милен не можеше да умре така. Това не му отива. След 5 минути обаче потвърдиха, че той е загиналият, и се оказа, че съм се объркала горчиво. Имаше още какво да даде. Изобщо не съм си помисляла, че неговият журналистически път е свършил. Много хора наричат неговата смърт нелепа, но тя не е такава. Нелепа е да ти падне тухла на главата и да умреш.

Неговата смърт е зловеща, не е нелепа

След като помислих, си спомних, че той не разбираше култа към смъртта. Не осъзнаваше тези ритуали след погребението и действията, които се извършват на 9-ия и 40-ия ден от кончината. Смяташе, че това са безсмислени неща, че са глупости. Според него човек трябва да бъде почитан, уважаван и разбиран, докато е жив. Затова единственото, което можем да направим сега, е да съберем средства за децата му, въпреки че много хора нарекоха това лицемерие.”

Типично в свой стил Милен Цветков винаги е бил известен с чепатия си характер и чувството си за хумор.

“Той имаше болезнено усещане за справедливост и болезнена педантичност към всички правила на нашата професия - допълва Мира Иванова. - Имаше позиция. Именно затова хората не го харесваха и разчитаха като някаква арогантност в ефира. Това всъщност беше израз на неговата прецизност към истината. Работила съм два пъти с Милен Цветков. Беше много емоционален и такъв, какъвто беше в ефир. Карали сме се много, но до последно аз имах особено отношение към него. Винаги съм била респектирана и като журналист, и като човек. Пример за това е моята сватба. Той много ме гонеше за цигарите. Беше адски досаден и ми казваше: “На 20 г., 40 кг, за какво са ти тия цигари? Какви са тия глупости?” Когато се омъжвах и стоях пред ритуалната зала, Милен дойде с Валя Гиздарска, за да ни поздравят. Бях запалила цигара

и като го

видях в далечината, бутнах цигарата в ръката на татко

Той изобщо не разбра какво става, а аз просто му казах: “Милен идва.” Взе цигарата, допуши я като един добър баща, след което допълни: “Мире, не е ли нормално да се криеш от мен.”

Разбира се, не всеки издържал на трудния характер на Милен Цветков, но тези, които успели, получили незаменим приятел.

“Нямаше как да не се скараш с него, защото си беше гад - казва пред "168 часа" близка негова приятелка и продуцент на "На кафе" Тера Нури-Иванова. - Ние бяхме еднакви в много отношения и затова се карахме постоянно.За скандалите ни още се носят легенди. Телевизията кънтеше цялата. Навремето в “Дианабад”, където правехме “Часът на Милен Цветков” беше страшно. Винаги бяхме на различно мнение. Веднъж така се скарахме, че аз не отидох на ефир и си седях горе в кабинета на тъмно, плачейки, защото знаех каква глупост правя и имах вина. Той дойде след предаването, отвори вратата с гръм и трясък и ми каза: “Ако още веднъж го направиш, ще те убия.” На следващия ден все едно нищо не се беше случило, защото той не беше суровият човек. Имаше и топлина, която обаче показваше само на най-близките си. Винаги помагаше на хората. Много показателна е историята, когато беше водещ на "Биг Брадър 4". Тогава на сцената, докато представяше една от участничките, тя припадна и си глътна езика. Милен веднага реагира, не знам какво направи, но й го извади и я спаси. Ние пуснахме реклами. Ако не беше той... Има и друг подобен случай. Една наша колежка катастрофира пред телевизията и Милен веднага се отзова и й помогна. На много хора е подал ръка, но, за съжаление

не всички го оцениха навреме

Много ми е мъчно, защото той и Силва Зурлева са ми много любими, но вече ги няма. Надявам се да са горе двамата и да се карат, за да вървят нещата както трябва."

Любопитното е, че пиперливият журналист помагал на колегите си за всякакви неща дори без да искат помощта му. Смятал, че така е редно.

“Много обичаше да ми звъни и да си говорим - споделя пред "168 часа" Валя Гиздарска от Би Ти Ви. - Веднъж му казах, че съм заета, защото пренасях дърва с мъжа си. След 10 минути Милен се появи с работни дрехи и ни помогна, без въобще да съм искала това. Точно по такъв изненадващ начин се и запознахме. Звънна ми един ден, без изобщо да се познаваме, и ме попита дали искам да правим сутрешен блок. Казах му: “Не, разбира се. Не ми се става рано.” След третия му опит се получи първият сутрешен блок по Нова телевизия. Но неговият подход за екип беше различен. Искаше да съберем млади хора, които да се учат, защото старите кучета бяха с претенции. Именно затова мога да кажа, че познавах двама различни Милена. Единият искаше да сменя гости в 12 ч. през нощта, а другият беше чувствителен и се раздаваше за приятелите.

Важно беше да пробиеш черупката му

и тогава осъзнаваш, че под нея има един раним човек. Никога не е обичал да го съжаляват, но ще липсва на всички. Милен беше приключението, без което животът ми щеше да бъде различен.”

За Цветков било изключително ценно не само да събере млади хора, които могат да мислят критично, но и да ги обедини, така че да станат едно цяло.

“Представете си няколко 20-годишни, на които шефът им казва: Сега отиваме на море, вечеря или кафе - обяснява Мира Иванова. - Той искаше да създаде от нас семейство. Имаше такова отношение към всеки. Като свърши ефирът, вместо да стоим в офиса в "Дианабад", отивахме на басейна, пиехме кафета, сокове и там си обсъждахме темите и редяхме предаването. Подаваше ни ръка и ни пазеше по някакъв негов начин, не толкова професионално, колкото житейски. Носеше една нетипична за неговата възраст тогава мъдрост и опит. Незнайно как придобити.”

“Наистина обичаше да се огражда с млади хора - допълва пред "168 часа" неговата близка приятелка и продуцент на "Преди обед" Ани Иванова. - Обичаше да ни събира в къщата си, но винаги сме се забавлявали с факта, че имаше начален и краен час на купона, който беше 21,30 ч. Много се шегувахме с него по този въпрос.

Като традиция за него беше да обядваме заедно

и винаги на тези хапвания се шегувахме с Дани Петканов. Грижеше се да сме добре. Той много ни пазеше. Въпреки че ни крещеше понякога за нещо, което не сме направили както трябва, точно след 10 секунди сядаше и започваше да обяснява къде грешиш, за да може да не правиш повече така и да продължаваш да се развиваш. Вероятно затова и беше единственият, който вземаше хора в телевизията без никакъв опит, за да покажем различната гледна точка. Включително беше дал работа и на поета Тома Марков. Човекът беше закъсал и Милен реши да му помогне. Дори знам, че с Дани Петканов ходиха и го спасяваха от нещо, защото си имаше свои зависимости. Но неведнъж ми е казвал да запомня, че човек се ражда сам и умира сам и когато някой близък си замине, няма какво да направиш.”

Учениците на Милен Цветков го описват като респектиращ човек, който не се интересува какво могат, а на какво искат да се научат.

“Той винаги е казвал, че не търси хора с умения, а такива, които са истински - споделя пред "168 часа" Василена Гръбчева, близка приятелка на Цветков и журналист в Нова телевизия. -

Оценяваше не по това какво знаеш, а как ще реагираш

при определени ситуации. Той ме научи на много през тези години. Независимо дали в работата, или в живота. Още от първата среща много ме респектира. Трябваше да се срещнем на кафе, за да обсъдим дали мога да започна работа в предстоящото "Часът на Милен Цветков". Когато влязох и го видях, ме прониза с поглед. Той може да те разчете точно за минути. Разговорът продължи не повече от 15 минути. Искаше директно да се случват нещата. Така започнах и помня как, когато беше хубаво времето той паркираше кемпера си паркинга на "Нова" и целият екип излизахме там, вадехме столчетата за плажа и започваше оперативката за следващото предаване. Когато приключеше сезонът правеше купони. Канеше ни на всичките му рождени дни. Бяхме семейство и затова му беше много мъчно, когато реших да пробвам нещо различно. Аз не знаех дали ще се справя, но той ми каза: Никой не може да ти стъпи на малкия пръст. Другите няма на какво да те научат, аз те научих на всичко." И така веднъж бях спечелила награда и бях дала интервю, в което съм казала, че един колега - Иван Христов, ми е показал много неща. И тогава Милен ми звънна и ме пита: "Кой те е научил, Иван ли те е научил?

Аз съм те научил на всичко. Аз съм твоят учител."

Разбира се, това беше в кръга на шегата, но заради тежкия му характер сме се карали безумно много пъти.”

Всъщност няма колега, който да не се е скарал с Милен, защото всички ставали жертви на щурите му идеи за иновации в ефир. Освен това всичко трябвало да става по неговия начин.

“Трябваше да започва отново "Здравей, България", а аз по това време бях координатор на сутрешния блок - разказва Ани Иванова. - Тогава Милен дойде водещ и реши, че аз трябва да предавам прогнозата за времето. Това беше страшен шок за мен. Покрай моя нов пост имахме страшни спорове, защото той не харесваше как ми правят косата в гримьорната. Не харесваше какви дрехи ми избират. Имахме обаче по-сериозен проблем. Точно трябваше да казвам времето и се появи новината за автокрадци, които бяха отвлекли хора на АМ “Тракия”. Милен тогава ми каза, че прогноза няма да има. Даде ми колата и телефона му, чрез който да се включа на живо през скайп от пътя и да предавам на живо. Това не беше правено. Милен бе и първият човек, който си показа зърното в ефир и пусна конкурентата медия, за да види какво прави тя.”

Безспорно журналистът е иноватор в много неща, които всички копират по-късно. Той бе първият, който сложи трибагреника зад себе си, за да се вижда в ефир. В последните години не искал да има маси за гостите, за да не крият ръцете си. Искал да вижда всички жестове.

“Няма да забравя никога,

когато си даде в ефир личния номер

- споделя пред "168 часа" продуцентът на "Здравей, България" Иван Христов. - Тогава беше за втори път водещ на "Здравей, България" и всяка сутрин имахме телефон за зрителите. Оказа се, че централата в телевизията е развалена, и той съобщи на цялата страна личния си номер. Години наред му звъняха, за да проверят дали това е той, а други - за да го напсуват. Милен се развеселяваше от всички, както се забавляваше много и с жълтите статии за него.”

Въпреки това Милен Цветков давал всичко, за да бъде на работното си място. Веднъж дори се успал, влязъл 10 минути след като предаването започнало, и просто казал: “И аз съм човек, успах се.”

Доказва, че е педантичен към професията си, и с още една постъпка. Излиза от болницата веднага след операция, за да води "Часът на Милен Цветков".

“Беше карал ски и си беше скъсал менискуса - обяснява Иван Христов. - Претърпя интервенция и дойде 2 часа преди ефир. Беше още замаян от упойката, но това не му попречи да води, седнал в инвалидна количка.”

Подобни ситуации карат колегите му да го слагат към графа рядка порода хора.

“Хора, каквито все по-малко срещаме - завършва Мира Иванова. -

Когато усети първия опит за натиск

срещу неговата острота, направи протест, като замени политиката с балети и детски хорове. Но той никога не се примири. Човешки може и да е бил сломен, но професионално вдигаше брадичката високо горе и така до последния си ден. Така ще го запомня.”