Тъжни размисли на бивш шеф

За Милен мога да говоря с часове...

Първата ни среща беше една вечер пред ВИТИЗ през есента на 2004-а. Точно бях станал изпълнителен директор на Нова телевизия. Милен водеше централните новини, след като го бяха свалили като водещ на сутрешния блок. Той ме спря и ме помоли да не чете новините. Попитах го: "А какво ще правиш?". "Искам да си говоря с хората, не да чета. Може и по радиото." Тогава в групата ни влизаше и радио "Експрес". Така се появи предаването "Нищо лично".

След дълги разговори година по-късно Милен се върна на екран с авторското предаване "Часът на Милен Цветков", което се излъчваше в късния следобед. С това се наложи в този пояс излъчването на публицистика, последвано по-късно и от други телевизии.

С Милен имахме нещо като тайнствен ритуал. След всяко предаване, малко преди 7 вечерта, той надничаше в кабинета ми. "Как беше?", питаше. "Добре, какъв ти е шерът?", питах на шега, като и двамата знаехме, че резултатите идваха на другия ден. "18." "Трябва 20!", отговарях му. "Подскажи ми теми." Веднъж му казах: "Опитай "Има ли живот след смъртта?". Той се замисли, разховорихме се кой би могъл да коментира тази тема и започна да я прави. За учудване и на двама ни рейтингът на "Часът" тръгна нагоре.

Милен обожаваше дъщеря си Калина, с която беше много горд, но не можеше да я вижда често, защото тя живееше в чужбина.

На връщане от един тиймбилдинг в Солун бяхме само двамата с неговата кола, мисля, че беше "Субару". Поради поредната гръцка стачка всички бензиностанции бяха затворени, резервоарът беше празен и мислехме, че няма да стигнем до Кулата. Тогава поех риска да се отбием в едно гръцко село, където намерихме гориво, а и ядохме най-вкусния домашно приготвен омлет с домати. Казах му: "Видя ли, решението е извън утъпканите пътища".

Когато Нова телевизия се продаде на шведската група MTG, в София пристигна шефът на групата Ханс-Холгер Албрехт (брат на сегашната председателка на ЕС г-жа Фон дер Лайен - б.а.). Започнах да го развеждам из телевизията. Беше около обяд. Влязохме в стаята на "Часът". Представих му Милен с думите: "Това е най-добрият български телевизионен журналист". Гостът се зарадва и попита: "Какви са темите в днешното предаване?". Милен каза: "Темите за днес? Ами темите...", след това се обърна към колегите си: "Какви са темите за днес?".

Настана неловко мълчание, след което прозвучаха несвързани предложения. Новият шеф имаше чувство за хумор и реагира с усмивка. "Силата на това предаване е в обратната връзка с публиката", опитах се да замажа нещата.

Вечерният ни ритуал с Милен продължи още известно време. При един от последните ни разговори пак ме помоли: "Предложи нова тема. Има ли живот след смъртта се изчерпа".

Така и не предложих нова тема. Днес ужасно много ме боли. Милене, ще чакам темата от теб!