Семействата на германските войници, които се предадат на българите и болшевиките, ще бъдат разстрелвани. Такава заповед издава командващият германската група армии "Егея" през март 1945 г., когато се води битката край река Драва в Унгария.

Затова хитлеристите въпреки големите загуби се сражават отчаяно като самоубийци.

Боят се води без прекъсвания,

ден и нощ

Денем барутният дим засенчва слънцето. Денят се превръща в нощ, сякаш самият ад е слязъл на този къс унгарска земя, напоен с кръвта на българи, руси и немци. Под неудържимия напор на българските и съветските части хитлеристката съпротива в Драва Соболч е смазана. Ранени и пленени германци по-късно казват:

“Такъв ужас не сме изпитвали никъде. Неприятелят продължава да ни притиска от всички страни. Ние очакваме с копнеж нощната тъмнина. Има още един офицер в нашата част, всички други паднаха. Драва Соболч е гробница за поделението!"

Това пише поручик Хигелман германец в личния си дневник, който е намерен от български войници след битка край село Драва Соболч.

Как българите се озовават там?

След 9 септември 1944 г. страната ни се оказва в изключително сложно политическо и военно положение - тя е воюваща едва ли не с всички страни - участнички във Втората световна война. За да излезе от това критично състояние, преминава в лагера на очертаващите се победители, но

трябва да воюва с доскорошния си съюзник Германия

След редица успешни действия в бивша Югославия командването на Трети украински фронт поставя задача на Първа българска армия е поставена задача да отбранява 130-километров участък от Йотвьошкони до Барч и оттам по река Драва до Торянц,

да не допусне пробив на противника

и излизането му във фланг и тил на основната групировка на Трети украински фронт.

Полосата на армията е разделена на два участъка - Западен и Южен. Със заповед на командващия армията генерал-лейтенант Владимир Стойчев на 17 февруари 1945 г. са формирани 3-ти и 4-ти корпус. За тяхното управление от България са изпратени два напълно комплектувани с офицерски състав корпусни щаба.

Трети корпус - 8-а, 10-а и 12-а пехотна дивизия с командир ген. Тодор Тошевзаема позиции на западния участък от полосата на Първа българска армия, граничещ отдясно с 57-а съветска армия от III украински фронт. Вляво от него се разполага Четвърти корпус (3-та и 11-а пехотна дивизия),

командван от генерал Стоян Трендафилов

Той заема позиции за отбрана на Южния, така наречен Дравски участък, граничещ отляво с 3-та югославска армия, съставена от бивши партизански части от Югославската народноосвободителна армия (ЮНОА) на Йосип Тито.

През март 1945 г. Главното командване на Вермахта планира последната си голяма настъпателна операция през Втората световна война под

кодовото наименование "Горски дявол".

Намерението на противника е да разгроми войските на Трети украински фронт в Унгария и да ги отхвърли от заеманите позиции, за да отслаби натиска на Червената армия срещу Виена и Берлин. По този начин то се стреми да внесе прелом в хода на бойните действия.

За целта германското Главно командване съсредоточава на Западния участък 2-ра танкова армия, а на Южния участък - 91-ви армейски корпус.

То планира да проведе три удара

Главен - срещу руските войски, разположени между езерата Балатон и Веленце, по направление на Дунафьолдвар.

Спомагателен - срещу силите на 57-а съветска армия и 10-а пехотна родопска дивизия от 3-ти български корпус по направление Харкан - Печ.

Спомагателен - през река Драва при Дони Михоляц срещу 4-ти български корпус и при Валпово срещу 3-та югославска армия.

В полосата на Първа българска армия бойни действия се водят и на двата фланга. Ударът срещу левия фланг на армията, започва през нощта на 5 срещу 6 март 1945 г. Германските войски форсират в 1,20 часа с лодки река Драва в завоя южно от чифлика Дравакож и западно от жп линията на с. Дони Михоляц.

По същото време те форсират реката и в района южно от чифлиците Попа и Тормащелек, където е разположена 3-та дружина от 41-ви пехотен полк на 11-а пехотна дивизия. Демонстративно противникът прави опит да премине река Драва на още две места - в района на село Дравакерстур, където се отбранява 42-ри пехотен полк от 11-а пехотна дивизия. Германците нанасят силен удар по направление Дони Михоляц - Харкан и изтласкват от позициите частите на 4-ти корпус, разположени по северния бряг на реката.

Разгарят се яростни и кръвопролитни боеве. Въпреки натиска на противника 24-ти пехотен черноморски полк не отстъпва и

три денонощия

се бие в пълно обкръжение

Българските пехотни части оказват упорита съпротива и провеждат непрекъснато контраатаки, но германските войски успяват да се вклинят в нашата отбрана и да създадат плацдарм в района на Дони Михоляц с дължина 18-20 километра и дълбочина 5-6 километра. Неприятелят обаче не успява да достигне височините около Харкан.

По-нататъшното му настъпление в дълбочина на българската отбрана е спряно с помощта на две дивизии от 133-ти съветски корпус, командвани от младия и енергичен съветски генерал-лейтенант Артюшенко.

На десния фланг на Първа българска армия ударът на противника е насочен в стика между 3-ти корпус на Първа българска армия и 64-ти корпус на 57-а съветска армия.

На фронта от село Нагбайом до село Куташ 2-ра германска танкова армия настъпва с три пехотни дивизии в първи ешелон, поддържани от танкове и щурмови оръдия, и с една дивизия във втори ешелон. С цената на големи жертви те пробиват отбраната на първоешелонните полкове на 299-а съветска стрелкова дивизия, вклиняват се в отбраната на 6-7 км и продължават настъплението си в направление Нагбайом - Капошвар.

Преценявайки създадената обстановка, командирът на 64-ти стрелкови корпус решава да контраатакува с втория си ешелон - 113-а стрелкова дивизия в направление на селата Кишкорпад, Яко, Куташ,

да разгроми вклинилия се противник

и да възстанови целостта на отбраната. За увеличаване на силата на удара командващият 57-а съветска армия иска съдействие от съседната Първа българска армия.

Командващият Първа българска армия заповядва на командира на 31-ви пехотен полк, усилен с едно артилерийско отделение, да се изнесе бързо в района на село Чьокьой и да влезе в подчинение на командира на 64 стрелкови корпус.

Контраатаката на 31-ви пехотен полк с командир Никола Ботев започва в 15,30 ч. след 15-минутен артилерийски удар по противника.

След кратко разузнаване

полкът настъпва стремително

Противникът не издържа и се оттегля, но в дълбочина задържа упорито село Радего, поради което темпът на контраатаката на десния фланг постепенно намалява.

Командирът на полка въвежда в боя втория ешелон. Към 19,30 ч. полкът овладява линията село Яко - жп линията Капошвар - Чурго, на която спира и се закрепва. С фланговия си удар по настъпващия противник 31-ви пехотен полк оказва значителна помощ на 299-а съветска стрелкова дивизия за спиране и отблъскване на противника. Особено ожесточени боеве се разгарят при Яко, Чекел и Сабаш.

На 12 март противниковото настъпление към Нагбайом - Капошвар е спряно и не е допуснат пробив между двете армии. От щаба на Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин заповядва:

"Противникът на всяка цена да се удържи, ще изпратим подкрепление!" Това дава кураж на изнурените защитници. Така се стига до донесението на командира на 523-ти германски полк полковник Нойман до старшия щаб:

“Българите са

много силни

и по-нататъшното настъпление на север не е възможно!".

Затова офицерът заповядва полкът му да премине към отбрана. По същото време настъплението на германците в направлението на главния удар между езерата Балатон и Валенце е спряно от съветските войски на 15 март.

От 8 март започват съвместните бойни действия на 4-ти български корпус и 133-ти съветски стрелкови корпус за ликвидиране на вклинилия се противник в района на Дони Михоляц. От 12 до 19 март пламват страшни улични боеве за селата Драва Чехи, Драва Соболч и Драва Полконя, които преминават няколко пъти от едни в други ръце.

На 11 март 16-а пехотна дивизия, наречена "хвърковатата" заради бързите си пеши маршове, преминава в настъпление. Атаката е наблюдавана от генерал Артюшенко, който възкликва възхитен:

"Българи! Юнаци! Вървят като на маневри. Напред и пак напред! Това се казва стремителна и дружна атака!". С тяхна помощ на 19 март хитлеристите, форсирали реката, са напълно разгромени и противниковото предмостие е ликвидирано.

Германските войски са отхвърлени

на юг от Драва

Българите форсират канала Фекетевис, излизат на река Драва и възстановяват целостта на отбраната.

На 21 март завършва величавата Дравска епопея, покрила знамената на Първа българска армия с бойна слава. Завинаги в Пантеона на безсмъртието влиза името нааредник Парашкев Парашкевов, който загива, прикривайки отстъплението на своите другари в първите дни на боевете при Драва.

Не по-малко ярък е подвигът на кандидат-подофицер Гочо Гочев, който с последната си граната взривява втурналите се да го пленят хитлеристи и себе си. Героизмът и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немското командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война.

Победата в 14-дневните боеве е извоювана с цената на 6850 убити, ранени и безследно изчезнали. Мой вуйчо, който е участник в дравските боеве, ми е разказвал: "Когато в началото на март заехме позиция, ротата ни се състоеше от 130 души. След нападението на германците, които настъпваха с танкове и тежки картечници, поставени на мотоциклети с кош,

само за една седмица бяха избити 90 наши другари

и всички офицери

От останалите аз бях най-старши - с чин младши сержант, и поех командването на ротата. Така се сражавахме още четири дни, когато ни изтеглиха за попълване".

Загубите на немците възлизат на 7500 убити. През паметните дни на месец март 1945 г. край река Драва българските и съветските воини сътвориха такъв неръкотворен паметник от мъжество и героизъм, който и днес не избледнява в народната памет.