Носила името “Ленински комсомол”.

Действала въпреки множеството си технически неизправности.

Точно век след началото на българското подводно плаване последната останала родна подводница "Слава" е на път безславно да бъде нарязана за скрап като всички нейни предшественици.

За нея се крояха големи планове. Близо пет години, докато железата й упорито ръждясваха на пристанището във Варна, се твърдеше, че от морския съд ще стане музей. Това така и не се случи. Обещанието бе последвано от още по-амбициозно ново - тя да бъде потопена край бъдещото рибарско пристанище в квартал "Аспарухово" и превърната в подводна атракция за гмуркачите

Но и това се оказа прекалено скъпо. Поддръжката на отиващата си "Слава" се оказа непосилна за общината, а докато се вземе решение какво да се случи с нея, бързо разяждащата я ръжда с всеки изминал ден прави спасяването й още по-трудно и по-скъпо. А дори и да не бъде нарязана и продадена, то морето ще я превърне в естествен скрап.

"Слава" служи на българския флот близо четвърт век. Тя е построена през 1959 г. в бившия Съветски съюз. От завода "Нижни Новгород" излиза с името "Ленински комсомол". За кратко изпълнява своя дълг към СССР, като най-знаковото й плаване е на 17 юли 1961 г., когато подводният кораб разчупва леда на Арктика, а нейният екипаж гордо вдига държавното знаме на СССР и флага на Северния флот на тази чужда земя.

Няколко години по-късно "Ленински комсомол" е дадена на България. На въоръжение на родните ВМС е от 1985 г. Използвана е най-често за учения. С влизането на родината ни в НАТО "Слава" започва да участва в учения и с алианска. Интересно е, че корабите трудно я прехващали с радарите си.

Тя е дълга 76 метра, широка — 7 метра, има дълбочина на газене 6 метра. Максималната дълбочина на потапяне е 300 м. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела, а под вода — 13,2 възела. Помещенията в подводницата са скромна каюта за командира, по една за старши помощник-командира и механика и койки за матросите по бойните постове.

Още от първите си дни хората на борда са били наричани "френският екипаж" заради изключителната задружност, професионализъм, решителност и упоритост.

Дълги години обаче този отдаден на професията си флот се бори с множеството неизправности, които постоянно се появяват в подводницата.

Тя е единствената машина в България, а може би и в света, която излиза в открито море само с един изправен перископ (уред за наблюдение от прикрита позиция) или без работеща акустична станция.

Като по чудо на борда й само веднъж се разпалва пожар - една от най-опасните стихии, които може да се завихрят на борда на подводница. Това се оказва и първото плаване на кап. първи ранг Камен Кукуров, който трябва да изведе подводницата на повърхността след тежката авария и получава признанието на целия екипаж.

Пожарът пламнал на 70 метра дълбочина, когато "Слава" изпълнявала задачи в учение. Завихрил се от акумулаторната батерия при доста голямо отделяне на водород. Имало опасност машината да избухне, но екипажът успява да потуши пламъците, докато кап. Кукуров правел всичко възможно да я върне на повърхоността цяла. Макар и пренебрегвайки напълно инструкциите при подобен тип аварии, той успява и печели

Именно батериите на този тип подводници се оказнат и най-големият проблем. Тази на машината "Надежда", която е от същия клас като "Слава", се изчерпва през 1997 година, а съдбата й отрежда да чака своето превръщане в музей на пристанището във Варна. Така и не го дочаква обаче. "Надежда" е нарязана за скрап.

"Слава", която е на прага на силите си по това време е спасена. През 1998 година батерията й е сменена, като е закупена нова от „Варта".

Но всъщност, това, което поддържа последната българска подводница жива не е българският флот, а факта, че румънският флот няма собствени подводници и за това е принуден да използва нашата.

През 2011 година морският път на "Слава" приключва. Но само формално. Подводницата не е излизала в открито море цели три години, въпреки че през 2007 г. успешно участва в учение по спасяването на аварирала подводница във водите на Черно море.

Когато разбира, че краят на "Слава" наближава, последният й командир кап. Камен Кукуров решава, че не може тя да бъде изпратена по този безславен начин.

На 21 декември 2010 година е последното плаване на подводницата. Целият екипаж, пръснат по различни места в страната се събрал. Стегнали машината за около месец, за да може всичко да мине без аварии. "Слава" стояла на дъното половин час, докато екипажът й се прощавал с нея, пиейки по чаша вино. Когато се върнала в пристанището, подводницата била посрещната от всички кораби на ВМС надути сирени. По този начин, по време на Втората световна война, са посрещали подводниците от боен поход.

Официално "Слава" е "пенсионирана", а флагът й е предаден на 1 ноември 2011 година и й е отредено място до гниещата вече "Надежда" със същото обещание - да стане музей. Днес, тя стои на пристанището, без да има ясна представа какво ще се случи с нея. Навярно историята се повтаря.

Не се знае и кога българският флот ще има нови, модерни подводници, но според кап. Кукуров това едва ли ще се случи скоро. "Слава" слага края на славното подводно плаване в България, започнало точно преди век.

По време на Първата световна война България тържествено посреща своята първа подводница на пристанището на двореца "Евксиноград" на 25 май 1916 г.

"Подводник №18" е миниподводница, която смело се сражавала във водите на Черно море. Попада осем пъти в минни полета - излиза балогодарение на късмета си. На 13 декември 1916 година само с появяването си лодката спира руската бомбардировка над Балчик. Корабите на противника се оттеглят от българското крайбрежие. След подписването на Ньойския договор изчезва. Някои предполагат, че е била конфискувана и нарязана, но мистерията около това какво се е случило с нея остава. До 2011 година, когато се оказва, че през цялото това време, "Подводник №18" е бил на родна земя. Или по-скоро - в родно море, на 30 метра южно от бреговете на Варна.

Дълго време обаче тя остава първата и единствена подобна машина в арсенала на българския флот, който Ньойския договр забранява напълно. Макар и множеството опити, до края на Втората светонта война, подводното ни плаване е в криза.

През периода 1948-1954 г. български военнослужещи (офицери, старшини и матроси) се обучават на подводници в състава на Военноморския флот на СССР. На 18 август 1954 г. с празнична церемония във Военноморска база - Варна, над три подводници тип "Малютка" е вдигнат български флаг. По-късно те са бракувани и нарязани за скрап, а на тяхно място идват други.

През 1958 г. дивизионът получава две по-модерни подводници, проект 613. Освен че са тежковъоръжени, с тях за първи път в своята история българските подводничари започват да носят продължителна дозорна служба извън териториалните води. Но и тяхното време бързо изтича

Задава се нов етап в развитието на дивизиона. През пролетта на 1972 г. са получени две подводници, проект 633, които успешно заместват предшествениците си от проект 613. Сред тези подводници, клас "Ромео", е и "Слава".

До 1990 г. в българския Военноморски флот едновременно действат четири от общо десетте експлоатирани досега подводници у нас.

Поради новата военнополитическа и икономическа обстановка след 1990 г. две от подводниците са изведени от експлоатация.

През 1993 г. се провежда международното учение "Спасение-93", където турски кораб взаимодейства с наша подводна лодка, а през юли 1994 г. българска подводница участва в учение на турските ВМС.

Важен момент в развитието на българския подводен флот настъпва с приемането на още две подводници в периода 1983-1985 г. Ала това са последните подводни машини, които страната ни приема. След това една по една те са изваждани от строя и нарязвани за скрап. Докато и последната "Слава" не я сполети същото.