Олимпийското проклятие отново удари Япония
Отлагането ще струва поне 5 милиарда долара на домакините
и ще преобърне тотално живота на елитните спортисти
Преди 80 години Страната на изгряващото слънце също се проваля в опита си да организира игрите заради Втората световна война
Светът трябва да се готви за глобален катаклизъм всеки път когато дойде време Япония да организира олимпийски игри. Подобна теза с удоволствие биха застъпили не само любителите на окултното, но и по-здравомислещите спортни фенове. Подложена на невиждан международен натиск, Страната на изгряващото слънце беше принудена да отмени провеждането на олимпиадата това лято. Точно преди 80 години азиатската държава също е избрана да домакинства на най-престижния спортен форум, но заради подготовката и избухването на Втората световна война игрите са отменени.
Важно е да уточним, че сега състезанията не са отменени, а отложени за 2021 г. Което се случва за първи път в мирно време. Всички мечтаят да настъпи моментът, когато коронавирусът ще бъде унищожен и десетки хиляди ще се съберат на олимпийския стадион в Токио, за да приветстват спортистите от цял свят. Никой не се съмнява, че човечеството ще победи невидимия враг. Дано се случи не след година, а още другата седмица, другия месец или след два. Дотогава световният спорт ще бъде напълно парализиран, така както се случва след избухването на световната война, която отнема десетки милиони човешки животи. В навечерието на най-унищожителния военен сблъсък в досегашната история на човечеството японците приемат офертата да проведат на своя територия олимпийските игри, след като
Китай не успява да се справи навреме
с организацията. В действителност китайците замразяват строежа на спортни съоръжения, за да пренасочат държавните пари към модернизирането на армията си. Властите на островната държава имат същите неотложни харчове, но все пак решават да се заемат с важното спортно събитие, за да убедят света в своите добри намерения, докато
действат все по-агресивно
в Източна Азия.
Изграден е олимпийският стадион “Мейджи Джингу”, построено е олимпийско селище, отпечатани са рекламните брошури. Дори са вдигнати нови хотели заради очаквания туристически наплив. Но всичките тези приготовления отиват на вятъра. Когато избухва китайско-японската война през 1937 г. властите в Страната на изгряващото слънце обявяват, че нямат намерение да продължат с организацията на олимпийските игри. И без това в този момент водещи държави се готвят да ги бойкотират.
Светът усилено се готви за голям военен конфликт и на никой не му е до спорт. Босовете на Международния олимпийски комитет са длъжни да реагират по устав и решават спортният форум да се проведе в Хелзинки. Това също се оказва невъзможна мисия, когато започва Втората световна война.
Японците все пак ще получат своята олимпиада и дори ще се възползват от вече построения олимпийски стадион. На 10 октомври 1964 г. на модернизираното съоръжение се провежда церемонията по откриването на XVIII летни олимпийски игри. Повод за напрежение
този път е забраната ЮАР да участва заради режима на апартейд, който страната води. Източна и Западна Германия обаче се явяват с общи отбори, като техният пример е последван и от Северна и Южна Корея. Само за статистиката България праща 63-ма спортисти в Токио и завършва на престижното 11-о място в класирането по медали с 3 златни, 5 сребърни и 2 бронзови медала.
И ето че 56 години по-късно островната държава отново трябваше да приеме олимпийския огън на новия си национален стадион, построен на мястото на стария. Проклятието обаче удари за втори път. Този път оръжията мълчат, но човечеството води война с опасен и неумолим враг. Чест им прави на японците, че опитаха абсолютно всичко, само и само да спасят игрите. Едва ли не до последния момент премиерът Шиндзо Абе се кълнеше, че страната му е готова да устои на предизвикателството COVID-19
и да проведе олимпийските игри по план.
Както вече стана дума обаче, натискът се оказа твърде силен. Канадците открито обявиха, че няма да пратят свои спортисти на игрите. Веднага след тях и американците заплашиха да си останат вкъщи. А каква олимпиада ще бъде, ако я няма най-многобройната и звездна спортна делегация?
Азиатците помолиха поне за месец отсрочка, преди да бъде взето окончателното решение, но и този им план се оказа невъзможен за изпълнение. Светът е твърде уплашен и истеричен, за да даде картбланш на домакините, въпреки огромните неприятности, които ги очакват оттук нататък. И не само тях, разбира се.
Да поговорим първо за пари. Домакините официално обявиха, че са похарчили около
14 млрд. долара,
за да организират най-бляскавата олимпиада в историята. Неофициално се говори, че сумата може би е доста по-голяма. Само новият олимпийски стадион излезе 1,5 млрд. долара. Решението за отлагането на игрите ще донесе загуби от поне 5 млрд. долара за държавата домакин. Подобна сума няма как да бъде преглътната просто ей така. Още повече че новата икономическа криза обещава да е тежка и дълга.
Отлагането на олимпиадата ще има тежки последствия и за спортистите. Целият им свят се преобръща с краката нагоре. През последните 4 години те са живели по строго определени правила, само и само да са във върхова форма точно през лятото на 2020 г. В момента изглежда, че всичките им усилия са били напразни. Сега са принудени да стоят у дома, да хапват шоколад и да губят мускулна маса. Никой не знае кога епидемията ще отшуми и колко точно време ще имат звездите на леката атлетика, борбата, плуването, волейбола, баскетбола и всички други спортове,
за да влязат отново във форма
“Всяко наше прибързано решение заплашва да унищожи мечтите на 11 хиляди спортисти”, предупреди шефът на МОК Томас Бах, но впоследствие беше принуден да се поддаде на общото настроение и да гласува за отлагане на игрите. Неговите подчинени в ръководството на световния спорт са изправени пред проблема с липсата на адекватен допинг контрол. В момента копоите на Световната антидопингова агенция (WADA) са силно затруднени да контролират какви ги вършат спортистите по света. Държавите затвориха границите си, самолетите стоят в хангарите,
безчестните атлети могат да правят каквото си поискат.
Любопитното е, че допинг ченгетата все пак успяха да стигнат до Тервел Пулев и да му вземат проба. Самият той разказа за случката в социалните мрежи и поздрави усърдието на хората от WADA. Това е по-скоро изключение, тъй като от самата агенция признаха, че се извършват около 20 процента от планираните проверки. Това е още един удар по спорта и сериозна заплаха за нормалното протичане на олимпиадата догодина.
А кога точно ще се проведат игрите през 2021 г. ли? Никой не може или не смее да каже. Всичко зависи от успеха на войната с коронавируса. Колкото по-бързо бъде победен, толкова по-лесно ще се върнем към нормалния начин на живот. Ако военните действия се проточат обаче, ще трябва да бъдат взимани нови и още по-тежки решения, а на световния спорт ще му става все по-трудно да се бори за своето оцеляване.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха