Пандемията тотално обърка плановете за квалификациите,
които трябва да изберат най-достойните да се състезават в Токио

Kоронавирусът е най-сериозният глобален катаклизъм след края на Втората световна война. Заразата доказа колко неподготвена е съвременната цивилизация да се справи с подобно препятствие. Изпари се цялата ни арогантна самоувереност, че с високотехнологичните ни играчки може да се надсмиваме над природа и Бог. Пътуването на пилотиран от човешка ръка космически кораб до Марс все още е по-скоро научна фантастика, отколкото реално осъществима мисия. Ограничени сме от пределите на нашата планета и не може да търсим спасение навън. Ако ситуацията се влоши, мнозина ще загубят битката, а оцелелите ще трябва да градят нов световен ред.

Поне това е мнението на мнозина изтъкнати учени, които не вярват да ни се размине толкова лесно. Светът вече е достатъчно наплашен и без избуяването на нови и нови апокалиптични сценарии, но така или иначе трябва да сме готови за най-лошото. Все повече държави обявяват извънредно положение, но като че ли още по-бързо реагира световният спорт. Футболните мачове спряха, баскетболните двубои също бяха отменени, а след това всички професионални спортисти си отидоха по домовете. Направиха го под строй и без да мрънкат И никой не се наема да прогнозира кога ще се завърнат отново на стадиона или в спортната зала.

Може би точно в този миг хората по земята осъзнаха какво точно се случва. Защото спортът е това лечение, което винаги се е притичвало на помощ в момент на криза. Новият вирус поразява не само тялото, но и душата. В този момент зрелището на стадиона щеше да е най-подходящият отдушник за наранената обществена психика

Само че това няма как да се случи, след като световният спорт хлопна кепенци. В момента се играят футболни мачове в Мексико, провеждат се някои състезания в зимните спортове и толкова. Всички останали се прибраха по домовете и очакват развитие на ситуацията. Лошото е, че това е индустрия, която няма как да бъде замразена във фризера и след това върната обратно към живот. Никой не е наясно как ще се действа, когато COVID-19 все пак бъде победен. Всички досегашни усилия на спортистите се оказват напразни, тъй като има съвсем сериозни предложения да бъде обявена нулева година в световния спорт.

Това означава, че досегашните резултати ще бъдат изтрити и ще се започне на чисто. По-слабите нямат нищо против подобна идея, но фаворитите за купи и медали са ужасени от мисълта да бъдат лишени от заслужена радост, парични постъпления и всички други бонуси.

Най-голямата битка ще се води за спасяването на олимпийските игри в Токио. Домакините са готови да дадат свидни жертви, но да проведат събитието, за което се хвалеха,че ще е ненадминато по своя блясък и високотехнологичност. Японците обещаха на света най-модерната олимпиада в историята, в която и най-дребният детайл е изработен така, че да вдъхва респект у спортисти и фенове. Ненадминатите ювелири от Страната на изгряващото слънце твърде дълго се готвиха да убедят света веднъж завинаги, че при тях всичко е най, най, най. И сега не могат да повярват какво им дойде на главата. Как е възможно 4 години да си се готвил толкова старателно, да си похарчил толкова много пари, да си вложил толкова страст и сега целият ти труд да замине с едно натискане на копчето на тоалетното казанче.

Не, японците нямат намерение да се дадат без бой.

Те също си имат болни от коронавирус, при тях също починаха хора, но властите отказват да се поддадат на световната истерия и продължават да твърдят, че игрите могат да се проведат с някои нововъведения, разбира се.

Средностатистическият спортен запалянко дори и не смее да си помисли какви биха могли да са тези нововъведения. Само си представете откриване на олимпиадата на празен стадион и с минимално количество спортисти.

Например всяка държава да прати само знаменосеца, който да е на поне три метра от колегата пред него и този зад него. Това със сигурност ще е толкова тъжно събитие, че би съсипало шоуто още преди да е започнала същинската част. Опитайте сега да извикате във въображението си празни трибуни, пред които се провежда финалът на 100 метра.

Не е ясно как въобще може да се проведе подобно състезание, при положение че спринтьорите трябва да се наредят рамо до рамо на старта. Може пък всеки да бяга поотделно и накрая да бъдат сравнени времената. Никой няма да пляска, да свири с местен инструмент, да възклицава при обявяването на нов световен рекорд. Всичко ще се извършва безпристрастно, в стерилна обстановка, а делегати на МОК в предпазни скафандри ще раздават набързо комплектите с медали.

Подобна картинка повече прилича на сцена от фантастичен филм на ужасите, който ни пренася напред във времето, когато човечеството е започнало да живее по новите правила. Японците отхвърлят притесненията, че олимпийските игри ще се окажат пълен провал, ако всяко действие на пистата или в басейна бъде подчинено на страха от коронавируса. Азиатците се кълнат, че могат да се справят с всички предизвикателства и да осигурят безопасна работна среда за звездите на световната лека атлетика, плуването, борбата, бокса и всички други популярни и по-слабо известни олимпийски спортове.

"Ще преодолеем разпространението на инфекцията и ще приемем олимпиадата без проблеми, както го бяхме планирали", отсече министър-председателят на Япония Шиндзо Абе.

Неговите критици са убедени, че зад непоклатимия му оптимизъм се крие и определен финансов интерес. Японците ще загубят космическа сума държавни пари, ако олимпийските игри бъдат отменени. До този момент домакините са похарчили около 13 млрд. долара, но очакваха приходите да надхвърлят четирикратно разходите. Сега финансовите анализатори завъртяха в общественото пространство сума от порядъка на 74 милиарда долара, от които ще трябва да се лиши японската икономика, ако не бъде проведена олимпиадата. Дори и най-оптимистичните сметки предупреждават за сериозен удар върху местната икономика, а съвземането ще е продължително. Не че японците не са доказали своята уникална способност да издържат на всякакви кризи, но с такава не се бяха сблъсквали.

Дори и да си позволим лукса да им се доверим, че всичко ще мине по план, домакините пак нямат шанс да се преборят с последствията от разрастването на заразата. Защото олимпиадата не е само откриване и бляскави финални състезания. Преди това всеки спортист има дълъг път за извървяване, а в този момент всички пътища са затворени. Десетки важни олимпийски квалификации бяха отменени през последните дни. Единствено шефовете на световния бокс пренебрегнаха опасността и организираха турнир, на който да се раздават квоти за игрите в Токио. Но те са капка в морето. Поне на този етап изглежда невъзможно да бъдат отсети най-достойните, които да се състезават на олимпийския стадион.

Времето тече бързо и ситуацията едва ли ще се подобри до 24 юли, за когато беше планиран стартът на олимпиадата. Трудно ще бъде и да бъде изместена олимпиадата при възможно най-добрия сценарий, според който човечеството успее до месец-два да изкорени коронавируса от своята жизнена система. Някои вече имат квоти, но други очакваха с нетърпение последния възможен шанс да се качат на кораба за японската столица. Отмяната на олимпийските квалификации обезсмисля досегашните им усилия и като че ли обрича каквито и да е по-нататъшни опити игрите все пак да се проведат.

За последиците върху обществената психика от подобен развой на събитията може да се пише и говори много, но главните действащи лица на всяка олимпиада имат и други не чак толкова абстрактни притеснения. Не е ясно как ще съществуват те оттук нататък, при положение че много от тях разчитат на финансови постъпления покрай изявите си на олимпийски игри. Мнозинството от големите имена не са на заплата и преживяват от наградните фондове и другите парични бонуси за купите и медалите, които печелят за страната си. Отмяната на най-важното спортно състезание в световния календар ще означава край на паричния поток към спортистите, а те от своя страна не биха могли току-така да сменят амплоато. Възможно ли е сегашната ситуация да убие кариерата на десетки и дори стотици доказани имена в световния спорт, които ще бъдат принудени да зарежат всичко постигнато до този момент, за да оцелеят някак си?

"Много от нас не са на месечна заплата и разчитат на участие на възможно най-много състезания. Сега всичко е отменено и дори не мога да си представя какви ще са финансовите последствия за всички нас", притеснен е световният шампион на 400 метра с препятствия Дей Грийн.

Колегите му задават още много въпроси, на които никой не може да даде отговор. Съвсем естествено в момента всички погледи са насочени към Международния олимпийски комитет. Влиятелната организация също се оказа неподготвена да реагира на новата заплаха и засега отлага окончателното решение. Босът на МОК Томас Бах ще има нелеката задача да сближи позициите на всички заинтересувани, но на кой ли властимащ му е лесно в тези времена. Един от сравнително безболезнените варианти е олимпийските игри да бъдат отложени за 2021 или дори за 2022 г. Каквото и да бъде решено, спортът е изправен пред непознат враг и тепърва ще доказва способността си да оцелее.