Вчера поздравих Ивайло Пенчев, за дарението, което направи под условие за Александровака болница с ръкопляскане под негов пост. Десетина души (трима от тях с псувни и какви ли не ад хоминем обвинения по мой адрес) казаха, че не са съгласни. Но имаше и 5 души, които съдейки по написаното от тях на стените им като образование (юрист, учител, биолог), би трябвало да разбират защо деянието на Ивайло Пенчев е полезно не само за служителите му, но и за останалата част от обществото.

Та реших да обясня защо решението на Пенчев да направи дарение под условие е по-полезно за обществото, отколкото ако не беше направил такова дарение. И дано директорът на Александровска болница преосмисли решението си да не приеме това дарение. Първо, даже само един човек, който не е служител на Пенчев да спасят тези медицински уреди, това също би било полезно, не само за неговите служители, но и за човек, който не работи в Уолтопия. Разбира се имайки предвид, че работещите в Уолтопия са сигурно 0,001 % от населението на България, то само 0.001% от спасените от тези уреди ще са негови служители. Останалите 99.999% няма да са негови служители. Второ, поради невъзможността един човек да се погрижи за всички хора, е нормално той да се погрижи първо за близките си (в случая служителите си). Окей, има много, много малко хора по света, които биха избрали да помогнат на чужд човек, даже и да трябва да жертват близък. Не знам дали има и 0.000000000000000001% от населението на света, което при опция да спаси живота на близък, вместо на непознат, би помогнал на непознатия. Така, че и икономическата и социалната логика ясно показват, че деянието на Пенчев е по полезно, отколкото ако не беше предложил такова дарение. И всеки който не го разбира или не се замисля достатъчно или по някаква причина не харесва Ивайло Пенчев, мен, себе си или жена си/мъжа си ? поради което се изказва негативно за това деяние на Пенчев. За което отново от мен.

*От фейсбук!