Високопланинска спортна база "Белмекен" е на последни издихания. Прави се ремонт, който е проформа. Всичко е престъпно занемарено. В cтaрaтa caунa cмe 27 чoвeкa. Пирoнитe cтърчaт, нямa кoй дa ги зaкoвe. Aз личнo взeх eднa тecлa и ги зaчуквaх. Никoй нe гo интeрecувa. Вълнувaт ce caмo дaлaвeрaтa дa върви, нищo пoвeчe", избухна пред спортния вестник "Тема спорт" Кубрат Пулев и така даде старт на разпалена дискусия какво точно се случва на високопланинската ни база.

Мястото в сърцето на Рила отдавна се е обгърнало с

митове

и легенди

за велики шампиони, допинг интриги и незабравими любовни авантюри. От десетилетия насам звезди от най-популярните спортове се подготвят на Белмекен преди световни първенства и олимпиади. Там има всичко необходимо, за да бъде произведен един истински шампион. Цивилизацията е далеч, въздухът е кристалночист, а надморската височина помага на организма да се подготви за предстоящите изпитания по време на решителното състезание. Досега всички са си тръгвали доволни или поне не са се сещали да се оплачат публично.

Затова и твърденията на Пулев всяха смут в душата на спортната общественост. Най-добрият ни боксьор се оплака, че там са хвърляни много пари за ремонти, но с изхарчените средства не е свършено нищо съществено и разрухата настъпва уверено. Мнозина спортисти, треньори и деятели, без да влизат в открит конфликт с Пулев, твърдо заявиха, че

в думите му няма нищо вярно

От ръководството на спортната база също не останаха длъжни на Кобрата и го обвиниха, че повече от година той не се сеща да изплати задължения в размер на 5000 лева.

"Няма да

ги погася,

защото са ми обложили рекордна лихва от 2500 лева", отвърна през Би Ти Ви Пулев и така даде да се разбере, че този скандал едва ли ще бъде потушен с взаимни извинения и братски прегръдки. Каква обаче е истината за настоящото състояние на хотелската и спортните бази на Белмекен?

Спортистите, които скоро са ходили, твърдят, че там всичко е наред. Стаите са добре мебелирани, басейнът е поддържан и топъл, залата за тренировки също отговаря на изискванията. Имало едно-две оплаквания от храната, но проблемът там бил отстранен. От ръководството на базата твърдят, че Пулев е бил настанен в най-хубавия апартамент, който на снимките не изглежда като петзвезден лукс, но е напълно приличен за престоя на спортист от подобен ранг. В мрежата бяха публикувани и снимки от сауната, която също изглежда наред и никъде не личи да стърчат пирони. Може би защото Кубрат вече ги е заковал с теслата?

Извън пределите на шегата държавата отчита, че е направила основен ремонт, който започва през 2016 и завършва през 2017 г. Реконструкцията включва подмяна на дограмата, ремонт на входното фоайе на хотелската част и на всички общи части до 3-тия етаж на сградата, реконструкция на двете гребни зали и кафе-бара. На ремонтираните части е подменена изцяло ел.инсталацията и са поставени нови ел.табла. Монтирани са също енергоспестяващи осветителни тела и са ремонтирани прилежащите мокри помещения и санитарни възли. По-късно

са обновени още хотелски стаи

Чуждестранните спортни делегации продължават активно да се подготвят на Белмекен и поне засега не се е чуло в чужбина да са ужасени от условията на спортната ни база. Вероятно спортисти и треньори са подготвени, че отиват в планината да търсят върхови постижения, и не претендират за лукса на базите, които биха предпочели по време на ваканцията. А че на Белмекен са поставяни основите на бъдещи световни и олимпийски рекорди, е вън от съмнение.

През далечната вече 1966 г. у нас пристига екип от братската ГДР, за да ни посъветва къде е най-добре да бъде построена нова спортна база. Експертите обикалят села и паланки и накрая се спират на Белмекен. Мястото е избрано след щателни проучвания - смята се, че надморската височина от 2050 метра е идеална за подготовка на спортисти. Организмът се насища с червени кръвни телца, което води до по-активна кислородна обмяна в нормална обстановка. С други думи - издръжливостта и силата се повишават чувствително. Подобни бази има само в Сиера Невада (Испания) и в Колорадо Спрингс (САЩ).

Строителството продължава само 18 месеца, а базата е официално открита на 4 май 1968 г. Първоначално тя функционира почти като секретен обект - в продължение на 20 години са допускани само състезатели от България и ГДР, а условията са подробно описани в договор между двете държави. Наричали са мястото Лаборатория за шампиони - на практика всички наши златни медалисти от олимпийски игри

са проливали

пот на Белмекен,

а днес портретите им са окачени в специален коридор.

Това е красивата приказка за Белмекен, но зад нея се крият и по-мрачни тайни. И до днес се твърди, че именно там, в сърцето на Рила планина, нашите успяват да откраднат тайната на легендарното източногерманско допингиране, което в даден момент от Студената война превръща страната в конкурент дори на САЩ и СССР в крайното подреждане по медали. Нашите тренират съвместно с колегите си от ГДР и попиват опит във всички направления, а големите успехи не закъсняват. В крайна сметка няма нито едно сигурно доказателство, че е

бил извършен подобен шпионаж

и родните щангисти, борци и всякакъв друг вид спортисти в един момент са започнали да употребяват от източногерманския допинг.

Легендарната ни спортна база незаслужено се сдобива с мрачна слава и около световното първенство в Мексико през 1970 г. Тогава по идея на учени от БАН българският национален отбор е качен на Белмекен, за да се подготвя за предстоящия Мондиал. Основната идея е, че футболистите на треньора д-р Стефан Божков ще се възползват от шанса да тичат и играят приятелски мачлета помежду си на 2050 м надморска височина, която е много близо до надморската височина, където по-късно ще се играят мачовете от световното.

Само дето талантливите ни играчи са пратени във време от годината, когато Белмекен е скован от студ и сняг, а по-късно в Мексико ги посреща адска жега.

"Беше същинска лудост

да тренираме

в метър сняг

В началото не можехме да си покажем носовете навън заради дебелите преспи. Бяхме принудени да слизаме до Велинград, за да тренираме с топка. Качваха ни на рейса и се започваше едно приключение по стръмните завои... С момчетата се шегувахме, че е по-добре да хващаме ските и да си сменим спорта. За един месец свалих около 5 килограма и се чувствах физически и психически изцеден", ще си спомни по-късно Аспарух Никодимов. Високопланинската авантюра и куп други безумни решения на спортните ръководители са сред основните причини нашите да не успеят да постигнат нещо значимо на мондиала.

Провалът на футболистите

обаче е сред малкото лоши примери за сгрешена подготовка в планината. Много други звезди - в щангите, борбата, а защо не и в художествената гимнастика, се подготвят достатъчно добре, за да атакуват след това самия връх. И понеже често се е случвало дамите от един вид спорт да се засекат с господата от друг, няма как да не се родят легенди за романтичните авантюри, изживени в планината.

Още преди идването на демокрацията започва да се говори за горещи страсти, когато щангисти, борци и състезателки по художествена гимнастика се качат по едно и също време на Белмекен. Колкото и да са пикантни историите, нито една не е потвърдена официално. От друга страна, едно от основните предимства на Белмекен е неговата отдалеченост от цивилизацията и изкушенията й. Всеки, който наистина иска да стане шампион,

никога не си

е тръгвал разочарован

от високопланинската база.

Добър пример в това отношение е легендарният ни борец Боян Радев. Преди олимпиадата в Мексико през 1968 г. той се качва в планината и по собствените му спомени започва да води отшелнически живот.

"На 2000 метра надморска височина близо година играех Кинг Конг. Другите слизаха до София, качваха се, влизаха във форма, излизаха. А аз все там и все тренирам до полуда - кросове, плуване, акробатика, щанги и борба до умирачка.

Бях подчинил всичко на мечтата

да стана първият българин - двукратен олимпийски шампион. За мен нямаше друг живот освен тренировките", опитва се да пресъздаде истинския дух на Белмекен борецът, който постига целта си и печели второто си олимпийско злато на игрите в Мексико.