Гледах интервюто на господин Васил Троянов Боянов aka Азис пред българската Опра Уинфри aka Мондьо (не знам как му е истинското име и за това не го изписвам).

Бих направил обективен анализ, но субективното ми отношение към чалгата и мазния гюбек (гюбек - пресен кашкавал, продават го в мандрите - Б.А.) няма да ми позволи това.

За това няма да направя обективен анализ.
Няма да говоря за стилът на господин Троянов Боянов, който още в началото на интервюто заяви, че направил такива шедьоври, че никой, повтарям - НИКОЙ няма право да говори за неговите величествени АЛЕЛЕ ЛЕЙ ЛЕЙ ЛЕЙ ЛЕЙ музикални творби.

"Все едно да видите нещо адски красиво и да извадите пи**ки да пикаете срещу него" - заяви господин Боянов пред господин Мондьо.

Господин Боянов (или Троянов) днес разказа някои доста важни неща.
За самочувствието, което носи когато е в компания от музикалната гилдия.
"Огромно! Няма друг като мен. Опитват се да тичат в моя коридор, но само забавят темпото!".

После имаше и други интересни неща. Например - 90-те милиона гледания на "Хабиби", снимките на последния му клип заедно с някакъв свръхпопулярен гей порно актьор.

В сублимния момент Мондьо, който преди 2 години нарече Заки от "Авеню" "Българският Депеш Мод" смело извади ново сравнение - "Ти, Азис, Майкъл Джексън на чалгата ли си?".

Тук Азис погледна мъдро, изпъна глава и рече - "Да видим - хомосексуален, тъмнокож...Да, аз съм Майкъл Джексън на чалгата".

После интервюто се изви през някакви други теми и аз някак спрях да го слушам, но нямаше как да не оформя поредица от въпроси, които много искам да задам.

1. Възможно ли е песен на български чалга Майкъл Джексън да има повече гледания от най - гледаните песни в официалния канал на Ролинг Стоунс?

2. Възможно ли е в прайм тайм да се излъчват чалгаджии, а същия прайм тайм да е затворен за всякакви други музикални стилове?

3. Възможно ли е да сме го закъсали толкова силно, че да слушаме послания за толерантност от представител на музикален стил, който е звучал на почти всяко сбиване и почти на всеки битов инцидент в България?

4. Възможно ли е за "вадене на пи**ки" да ми говори човек, който си показваше епилирания задник от билборди в София?

5. Възможно ли е да сме достигнали до момента, в който, махайки с ръка, ще приемем анадолските процвилвания и ще ги наречем "гласове, дарени от бога", а после ще ги канонизираме и ще тръгнем в тая посока?

6. Възможно ли е подмяната вече да се е случила? Възможно ли е след 100 години децата в училище да изучават Вуна, Луна, Куна, Кина, Гина и Стрина в час по дисциплината "История на музиката"?

7. Възможно ли е да не искам да живея в такава действителност? Възможно ли е да има и други като мен? Възможно ли е да кажа следното - "НУЛЕВ ТОЛЕРАНС КЪМ ЧАЛГАТА - В МУЗИКАТА, В ЖУРНАЛИСТИКАТА, В ИЗКУСТВОТО, В ПОЛИТИКАТА"?

На финала на това повествование искам да кажа следното - това искате - това ви показват.
А вие го искате, защото дълго време само това ви показваха.
Е, ще ви го показват още много време.

Живеем в чалгаджийско риалити.
Един се вози на Ленд Круизър, надзирава българските пътища, които той "ни бил построил" и ни дава напътствия за живота.
Друг води агитка на паметника на Левски, за да покаже и той колко е як.
Трети обикаля с каскет на главата и арестува който му падне.

Това е сюжет.
Ама не за опера, нито за кантата.
Това е сюжет за песен на Азис по текст на Мондьо.

С това ви оставям.
Докато Азис говореше по Нова, по БТВ бе Костов.
Костов, който някога беше наша (и моя) надежда за промяна.
Е, промяната се случи.
От рок енд рол към мазен анадолски гюбек.

Не знам кой беше крив и кой - прав.
Знам само, че лично на мен ми разгонихте фамилията.
Но знам и, че докато съм жив, няма да ви го простя.

И на чалгаджиите.
И на медийния мейнстрийм.
И на политиците от прехода, в които вярвах...

Ръгъдъ-дъгъдъ-дъг.
Не мога да се запра