Вместо да хукне напред към спасението, Хари Грег се обръща назад и влиза в горящия самолет, за да спасява човешки животи

Помнете ме заради футбола, а не заради случилото се на летището, казваше приживе вратарят

За тази самолетна катастрофа са изписани тонове мастило, но през годините все излиза по някоя нова подробност, която вълнува хората. Фактите обаче остават непроменени. Лошото време и грешна преценка на екипажа причиняват ужасния самолетен инцидент на 6 февруари 1958 г.

При третия опит за излитане пълната с гориво машина поднася на заледената писта и полита неконтролируемо към бетонна стена. Следват мигове на смърт и болка. Металът се огъва като хартия, а огънят хищно погълва всичко по пътя си. В този момент на сцената излиза храбрецът Хари Грег. Младокът изважда уникален късмет и излиза напълно невредим изпод отломките. Първата му мисъл би трябвало да е да се спасява по най-бързия начин. Та кой би му се разсърдил,

ако си плюе

на петите

и се отдалечи възможно най-далеч от разрастващата се огнена клада.

Хари обаче е замесен от друго тесто. Вместо да бяга, северноирландецът се връща обратно и започва да спасява човешки животи. Някои от хората, на които помага, след това ще се превърнат в световноизвестни личности със заслуга за положителния възход на човечеството.

В онзи страшен миг вратарят на "Манчестър Юнайтед" въобще няма време да осмисли собствената си постъпка и какви биха били последствията от нея. Той плюе на страха и се обръща обратно, за да се гмурне в пламтящия самолет.

През следващите ужасно рисковани минути Хари Грег ще издърпа на безопасно разстояние съотборниците си Боби Чарлтън, Денис Вайълет, Рей Ууд и Дени Бланчфлауър. Ще издърпа и треньора си Мат Бъзби. И с последни сили ще извади от смъртоносния капан бременната Вера Лукич и двегодишната й дъщеря. Героят от онзи фатален февруарски ден би дал собствения си живот само и само да измъкне още поне един-двама.

Огненият демон не търпи

подобни мелодрами и не обича щастливите развръзки. В горящия самолет загиват 23-ма пътници. Осем от тях са млади и невероятно талантливи играчи на "Манчестър Юнайтед". Наричат ги Бебетата на Бъзби заради смелостта на мениджъра им Мат Бъзби да се довери на млади таланти, които съвсем скоро се превръщат в перфектно смазана машина. Всички очакват чудеса от младия тим, но пътят им е спрян от самолетната катастрофа на летището в Мюнхен.

И все пак някои оцеляват и продължават напред в живота и футбола, за да се превърнат в звезди от световна величина. Със сигурност най-голяма слава през следващите десетилетия печели сър Боби Чарлтън. Всичко това, което е днес легендарният играч на "Юнайтед", той дължи на своя спасител.

"Имал съм късмет да седна в част от самолета, която последна пада в плен на пламъците. Но най-големият ми късмет е, че в самолета пътуваше и Хари. Вместо да избяга от ужаса, той се върна за всички нас и

ние никога няма да забравим

неговото геройство", казва 82-годишният днес недостижим голаджия на "Червените дяволи".

Сър Боби Чарлтън дълго време се възстановява в болницата от своите рани, но неговият спасител сътворява второ геройство много малко след първото. Само 13 дни след катастрофата той се връща в игра за "Манчестър Юнайтед" при победата с 3:0 над "Шефилд Юнайтед". В този ужасен за клуба момент играчите са водени от асистента на треньора Бъзби - Джими Мърфи. Той и всички шефове на клуба се опитват да убедят Хари Грег, че е най-добре да си остане у дома и

да се бори с кошмарите,

които го навестяват след самолетната катастрофа.

Героят от Мюнхен обаче няма намерение да се поддава на лошите мисли и настоява да се върне в игра. Заедно с него на терена се появява и защитникът Бил Фокс, който също се измъква невредим от горящия самолет.

Двамата са убедени, че мястото им е точно на терена, за да вдъхнат кураж на стресираните момчета, от които се иска да заменят загиналите си съотборници.

Феновете са впечатлени от саможертвата на Хари Грег, който е застанал под рамката на вратата само два месеца преди катастрофата на летището в Мюнхен.

На пръв поглед изглежда, че това е крайно недостатъчно време, за да се развие привързаността на един футболист към новия му клуб. Но както вече стана дума,

Хари е изключително точен човек

и работник.

За него каузата на "Юнайтед" е по-важна от личните емоции. И колкото и да го успокояват и да го пращат у дома да се лекува, той е наясно, че клубът повече от всякога има нужда от него. Фенове и играчи сякаш плуват в лепкав кошмар. Никой на стадиона не може просто така да продължи напред. Смъртта на осемте играчи тегне като тъмна сянка над "Олд Трафорд". В края на сезона "Червените дяволи" завършват на девето място, но възходът тепърва предстои.

Всички ангажирани с каузата на "Юнайтед" сякаш се заразяват от силния дух на Хари Грег. Треньорът му Бъзби в началото пада жертва на депресията и не иска да излезе от вкъщи. После се сеща какво е преживял неговият вратар, за да го измъкне от огнения ад, и осъзнава, че не може да прахоса току-така втория шанс, който е получил.

Легендарният треньор се заема със задачата да изгради нов боеспособен тим, който да се върне на футболната карта. Първият успех идва пет години след трагедията, когато "Юнайтед" печели ФА Къп. През 65-а година "Червените дяволи"

печелят

титлата,

а три години по-късно тръгват на ново пътуване в турнира за КЕШ и този път стигат до края, печелейки най-ценната титла в клубния футбол. Голямото щастие идва точно 10 години след онази жестока катастрофа, която променя английския футбол.

Героят от Мюнхен се разминава с големите успехи на клуба, на който е дал толкова много. Грег изиграва 247 мача за "Юнайтед", но заради поредица от контузии пропуска голяма част от шампионския за тима му сезон 64/65 г. През 1966 г. е продаден на "Стоук Сити" и така и не дочаква триумфа в турнира за КЕШ. Но това са незначителни подробности на фона на геройствата, извършени от храбреца Грег. Той все пак получава своето ценно отличие, след като

е избран за най-добър вратар на

световното в Швеция през 1958 г.

Дълги години Хари Грег отказва да си спомня за самолетната катастрофа, но в автобиографичната си книга "Играта на Хари" отваря дума по темата:

"Всичко се случи за секунди. Чу се страхотен взрив и отвсякъде към мен полетяха отломки. Не чувах човешки викове, защото в ушите ми кънтеше звукът от разкъсване на метал - пише в книгата си вратарят и допълва. - Случилото се в Мюнхен със сигурност ме направи изключително популярна личност. Но известността си имаше своята солена цена. Катастрофата хвърли сянка върху живота ми, която никога не изчезна. И аз никога не успях да забравя какво се случи през онзи ден."

50 години след катастрофата героят се завръща на летището в Мюнхен и стъпва на пистата, върху която се разиграва трагедията. След възпоменателната литургия той се среща и със Зоран, който е бил в корема на спасената от него Вера Лукич. Вече порасналият мъж прегръща Хари Грег и му благодари, че го е дарил с шанса да се роди и да изживее един достоен живот.

Героят от Мюнхен преживява и две големи лични трагедии. През 1961 г.

губи първата

си съпруга,

която умира от рак на гърдата. През 2009 г. най-коварната болест погубва и дъщеря му Карън, а той така и не успява да я прежали.

Преди дни Хари Грег си отиде от този свят на 87-годишна възраст. Той самият очакваше, че краят е близо и в последната си медийна изява помоли света: "Помнете ме заради футболната ми кариера, а не заради това, което направих в Мюнхен".