Сантиметър или може би два по-встрани и историята на един играч и на цяло футболно поколение щеше да се развие по съвсем различен начин. Но не стана като в романтичните филми. Топката някак незаинтересовано се удря в десния страничен стълб пред погледите на море от ужасени хора.

Колко ли пъти след това Роберт Рензенбринк е сънувал този велик момент, превърнал се впоследствие в кошмар за него? В безсънните нощи легендарният играч сигурно е премислял дали не е имало начин да завърти още малко топката, така че да "оближе" гредата и да се кротне в мрежата. Но как е възможно да предвидиш и управляваш ситуация, която се развива в рамките на няколко секунди? Роби стреля мощно и не се получи. Холандия остана с

презрените сребърни медали,

а Аржентина триумфира на Мондиал '78.

Сега болката и съмненията ги няма. Бяха заличени от всесилната смърт. Роберт Рензенбринк не успя да се пребори с коварното заболяване гръбначна мускулна атрофия и си отиде от този свят на 72-годишна възраст. В родината му, а и по целия свят отбелязаха смъртта на един от най-великите холандски играчи за всички времена.

Но дали плачът

не беше малко пресилен?

Дали фенове и медии не прекалиха с кресчендото, за да успокоят собствената си съвест?

Да, Рензенбринк наистина беше велик, но някак си остана напълно встрани от светлината на прожекторите след края на бляскавата футболна кариера. Сънародниците му сякаш предпочетоха да го забравят. Да, никой не го обвини директно, че той носи вина за онзи злощастен финал на ст. "Монументал", но и никой след това не му отдаде необходимата почит за всичко, което свърши за европейския и световния футбол.

Сега е лесно да бъде величан. Нали всеки гений става още по-ценен именно след смъртта си. Медиите в Нидерландия не спират да пишат за невероятния ляв крак на Роби и умението му да дриблира с топка, което му помагаше да се движи между противниковите защитници сякаш не съществуват на тази земя. Но най-ценна беше неизчерпаемата му енергия. Другите се препъваха от умора, а той вдигаше глава и отнякъде намираше сили да се разтича сякаш мачът току-що е започнал. Когато всички бяха отчаяни, именно неуморният нападател се опитваше да вдигне духа на съотборниците си.

Но цялата тази ядрена енергия

не стигна на "лалетата" да превземат върха на две световни първенства през 1974 и 1978 г. На първото във ФРГ Холандия, която тези дни се прекръсти на Нидерландия, е смятана за едва ли не сигурен шампион. Тоталният футбол на "оранжевите" обаче се препъва на финала срещу домакините. Кройф, Рензенбринк и сие налитат като оси, но Сеп Майер сякаш е заключил вратата си с вуду магия. Западногерманците печелят с 2:1, който резултат е приет тежко от холандските фенове.

Още по-жесток

е ударът

четири години по-късно, когато "лалетата" отново маршируват уверено към върха, но се препъват на последното стъпало. На финала над 71 хиляди озверели аржентинци неистово подкрепят любимците си, които откриват резултата чрез Марио Кемпес. Гостите от Стария континент изравняват през втората част чрез Дик Нанинга чак в 82-ата минута, а малко по-късно идва и съдбоносният пропуск на Рензенбринк, който стреля мощно в страничната греда.

Топката не влиза, а в продълженията домакините вкарват още два гола (Марио Кемпес - 105, и Даниел Бертони - 116). Цяла Аржентина ликува, а скръбта марширува неуморно по улиците на холандските градове и села. Феновете вероятно подозират, че едва ли скоро пак ще имат толкова силен тим, който да претендира за световната титла. Е, случи им се през 2010 г., но коварната съдба отново ги лиши от най-голямата радост във футбола.

Да се върнем обаче към онази 1978 г. Ако беше вкарал в последните секунди, Рензенбринк щеше да донесе световната титла на тима си и да стане голмайстор на турнира. А оттам "Златната топка" е само на една ръка разстояние. Вместо това "лалетата" се прибират попарени, а великият нападател така и не получава

славата и признанието,

които заслужава

Вероятна причина той да не бъде чак толкова обичан от сънародниците си е и фактът, че играе твърде малко в родината си. В самото начало на кариерата си Роберт се подвизава в аматьорски тим от Амстердам, а след това отива да гради бляскава кариера в Белгия. За два сезона се подвизава в "Брюж", но големите успехи идват с фланелката на "Андерлехт", където играе девет години. Два пъти става шампион на Белгия и два пъти триумфира в турнира КНК с брюкселския тим.

Добрите му изяви в клубния тим съвсем естествено му спечелват и място в националния отбор. За мондиала в Аржентина, докъдето вече се разходихме, Роб взема диригентската палка, след като вездесъщият Йохан Кройф е решил да си даде почивка и се отдалечава от националния отбор. И както вече стана дума, той е безупречен до финала, когато

съдбата му

обръща гръб

Година след края на световното Роби Рензенбринк решава да сложи край на състезателната си кариера в националния отбор, въпреки че току-що е навършил 32 г. Треньорите знаят от колко ценен играч се лишават, но не успяват да го разубедят. Нападателят с поразяващ ляв крак играе в САЩ, а след това и във френския "Тулуза".

Когато се отказва окончателно, го подкокоросват да стане треньор, но

той се е пренаситил

с футболни емоции

Много години по-късно Роби все пак ще даде позволението си на журналист да седне с него и да чуе спомените му за издаването на автобиография. Покрай промоцията на книгата футболната легенда призна, че сам е взел решение да избяга от светлината на прожекторите.

"Много често ме питат дали не съм се обидил, че хората така бързо ме забравиха. Но това беше добре за мен. Когато казах "сбогом" на футбола, се отдадох на риболов и грижи за прекрасната градинка в задния двор на къщичката, която купих с първите си спестени пари от футбола. И така неусетно се изнизаха 20 прекрасни години", разказва на премиерата на книгата бившият футболист, който се кълне, че с годините

почти успява

да забрави

онзи фатален миг на аржентинска земя.

"Какъв е смисълът да се връщам към нещо, което не мога да променя. Сигурно тогава ми е било тежко. Сигурно съм го мислил през следващите две, три или пет години.

После се загледах

в друга посока

Твърде млад станах пенсионер и бях ангажиран с мисли как да инвестирам спестеното от футбола, за да ми стигне до края на живота. Мисля, че постъпих разумно, и никога не изпитах нужда от пари, въпреки че не живях в лукс", ще разкаже по-късно големият футболист.

Когато идва вестта за страшната болест, той настоява пред близките си да не съобщават на медиите. Желанието му е да си отиде също толкова тихо, колкото и живя. Сега светът плаче за него, но е късно. А и няма смисъл от фалшиви сълзи. Роберт Рензенбринк си отиде с мисълта, че е бил късметлия да изживее един спокоен и красив живот.