"Кройф беше футболният ми баща - заяви Христо Стоичков пред испанския "Марка", потърсен по повод първата годишнина от смъртта на холандския гений - Йохан беше човек, който се грижеше за мен. Беше мой приятел, треньор и баща, а това означава много. Невероятен човек, въпреки че сме имали търкания, тъй като и двамата сме силни характери. Но за мен беше баща заради всичко, което направи. Посвети много дни, месеци и години, за да работи с мен. Аз съм му много, много благодарен, дори и заради скандалите ни. На следващия ден обаче винаги се помирявахме.

Знам, че Йохан физически си е отишъл, но продължава да живее вътре в мен, постоянно сме един с друг. Той никога няма да ме напусне. Знам, че е там горе и ни наблюдава. Със сигурност се гордее с много хора и се надявам, че сред тях съм и аз с успехите ми като футболист под негово ръководство. Признавам, че веднъж сгреших пред него, но през годините отношенията ни бяха перфектни.

Понякога беше много суров с мен и то само ден, след като съм вкарал два или три гола. Идваше следващият мач, а аз не бях титуляр. Друг път се е случвало да играя силно, а той ме сменя. Беше ми писнало от него, но с времето разбрах, че Йохан е вършил своята работа. Искал е винаги да бъда концентриран на 100 процента и успя да ме промени. Когато години по-късно ми обясни причините, аз го разбрах напълно.

Със сигурност щях да съм различен футболист без него, но нямаше да спечеля толкова много. Дойдох в Барселона, защото Йохан ме беше харесал, след като Анхел Вилда ме беше гледал в много мачове. Никой не знае какво щеше да се случи, ако бях играл в друг клуб. Йохан беше ключовият треньор в кариерата ми.

Промени ме много: скоростта, играта ми и завършващия ми удар... Той не само работеше върху мен като футболист, но се грижеше и за семейството ми. Всички съвети, които ми е давал, са били много важни. Беше ми треньор, но ми беше и баща.

Той ме накара да изхвърля думата „Аз“ от речника си. Никога да не казвам на моите играчи: „Постигнал съм нещо, което трябва да повториш“. Това вече не е част от речника ми. Аз го направих, аз спечелих... Нищо подобно. На първо място е отборът, семейството, партньорите, треньорите, а едва след това си ти. Научих това през годините. Личността не е важна, тъй като игнорираш хората около себе си."