Пълен списък с всички загадки около ликвидацията на младежите

Когато в туристическия клуб на Уралския политехнически институт не получават планираната телеграма-отчет на 12.02.1959 г. от планинското селце Вижай, никой не се притеснил, защото всички допускали известно забавяне на прехода поради трудните атмосферни условия. Но когато тя не пристигнала след още три-четири дни, се надигнала тревога сред родителите и приятелите на планинарите. Било взето решение за сформирането на доброволни спасителни отряди.

Най-бързо била

се оформила студентската група

с ръководител Борис Сталбцов (студент III курс, УПИ).

Студентите доброволци в нея били 9 - заедно с местния лесовъд и пожарникар Иван Пашин и ловеца от тайгата Алексей Чеглаков. Всеки разполагал с пълен комплект зимна екипировка, спасително оборудване и седмичен запас от храни.

На 22.02.1959 г. спасителната

група излита от

военното летище

на Свердловск на биплана Ан-2 и след около три часа се приземила на военното летище на гр. Ивдел. Рано сутринта на следващия ден военнотранспортен вертолет пренесъл на два курса цялата спасителна група в близост до връх Пумсалнел (1055 м), намиращ се на източната страна на връх Отортен. Спасителната акция започнала на 24.02.1959 г. През деня към групата на Сталбцов се присъединили и спасителните групи на Моисей Акселрод(дипломант, УПИ) - 5-има души, (трима опитни планинари, един ловец и радиогеолог) и на Олег Гребенник (студент, IV курс, УПИ) - 6-има души.

Координацията между действията на спасителните екипи била възложена на о.з. полк. Георгий Ортюков - началник на военния отдел към УПИ, а радиокомуникациите ръководели операторите Неволин и Якубов от Северната геоложка група. В издирването се включили група войници, водени от капитан Чернишов от под. 6602 (вътрешни войски на МВР)

с две следови кучета, както и група

военни сапьори,

ръководени от полк. Шестопалов. Оперативното ръководство на цялата спасителна акция била възложена на Е. П. Масленников.

След два дни на усилено търсене, на 26.02.1959 г., спасителната група на Борис Сталбцов открива полусрутената палатка на деветимата скиори, след като пилотът на облитащия вертолет му се обадил, че я е забелязал.

Участник в спасителната кампания бил и фотографът на студентските спасителни групи Михаил Шаравин. Той записал в походния си дневник, че в голямата палатка не е имало хора, но принадлежностите - обувки, якета, раниците с храната, били вътре. Западната й страна е била видимо разрязана на три места вертикално от вътре. От същата страна надолу по склона са

забелязани следите на 8-9 души, някои обути с чорапи,

други с по една обувка. Следите били на хора, които не вървели един зад друг, както обичайно се ходи в неотъпкан сняг, а се спускали по склона в редица. Около палатката нямало следи от борба, от други човешки същества, от диви животни или от снеговици (Йети). От посочените по-горе обстоятелства още на този начален етап от огледите мистериите завладели умовете на спасителите: какво толкова силно е уплашило всички от групата, че да напуснат в паника палатката, без дори да си облекат топлите дрехи и обувки, изоставяйки храната и оборудването си и рискувайки хипотермия при студ от -25 градуса по Целзий.

Студентите от спасителния екип забелязали, че на около 400 м от палатката следите на "осемте" прекъсвали, но на близо километър по-надолу, в началото на гората се появявали отново. Не са могли по никакъв начин да си обяснят този "гигантски скок" в пространството. Но той има своето обяснение и ние ще го дадем по-нататък. На около 1500 м от палатката в подножието на голям кедър личали следи от полеви огън, а до него под малка снежна покривка спасителите откриват първите две вкочанени от студа тела: на инженера Георгий Кривонишченко и на студента Юрий Дорошенко. Те били само по бельо, с чорапи и без обувки. Ножът на Кривонишченко бил до тялото му, по което имало ожулвания и драскотини, липсвал върхът на носа му, а по левия крак имал изгаряния. По тялото на Дорошенко имало също множество рани и натъртвания, както и изгаряния по главата и крайниците. Заспивайки до огъня, те са замръзнали. Шаравин и неговите другари били особено озадачени, когато констатирали, че в стремежа си да запалят огън, за да оцелеят в големия студ,

те са се катерили по ствола на кедъра на височина 4-5 метра

(до това ниво е имало изпочупени клони), след като било видно, че наоколо в гората имало много сухи клони. Направените по-късно полеви тестове показали, че парчетата от кожа по стъблото на кедъра били от двете замръзнали момчета.

По-късно през същия ден, 26.02.1959 г., спасителите открили още две тела от групата на "осемте". Тялото на Игор Дятлов било открито на около 300 м от палатката надолу по склона. Бил по гръб, с едната ръка обгърнал млада бреза вероятно при подхлъзване - без обувки, но облечен. Имал е множество ожулвания, тежка рана на главата и измръзвания по крайниците, а на лицето му имало ледена кора, получена от продължително дишане в снега. Тялото на Зинаида Колмогорова (3) било намерено на около 30 м от това на Дятлов, но малко по-нагоре по склона. Била облечена с екипировката си, но по чорапи, с много ожулвания по ръцете и тялото и с рана на дясната ръка. Имала е измръзвания по пръстите и видими признаци за кървене от носа.

След още седем дни на усилено търсене в околността на палатката на 05.03.1959 г. спасителите се натъкнали и на измръзналото тяло на инж. Рустем Слободин само на няколко метра от тялото на Зинаида Колмогорова под 20-сантиметрова снежна покривка. Бил е напълно облечен, но с една обувка, а на другия крак с чорап. Имал е тежка фрактура на черепа (около 6 см цепнатина) от удар с тъп предмет. Според патолозите тя е довела до смъртта му.

Имал е множество ожулвания и драскотини,

както и кръвоизливи по тялото.

Едва когато спасителният екип открил на 26.02.1959 г. първите две замръзнали тела на Кривонишченко и Дорошенко, Областната прокуратура в Свердловск се самосезирала и започнала следствени действия по наказателно дело "Инцидентът Дятлов", под ръководството на прокурор-следователя и криминалист Лев Никитич Иванов (1925-2008). То било приключено на 28.05.1959 г. поради липсващ състав на престъпление. Петте замръзнали скиори били транспортирани с вертолета до градската болница на Ивдел.

Търсенията на останалите четирима участници в експедицията продължили през март и април, но без резултат. Никой от спасителите и следователите

не се е надявал, че останалите четирима скиори ще бъдат открити живи

В началото на май снегът по склоновете на връх Отортен започнал да се топи. На 4.05.1959 г. на около 70 м от кедровото дърво, където били намерени Кривонишченко и Дорошенко, били открити под 4-5 м дебел слой топящ се лед и сняг и последните четири тела. Те били по-добре облечени, но с много по-тежки наранявания. Тялото на Людмила Дубинина било намерено в близкия малък поток на колене с лице във водата. С множество двустранни фрактури по ребрата, с кръвоизливи в гръдния кош, голяма синина на лявото бедро, а очите и езикът й били изтръгнати! Единият й крак бил увит с мъжки вълнен панталон вместо с обувка. Тялото на Александър Колеватов било с дълбока рана на дясното предсърдие, липсвали меките тъкани над веждите.

Патоанатомите определили раните му като смъртоносни. Тялото на човека, припознат като Семьон Золотарьов, било замръзнало буквално над тялото на Колеватов в поза на прегръдка с него. Но дали е било прегръдка? Той също нямал меки тъкани в областта на очите и веждите, т.е. очите му са били изтръгнати, имал 5-6 счупени ребра и увреждане на меките тъкани по главата. Инж. Николай Тибо-Бриньол

бил намерен напълно облечен с походния си екип,

но без обувки, с фрактура на раменната област и пукнатини в черепа, които са причинили смъртта му. Спасителите и официалните следователи стигнали до разбирането, че тази група или част от нея са изкопали в дебела снежна козирка до потока хралупа, за да оцелее в големия студ. Направените фотографии показват, че две от телата (без това на Людмила Дубинина) са лежали по гръб на импровизирани легла от борови клони. В началото на пролетта снежният покрив се е срутил и телата са останали затрупани под дебелия сняг, но младежите отдавна са били безжизнени.

Сякаш наистина злокобното проклятие на Юрий Юдин е сполетяло планинарите на Дятлов само пет дни след като го изрекъл пред Зинаида Колмогорова. Негови съседи в гр. Соликамск (Пермска обл.) казвали, че през целия си живот той е изпитвал тежки угризения за това, че е изоставил групата, като намирал утеха само в алкохола и четирите котки, с които живеел. По време на следствените действия по углавното престъпление той оказвал всякакво съдействие на прокурор-следовател Лев Никитич Иванов, с когото се сближили. Веднъж той му казал: "Юрий, не си прави илюзии, ако беше останал в групата, щеше да си десетият". Починал през 2013 г. на 76 години, самотен, без семейство и в крайна бедност. Единственото му предсмъртно желание било да бъде погребан в алеята на Дятловата група в Михайловското гробище на Свердловск ( Екатеринбург). Било е изпълнено.