Той бил отчаян след като от кабинета на Хрушчов нареждат на делото да се сложи гриф "строго секретно"

Още в началото на февруари, по-точно на 6.02.1959 г., Областната свердловска прокуратура започнала процесуално-следствени действия по делото "Инцидентът Дятлов", свързано с гибелта на деветимата скиори в Северен Урал, въпреки че официално било заведено на 26.02.1959 г. Необяснимо е от юридическа гледна точка

защо въпросното дело няма свой идентификационен номер

Възложили го на младия прокурор-криминалист Лев Никитич Иванов. Гибелта не на 9-има, а на 11 планинари се сторила на партийното ръководство на Свердловска област прекалено много за прославата на XXI конгрес на КПСС. Те докладвали за хода на процесуално-следствените действия директно на генералния секретар на КПСС Никита Хрушчов (1894-1971). Много вероятно е този трагичен инцидент да е бил свързан с още по-важно и по-секретно събитие. Но какво би могло да е то?

Само няколко дни след назначаването му и запознаването с първоначалните факти по делото Л.Н. Иванов бил привикан в Генералната прокуратура в Москва. Според дъщеря му Александра Лвовна, когато се върнал вкъщи, той бил много тъжен, отчаян и без желание да работи по случая. Имало е защо. От Генералната прокуратура му наредили да постави гриф "строго секретно" върху всички материали по делото и му назначили трима високопоставени свердловски партийни надзорници: Л. П. Кириленко - първи секретар на ОбКОМ-а на КПСС; А. Ф. Ещтокин - втори секретар на ОБКОМ на КПСС; Н.И. Климов - главен прокурор на Свердловска област.

Делото било официално прекратено

на 28.05.1959 г. с мотив отсъствие на преки улики за престъпление. В заключителното постановление водещият прокурор Лев Н. Иванов написал: "Отчитайки, че върху всички трупове няма огнестрелни рани, както и признаци на борба, наличността на всички ценности на групата, както и изводите на съдебномедицинската експертиза, причината, довела до гибелта на туристите, е появата на стихийна непреодолима сила, която е надделяла съпротивата на туристите".

Дълги години се е приемало, че използваната от прокурора Лев Иванов фраза, "стихийна непреодолима сила" като причина за трагедията на групата, е признак за професионално-юридическа некомпетентност и за дълбокото му безсилие да намери логическа обвивка на многобройните обстоятелства по делото. Но истината е съвсем друга! В чл. 404 от Наказателния кодекс на РСФСР, действащ още от 1922 г., се казва: "Лица или предприятия, дейността на които е свързана с повишена опасност за обкръжаващите, като: железнорелсови пътища, трамваи, фабрично-заводски предприятия, търговци на горивни материали, собственици на диви животни, строители на опасни строежи и т.н., отговарят за вредите, причинени от източниците на повишена опасност; освен ако не докажат, че вредата, възникнала вследствие на непреодолимата сила, е или умишлена, или е

причинена

от груба небрежност

на самите потърпевши".

В условието на този малко езотеричен чл. 404 от НК водещият прокурор-следовател Лев Никитич е намерил най-подходящата юридическа форма за оневиняването на "лица или предприятия", защото върху групата по време на похода е въздействала "непреодолима стихийна сила". Според прокурора са налице две груби грешки на ръководителя на групата Игор Дятлов, които вече посочихме. Казано с други думи, позицията на прокурора Лев Иванов по отношение на "грубата небрежност" на Игор Дятлов в условията на чл. 404 от НК на РСФСР означава, че той оневинява всички "лица" или "предприятия" за гибелта на деветимата скиори, които биха могли да са отговорни, само с една фраза: "поява на стихийна непреодолима сила". Не бих казал в никакъв случай, че това е проява на правна некомпетентност от страна на водещия прокурор. Той е намерил оптималния начин да "нахрани" маниакално извратените представи на своите партийни надзорници за строгата секретност, свързана с гибелта на 9-имата скиори. А що се отнася до възможностите на Лев Никитич да прави каузални логически изводи, обхващащи всички обстоятелства по "Инцидентът Дятлов", ще кажа само, че на него изобщо не му се е налагало нито да прави изводи, нито да съставя

версии или по заплетения случай

Защото той е разбрал истината за гибелта на планинарите още когато са го привикали в Москва в Генералната прокуратура. Знаел е и кои са "лицата и предприятията", които е оневинил, преди да бъдат обвинени. Знаел е цялата истина, но до края на живота си не я е споделил с никого!

Четете още:

9-имата съветски скиори загинали заради инфекциозна болест с кратък инкубационен период в прохода Дятлов

Някой помага на студентите с Игор Дятлов да умрат