“Аз ще се оправям с ударите, които идват отвън”, казвал писателят и главен редактор

Юни 1962 г. Излиза брой 0 на списание “Космос”. През следващите години то става най-търсеното, четеното и обичаното. Трибуна на всички раздели на науката и техниката, написани увлекателно и достъпно, илюстрирани красиво. И макар изданието да е “благословено” от Комсомола, то често излиза от официалния коловоз. Естествено, това не остава незабелязано и създава куп проблеми на ръководството. Но един човек, умел в административните хватки, има грижата за сигурността и благото на списанието. Това е основателят и дългогодишен главен редактор на “Космос” Стефан Дичев. Този февруари, 2020 година, се отбелязват 100 години от рождението му.

Като никой друг изтъкнатият писател, роден във Велико Търново, успявал да се справи с трудностите. Веднъж бил извикан заедно със зам.-редактора д-р Светослав Славчев, с когото били страхотен тандем, при един от комсомолските шефове. Ясно било, че няма да е за хубаво, но Дичев подготвил изкусна сцена предварително.

В разгара на буреносните критики от секретаря на ЦК на ДКМС към ръководството на “Космос” телефонът в кабинета му звъннал. Обаждала се секретарката на премиера Станко Тодоров, която искала да разговаря с Дичев. Комсомолецът изтръпнал и подал слушалката на главния редактор, който с безгрижен тон започнал небрежен монолог: “Как си, Данче, как е другарят Тодоров? Не е получил последната книжка на списанието? Така ли? Днес се видях със Соня, но тя нищо не ми каза. О, разбира се, още днес ще мина да му донеса списанието, разбира се! Предай му много поздрави от мен!”

Всъщност Дичев предварително помолил секретарката да го потърси точно в определен час в кабинета на въпросния комсомолски шеф. А в незначителния на пръв поглед разговор той нарочно вмъкнал името на своята колежка Соня Бакиш - съпруга на министър-председателя.
След като затворил телефона, редакторът седнал на мястото си, а другарят, който трябвало да ги стегне, драстично сменил тона и посоката. Накрая се разделил с тях като с първи приятели.
“Славе, ти си вътрешният министър на списанието, а аз съм министър-председателят и външният министър - казвал Дичев на Славчев. - Аз ще се оправям с ударите, които идват отвън”.
Освен всичко единият е “баща” на легендарния инспектор Стрезов, който се “ражда” през 1968 г., а другият е негов “кръстник”.
Д-р Славчев, който има десетки романи и сборници с разкази, е признавал, че този негов герой му е донесъл най-голяма популярност. Името пък дошло, когато един ден Дичев влязъл в редакцията и се обърнал към своя колега с думите: “Днес се запознах с един дипломат, Александър Стрезов. Точно такава трябва да е фамилията на инспектора - кратка и с няколко остри съгласни.”
Любопитното е, че години по-късно същият дипломат направил бляскава кариера, бил посланик на страната ни в ООН и български амбасадор в Стокхолм.
С нелеката задача да нарисува Стрезов се заел Стоян Шиндаров. Той последвал хрумката на големия български художник Борис Ангелушев, по чиято идея е създаден “Космос”. Артистът препоръчал инспекторът да носи непременно очила. Това щяло да подчертава доминирането на ума над физиката. Веднага щом рисунките били готови, трябвало да бъдат показани на началствата.
Милиционерите харесали очилата,
но не и Комсомолът.
Това не бил типичен аксесоар за униформените, камо ли за следователите. За щастие, Борис Ангелушев се застъпил за своята идея и с авторитета си се наложил над глупостта.
Така често се налагало да се водят “битки” във времената на повсеместна цензура. Стефан Дичев бди над “Космос” до 1990 г. След него списанието е спряно от печат четири години по-късно, като през тях излизат едва три броя.

Писателят има и други важни заслуги за културното просветяване у нас. Той поставя началото на поредицата на български език “Световна класика” на издателство “Народна култура”. В поредицата издава романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита". Това е изключителен подвиг, защото произведението излиза у нас още преди да е взето решението за пускането му на книжния пазар в СССР.
За дързостта си Дичев е уволнен от издателството
Той е много надарен и образован човек, юрист, който сам избира след деветосептемврийския преврат да се посвети на писателската и издателска дейност. В същото време е следвал строително инженерство в Чехия (по това време протекторат Бохемия и Моравия). Завършва право в Юридическия университет на Софийския университет през 1943 г. и има афинитет към политическите науки. Но историята е най-голямата му слабост.
Първото му произведение е романът “За свободата” (1954-1956), излязъл в две части, който му осигурява популярност и го утвърждава сред изтъкнатите творци на българската историческа проза. Експериментира с модела на романа-епопея. Белетристът демонстрира майсторство в панорамно отразяване на епохата и в рисуването на големи исторически фигури като Раковски, Левски, Ботев, Христо Иванов-Големия, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и други.
Най-прочутата му творба е “Пътят към София”, посветен на 100-годишния юбилей от възстановяването на българската държава. Именно този роман вдъхновява и става материал за първия многосериен телевизионен цветен филм, реализиран от българо-съветски екип.
Съпругата на Дичев, известната художничка Лиляна Дичева, е разказвала, че той е измислил буквално за един час основната линия на романа, докато пътува с трамвая от "Попа" до Халите.
По неговата книга “Неуловимият”, разкази за деца за легендарното надлъгване на Левски с турската власт, е направен и сериалът “Демонът на империята” на режисьора Вили Цанков.
Произведения на Дичев са превеждани на английски, немски, руски, испански, френски, италиански, полски, чешки, словашки и други езици.
Писателят не успява да завърши своя магнум опус - трилогията “Завоевателят на миражите”, посветена на Александър Македонски. Дичев получава втори инсулт през 1996 г. и умира на 28 януари - дни преди да навърши 76 години. Незавършеният тритомник излиза едва след смъртта му в луксозно издание, което неговата съпруга успява да осъществи.
Днес рожбата на Дичев “Космос”, трийсет години след него, отново е върната към живот от екипа на “168 часа”.