Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Не било престижно да се возиш в метрото!!! Моля?!?

Тази снимка на Новак Джокович в лондонското метро ми припомни това което съм написал преди няколко години.

На свой ред искам да попитам всички самозабравили се и взели се на сериозно. А престижно ли е да се качите в лъскавите си автомобили и да ги карате по коларските пътища в иначе"баровските" квартали?! Престижно ли е да сте част от километрични задръствания?! Престижно ли е да паркирате по тротоарите, за да не платите "синя или зелена зона"?! А, забравих, че доста от вас имат шофьори и не ги бърка, къде ще паркират... Престижно ли е да се поставят газови уредби на автомобили за 100, 150,200 хиляди лева?! Защото е пълно с такива! Престижно ли е да смятате, че имате предимство, само защото сте с по-голям или по-скъп автомобил?! Престижно ли е да не зачитате правилата и да не спирате на пешеходни пътеки?! Престижно ли е да смятате хората, които нямат автомобили за боклуци простолюдие?! Защото съм чувал и такива квалификации. Престижно ли е да да си купите скъп автомобил, но да живеете в коптор?! Но явно е престижно да се покажете пред хората, на които въобще не им пука за това. Защо много хора карат престижни марки автомобили, за ги видят с тях, а не заради себе си. Ох, още за колко "престижни" неща се сещам! Някои дори с гордост заявяват, че още не са се качвали в метрото!! Не задължително да го правите, ако не се налага, но да знаете, че е изключително удобно и приятно! Особено, както аз живея на 4 минути от станцията и имам работа в центъра на София. Приятно ми е да видя лицата на тези, които не се притесняват, да се качат в метрото. Защо там има и хора и чешити. Аз съм роден и израснал в София. Като дете и ученик винаги съм страдал, че не можех да кажа прекрасната фраза: "Отивам на село", защото нямах село! Завиждах благородно на приятели и съученици, че имаха тази привилегия. И до ден днешен обожавам да отида в някое село, за да се срещна с селските хора. Да попия от техния дух и мъдрост! Да се докосна до техния бит. Да си поговоря за техните грижи и болки. И въпреки, че съм роден и израснал в София, никога не си забравям "цървулите" Не бива и вие да забравяте вашите!