"Има един патриотизъм, прелюбезни, който май се предава по кръвен път. В смисъл – нахапят те веднъж комарите на Охридското езеро и започваш да твърдиш, че си лял кръв за Македония. Основните му преносители са тези нашенски патриоти, които в петък вечер страдат за България, а в събота сутрин страдат за вода...

Аз лично не съм чувал да има справедлива история. Има иронична. И по отношение на Северна Македония иронията се проявява в това, че колкото се повече увеличава историята на македонците, толкова повече им намалява географията. Ние засега се отървахме с малко медиен шум и един паметник на Самуил със светещи очи…"

От личния блог на Любен Дилов-син