Като малка изпитвах някакво страхопочитание към маслините, защото баба разрешаваше всичките си проблеми с тях. Винаги имаше в шкафа две големи тенджери с маслини, залети с олио. Понякога тайно отхлупвах капака и с любопитство вдишвах аромата на черните блестящи топчета, но баба винаги познаваше и ме мъмреше строго. Все пак ми даваше няколко маслинки и нареждаше да ги ям с повече хляб.

После разпределяше подбраните си "порцийки" в найлонови пакетчета и тръгваше да урежда сделките на живота. Успехът ѝ беше в кърпа вързан. Удивителна сила притежаваха бабините маслини, особено в ония времена, когато за тях се редяха на огромни опашки. Та оттогава съм си мечтала да видя един ден дърветата, по които растат тези божествени плодове. Ето че и това се случи, когато посетих райския остров Сицилия!

От фейсбук