Преди 4 дни в разположения на северното крайбрежие на Русия град Северодвинск бяха отчетени по-високи с между 4 и 16 пъти нива на радиацията. Причината за това е експлозия, станала на намиращия се наблизо военен полигон "Ненокса", при който загинаха петима ядрени инженери от "Росатом", а трима бяха ранени, предаде dir.bg.

Едва сега от "Росатом" признаха, че инцидентът е свързан с изпитания на нови оръжия. Първоначално от агенцията разкриха само, че ракетният експеримент се е провеждал на морска платформа и след опита горивото на ракетата се е възпламенило, а това предизвикало взрива. В ново изявление "Росатом" допълва, че ракетата е била с ядрен двигател.

След тази информация военните експерти заключиха, че става въпрос за неуспешен експеримент с новата руска ракета "Буревестник", която Путин представи, като част от гама нови супероръжия в началото на 2018 година. Именно "Буревестник" е единствената руска ракета, за която се знае, че има ядрен двигател. Какво знаем за нея и начина ѝ на функциониране?

Технологията за създаването на ядрен ракетен двигател се разработва от САЩ и СССР още от 60-те години на миналия век. В общия си вид технологията разчита на ядрен реактор, който да нагрее горивната камера на двигателя. След достигането на висока температура, към горивната камера се подават порции гориво, което най-често е течен водород. Следва разширяване на газа, който напуска горивната камера през соплото, създавайки силна тяга.

Подобен двигател има много по-голям потенциал от химическия, защото премахва нуждата от резервоар с течен кислород. Риск обаче е взривяването при инцидент, което би разпръснало радиоактивните вещества от реактора.

САЩ и СССР обаче се отказват от разработката на технологията, съответно през 70-те и 80-те години на миналия век. Макар техническите проблеми да са решени, а рискът от силно радиационно замърсяване - неутрализиран, суперсилите спират разработките си.

Непосредствено след обявяването на "Буревестник". явно са намерили метод, с който да гарантират, че ако ракетата избухне над ракетната площадка или над територията на Русия няма да последва голямо радиационно замърсяване.

Според данни на разузнаването Русия рестартира разработките над ядрен ракетен двигател през 2001 година, в отговор на изтеглянето на САЩ от договора за противоракетна отбрана.

В това решение има логика, защото крилата ракета с ядрен двигател има почти неограничен обсег. Тя може да маневрира, да заобикаля цели континенти и да лети много ниско - под възможностите за улавяне от противниковите радари.

Няколко дена, след като президентът на Русия Владимир Путин разкри наличието на крилата ракета с ядрен двигател, заместник-министърът на отбраната на Русия - Андрей Картаполов, даде подробности за оръжието. Той обясни, че ядреният реактор, монтиран на ракетата, е изключително малък, така че дори и да има инцидент, той не би могъл да предизвика голямо радиационно замърсяване.

Освен това ракетата излита без да използва своя ядрен двигател, което също намалява възможността от радиационно замърсяване над мястото, от което е изстреляна ракетата.

Заместник-министърът разкри, че "Буревестник" може да лети в продължение на дни.

"По-високата консумация на гориво при полет на ниски височини е избегната именно заради ядрения двигател. Ракетата на практика е невидима за противниковите радари", заяви Картаполов преди повече от година.

Ядрената ракета е крилата, а не балистична, което означава, че тя е доста маневрена и може постоянно да прави завои, избирайки най-безопасния маршрут към своята цел. Благодарение на сензори и чипове, ракетата следи неравностите на терена при нисък полет и успява да ги избягва.

Знае се, че "Буревестник" може да носи ядрена бойна глава, като с това приключва информацията, която се знае за ракетата.

Не е ясно какво точно се е объркало при теста на ракетата. Според някои източници руснаците са експериментирали именно с ядрения й двигател. Знае се, че водородът образува взривна смес с въздух при концентрации 4 - 74%. Тези смеси детонират спонтанно от искра, нагряване или досег със слънчева светлина. Температурата на самовъзпламеняване, при която водородът започва да гори спонтанно във въздух, е 500 °C.

Не е ясно до каква температура може да нагрее ядреният реактор соплото на ракетния двигател, но е напълно вероятно именно дефект в някоя от системите да е довела до непланиран контакт на газ с въздуха, която е причинила експлозия и разпръскване на радиоактивни вещества в атмосферата.

Проведен от Норвегия мониторинг след инцидента разкрива, че замърсяването с радиация е било краткотрайно. Последствията от инцидента обаче са големи.

Първо, руските власти отрекоха, че след взрива е имало радиация, споделяйки единствено информацията за взривен течногоривен ракетен двигател. В ерата на интернет и мащабния мониторинг за радиоактивно замърсяване информацията е трудно да бъде прикрита, а това в случая удря по престижа на Москва.

Макар радиационното замърсяване да е несравнимо по-малко с това в Чернобил, то Кремъл реагира по един и същ начин при инцидента - с премълчаване.

На второ място следва да се отбележи, че макар в края на 2017 г. да е бил проведен успешен тест на "Буревестник", то в проекта явно съществуват недостатъци. Приемането на ракетата на въоръжение със сигурност е далеч, предвид инцидента. Явно технологиите, които трябва да гарантират, че ракетата няма да се взриви непосредствено след изстрелването си са с пропуски. Възможно е едно от най-напредналите и добри руски оръжия да страда от производствен дефект. Често инцидентите с ракети в Русия се дължат на грешно монтирана или зле произведена част, а не на пропуски в дизайна.

Инцидентът в Русия може да повлияе и на космическите изследвания, тай като ядреният ракетен двигател се счита за изключително перспективен за мисии в далечния космос. И НАСА, а по-рано и СССР, са планирали да използват технологията за мисии към Марс. В днешно време съществуват концепции, според които колонизацията на Слънчевата система би могла да се осъществи чрез ядрен двигател. Инцидентът край Северодвинск със сигурност ще доведе до преразглеждане на тези концепции.