Отивам аз в закусвалнята на гарата да си взема кибапчита с гарнитура. Редя се на дългата опашка, защото кибапчитата с гарнитура тук точно много ми харесват и ми напомнят на моето детство за кибапчита с гарнитура.

Пред мен стои един достолепен мъж на 65 + години и ме оглежда. Върти се неспокойно. По едно време пита – „А вы русская“? Аз му отговарям” “ Тц, българка съм.“

Човекът видимо изненадан ми казва: “Aко бяхте рускиня щях да ви кажа колко сте голяма и красива като необятната руска земя..“ Аз, понеже съм с възпаление на ахилесовото сухожилие съм принудена да ходя с високи обувки и наистина приличам на исполин, го гледам почти пренебрежително. Човекът е доста по-нисък от мен… Отговарям му: “ A не ви ли приличам на статуята на свободата?“ А той ми вика: “O нееее! Тя е грозна!“ „Защо пък да е грозна,“ питам го аз.

„Защото там няма нищо славянско!“

„А в мен има ли?“

„Е как? Вие приличате на Русия!“

Ок, му казвам аз и си бутам таблата напред, за да си платя кибапчитата и да си ги изям.

Но човекът е неумолим: “Aз най-хубавите си мигове в живота съм имал само с рускини. Но ако искате, елате на втора буна днес да си направим един хубав плаж!“

Варненският гларус може да старее, но не умира!

От фейсбук