Някога живеех на квартира в една малка стаичка, недалеч от църквата “Св. Мина”. Спомням си за този период от моя живот с тъжна усмивка, защото нямаше много радостни дни, но точно по това време започнах да посещавам църквата. Намирах някакво необяснимо за мен успокоение в тишината и аромата от тамян. Бяха ми казали, че св. Мина е чудотворец и много помага, когато му се молиш с вяра. Да се моля с вяра беше нещо непознато за мен, но Господ, Който желае спасението на всички, докосна сърцето ми. Все по-често се отбивах в църквата “Св. Мина”, палех свещи пред иконите на Иисус Христос и Божията Майка, молех се на св. Мина да направи някакво чудо в моя живот. Леля ми (сестра на татко) ме насочи към старата пловдивска църква “Св. Неделя” и ми разказа колко е хубаво да се направи водосвет и каква е силата на светената вода. Това бяха толкова нови за мен неща. Силно ме привличаха повече с мистичното, непознатото, но постепенно се усили и вътрешната ми потребност да посещавам църковния храм. Неведоми са пътищата Господни!

Чудо наистина се случи! Заминах да работя в Швейцария, малката стаичка е само един спомен, тежките дни отминаха. Наставленията на отец Константин, да не забравям да благодаря на Бога, Който е много щедър и милостив, се врязаха дълбоко в съзнанието ми. С годините стигнах до убеждението, че сме всецяло зависими от Бога и всичко става по Неговата воля!

От фейсбук