Елегия за Явор Захариев
Ти стана мой брат посмъртно
представа нямаш какво ми направи
видях без телескоп космоса в мозъка ти
изпържен не от наркотици а от гениалност
пълен не с хероин и амфети а с ноти
иска ми се да можех да бъда там
в апартамента ти когато си изтлявал
вероятно нямаше да успея да те вдигна
но поне можех да падна долу при теб
и да разрежа участта ти на две половини
да оставя едната половина за себе си
та да ти поолекне поне малко самотата
подир твоята бленда не си тръгна красотата
сега събарям с мощта на музиката ти
блока в който живея и рухвам под руините.
*Коментарът е от фейсбук