Става в 5 сутринта, тренира до обяд, има малка почивка и отново е на пистата

Роден си е с късмет и дарба, сам преодоля всичко, без да ходи о психолози след катастрофата

33 години не се намира никой с необходимите хъс, амбиция и талант, който да подобри рекорда на най-добрия ни тогава скиор Петър Попангелов. Преди няколко дни едно момче на 21 години сътвори голямата сензация на старта от световната купа в Шладминг. Алберт Попов се класира на престижното 6-о място - 5 позиции по-нагоре и 6 години по-млад от досегашния ни рекордьор в тази дисциплина.

"Той много вярва в себе си, знае на какво е способен и има самочувствие - сподели пред "168 часа" сестрата на Алберт Попов - Александра. - Силната психика му помага да не се отказва дори и в най-тежките моменти."

Един от най-близките хора на младия скиор разказа, че спортът е в сърцата и кръвта на цялото семейство.

"Доскоро и аз тренирах алпийски ски, но моят живот тръгна в друга посока - разказва тя. - Работата ми продължава да е в сферата на снежните спортове, това ни е в сърцата и в кръвта на цялото семейство. Алберт обаче винаги е бил спортна натура.

Тренирал

е всякакви спортове

- плуване, тенис и сърф, но избра ските за свое призвание. Беше добър във всичко, което пробваше.

Преди аз да се откажа от ските, двамата прекарвахме цялото си време заедно - тренирахме заедно, ходехме на уроци заедно, излизахме с приятели, всичко правехме заедно. Малко деца са имали нашите възможности. Прекарвахме цяла зима в планината и цяло лято на морето."

Сестрата на 21-годишната ни надежда си спомня и как е имало моменти, в които толкова им е писвало един от друг, че дори са се карали и били. Така са ги запомнили от детството им и техните приятели.

"Сега вече е много различно всичко - казва Александра. - Много ми липсва това, че не мога да прекарвам повече време с него и да си говорим. Рядко ни се случва."

Това, което тежи на Алберт, е че не може да се посвети на близките си и своята приятелка, тъй като в моментите, когато се прибира до София, той отново е заобиколен от медии и ангажименти.

Александра разкрива, че една от силните му страни е непукизмът, защото той никога не взема нещата на сериозно. Гледа на всичко с усмивка.

"Алберт от малък е лидер, дете с характер, много запомнящ се - казва тя. - Беше най-дивото и различно дете. Не спираше да прави бели. Не им беше лесно на нашите родители с нас двамата."

Усилените тренировки вървят по план, състезанията са едно след друго, а пътуванията- много. Всичко изглежда прекрасно до ноември 2015 г. - зверска автомобилна катастрофа в австрийския град Зьолден, при която

загива треньорът

на националите ни Драго Грубелник,

а самият Попов е сериозно ранен, но без опасност за живота. Кракът му е премазан, има и травми на главата, но благодарение на лекарите в Австрия 4 месеца по-късно Алберт отново се качва на ските.

"Брат ми е много силен психически, научен е да се бори и да се справя с трудностите в живота - спомня си Александра. - Той сам си преодоля всичко. Не е ходил по психолози. Естествено, това е голяма травма и не му е било никак лесно. Само той си знае през какво премина. Аз съм сигурна, че не е случайно и е трябвало да се случи. "

Според нея това е преломен момент, който го е направил още по-силен и борбен.

"Моя брат някой го пази много от горе и му дава сили - смята Александра. - Роден си е с късмет и с дарба. Аз като негова сестра знам, че него няма какво да го събори. Той е моето шампионче и си го представям винаги на върха."

Цялото семейство било изненадано, въпреки че успехът сякаш е предначертан.

Момчето още от малко

става в най-ранните

часове на деня,

за да тренира на спокойствие на пистите, които след 9 часа се пълнят с туристи. Още на 2 години бъдещата ни тогава надежда се качва на ските.

Отдадеността на Алберт Попов си личи от най-ранните му детски години. Ставане в 5 сутринта, тренировки до обяд, малка почивка, отново на пистата и вечерта разбор на деня - видеоанализи и програма за следващия ден.

"Ние с него не спирахме да тренираме, нямахме почивка", спомня си Александра.

И успехите наистина не закъсняват. След две световни първенства през 2015 и 2017 г. и участие на зимните олимпийски игри в Пьонгчанг-Южна Корея през 2018 г. младежът е амбициран повече от всякога. Най-големия си успех постига преди дни на световните купи в Шладминг и Кицбюел и се превръща в истинска сензация за всички.

"Не очаквахме с такъв заден стартов номер брат ми да направи нещо чак толкова грандиозно - споделя Александра - Емоциите бяха неописуеми, а изненадата голяма.

Алберт ни напълни

душите на всички

Никога не знаеш кога ще дойде този момент. В нашия спорт, колкото и да си подготвен, дори и да си най-добрият, трябва да имаш поне капка късмет и просто да ти е ден."

След феноменалното представяне на брат си в Кицбюел момичето веднага успява да разговаря първо с майка им, която е там и го гледа на живо.

"Тя не знаеше къде се намира от радост, а гласът й трепереше и беше много развълнувана", споделя още Алекс.

"На Аби му писах след първия манш, защото знам много добре, че и да му звънна, няма да ми вдигне", спомня си тя.

С кой се е чула сестра му веднага след финала, четете в печатното издание на "168 часа".