Класните стаи са в екзархията - този най-български дом в мегаполиса

НАХИДЕ ДЕНИЗ

КОРЕСПОНДЕНТ НА БТА, ИСТАНБУЛ,

СПЕЦИАЛНО ЗА “24 ЧАСА”

Трескава надпревара и вълнение царят през последните уикенди в българското неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” в Истанбул.

30-те ученици полагат последните изпити за тази учебна година и се подготвят за тържеството в неделя - 10 юни, за края на учебната година.

То не само е най-емоционалният празник за учениците и за учителите, но и

един сериозен изпит -

пред родители и

гости децата ще

покажат знанията,

на които са ги научили техните учителки в усвояването на родния, майчиния български език, в областта на българската литература, история, география, фолклор, музика, рисуване, и ще получат свидетелствата си.

Празник, който се отбелязва в духа на изконните възрожденски традиции на българския дух и просвета, но изпълнени с ново съдържание.

Училището носи името на светите братя Кирил и Методий в знак на приемственост с едноименното школо на цариградските българи в миналото в Истанбул.

За сравнително краткото време - открито е през 2015 г., българското неделно училище се превърна в уважавана образователна институция в космополитния Истанбул благодарение на труда и всеотдайността на шестчленния учителски колектив начело с директорката Невин Даудова.

“Започнахме със 17 деца, а днес броят им е около 30-35 в смесени групи от 1-и до 4-и клас и от 4-и до 12-и клас - разказва Невин Даудова. - Училището ни официално е вписано в Министерството на образованието и науката на Република България, работим по програмата на МОН.

Главната заслуга за откриването и успешната работа на нашето училище е на генералното ни консулство начело с Ангел Ангелов, без чиято помощ и подкрепа не бихме успели. В последно време ни посещават колеги от България, обменяме опит, популяризират нашето училище. Всичко това ни радва и смятам, че е най-голямото признание и удовлетворение за нас.”

Зад думичката “нас” тя визира труда на колежките си - преподавателката по български език и история Невин Чалъшкан, учителката на подготвителната група Наталия Хатипоглу, преподавателката по рисуване Павлина Копано, учителката по танци Сийка Чирпанова и учителката по музика Христина Райкова.

Всяка от тях има различна житейска съдба,

различни мотиви са

ги довели в Истанбул

Но общото, което ги свързва, са обичта и признателността, които предават на учениците си към “всичко българско и родно, което любя, тача и милея”, както в безсмъртните стихове на класика на българската литература Иван Вазов.

Твърдят, че работата им в това най-младо учебно заведение зад граница е вляла нови измерения в ежедневието.

“Аз се пенсионирах, но работата тук ме върна към нов живот - споделя г-жа Даудова. Училището ни е уникално, защото освен децата имаме група от възрастни цариградски българи, някои са над 70-годишни, те преоткриват богатството и красотата на езика на предците си. Другото предимство е, че училището се помещава в екзархията - този най-български дом в Истанбул, и имаме подкрепата на българската общност начело с председателя Васил Лиязе, което е нагледен пример за децата.”

Класната на учениците от 5-и до 12-и клас Невин Чалъшкан, преди да се пресели в Истанбул, е била учителка в България, но по обективни причини се откъсва от професията. Преди две години обаче е назначена в училището и с това започва нов, по-интересен по думите ѝ етап в учителската ѝ кариера.

Уроците по история и география тя преподава като мултимедийни презентации, използва видеоматериали, част от модерния образователен модел, с които провокира интереса на учениците. “В българското неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” аз се чувствам на точното място в точното време - казва г-жа Чалъшкан. - Децата идват с огромно желание в неделя, въпреки че през седмицата учат в други училища, и са много старателни, има голям напредък. Важна част от учебния процес са програмите, които подготвяме за Деня на народните будители, за Коледа, 24 май, на които правим възстановка на изконните български традиции. Тържеството по случай края на тази учебна година подготвихме под формата на телевизионно предаване с много изненади”, издава тя част от сценария на тържеството в неделя.

Наталия Хатипоглу смята, че благодарение на българското неделно училище е осъществила своя мечта.

“Аз съм бесарабска българка от Молдова - разказва тя. - Завърших университет в България. Семейни причини ме доведоха в Истанбул. Винаги съм мечтала да работя с българския език, който е майчиният ми език, да не се откъсвам от корените си. И това,

че съм учителка в

това училище,

приемам като дар”

Уроците по рисуване са свободноизбираеми, но има голям интерес към тях според Павлина Копано, която е художничка. “Децата с желание посещават уроците - казва тя. - Организираме изложби с техни рисунки. А лично мен като творец децата ме мотивират и ми дават теми за нови сюжети.”

Същото може да се каже и за уроците по музика под ръководството на Христина Райкова. Децата например

свирят на пианото,

което се е намирало

в първото българско

училище в Истанбул

Дунавското хоро, ръченицата са се превърнали в любими танци на учениците благодарение на Сийка Чирпанова.

“Чрез танците се опитвам да възпитавам у децата любов и привързаност към богатството на нашия фолклор, да ги усвояват така, че да ги изпълняват където и да са”, казва Сийка и шеговито добавя, че покрай децата и възрастните “с настроение тропат на хорото или ситнят ръченицата”.

Към уникалните неща, които учениците в българското неделно училище имат възможност да изживеят, са посещенията в метоха и Желязната църква “Свети Стефан”.

По инициатива на учителския колектив за първи път урока за 3 март - националния празник на България, са провели в метоха, където през 1857 г. е открито първото българско училище “Св. св. Кирил и Методий” в Истанбул и където е възстановена класна стая от миналото.

Учениците в българското

неделно училище са деца на

семейства, които

работят или учат в

Истанбул,

родени във фамилии на изселници от България или деца на смесени бракове. През седмицата учат в различни училища. Но дойде ли неделята, с желание тръгват към своето училище.

“Тук получават и едно ново самочувствие - казва г-жа Чалъшкан, - участват в конкурси и печелят награди на родния си език. - Наталия Стоянова спечели с есе, в което разказва за мечтата си да пътува до българското море и да заведе там братчето си, Павла, Арман и Недим са отличени за рисунки.

“Без нашите учителки начело с директорката г-жа Даудова, без тяхната всеотдайност и сърцата дейност за съхраняване на българското национално съзнание и културна идентичност на българите в Истанбул нямаше да се поздравяваме сега с успехите на нашите деца, да се гордеем, че те творят, пишат стихотворения, печелят награди на български език - най-красивия език на родината”, казва генералният консул на България в Истанбул Ангел Ангелов.

Приятелството, родено на базата на общия език и традиции, е другата нишка, която свързва семействата на учениците с учителките. Родителите сами довеждат децата и ги чакат, докато свършат уроците в екзархията.

“Всяка неделя, докато децата учат,

ние си пием кафето,

мъжете играят

футбол, общуваме с

цариградските

българи

Учителките ни са прекрасни, всеотдайни и ентусиазирани професионалисти, благодарение на тях не само нашите деца, но и ние, семействата, се чувстваме като в България. Изминалите три години ни създадоха много приятни емоции, запознанства, приятелства, които трудно бихме могли да осъществим в огромния милионен Истанбул и това е уникалното на нашето училище, казва Розалина Николаева от родителския комитет.

“Народни будители в съвременен вариант - това са нашите учителки. Поклон за това, че преподават на нашите деца знания, с които разпалват и поддържат у тях пламъка на любовта към българското и българщината”, казва Мария Владимирова Йозтюрк.

По примера на сина им Атила, който е от първите ученици, и таткото Ибрахим Йозтюрк започнал да учи български в групата на възрастните.

“Синът ми е за първа година ученик в българското неделно училище - казва Валерия Акън. - Изключително съм доволна, учителките са невероятни.” Маргарита, майка на две деца, също е изключително доволна от успеха на дъщеря си, догодина ще запише и другата.

Мечтата на учителките е да имат нова учебна сграда, понеже настоящата вече не достига, а се очертава тенденцията през следващата година числото на желаещите ученици да се увеличи още повече.

В неделя след осемте месеца, през които усърдно изучаваха българския език, традиции, култура и изкуство, учители, ученици и родители в българското неделно училище ще си кажат довиждане... До есента, когато с “Мила Родино…” отново ще прекрачат прага на българското неделно училище - една малка вселена на на българския език, просвета, култура, изкуство, на българщината в космополитния Истанбул.