Опитвайки се да открия отговора на най-сложния и труден въпрос, а именно как да спра да ям всичко, което видя, се допитах до един истински специалист с вид на келтски вожд, пренесен с машина на времето. Този вожд понастоящем се занимава с превръщане на клети жаби с болки в кръста в принцеси и на тантурести и унили жаби в мъжки Аполони и показва устойчиви, завидни резултати в тази насока.

И ето ме мен, клета жаба, която чака да се преобрази посредством фитнес, магнезий и умереност, с въпрос: “Как, аджеба, да спра да ям каквото видя?”

Получих древен келтски отговор: “Когато видиш храна, приближи се до нея, поговорете и ѝ кажи “аз съм по-силна от теб, ще те победя и няма да те ям”.

Не ми е смешно. Защото това ми го казаха днес в 12 наобяд, а досега вече ме победиха две кайсии, десет череши, една филия с кашкавал, половин пакет мухлясало кашу, парче луканка и шест други череши, ама от буркан сладко.

Признавам, че не си говорим много. Тоест, аз казвам “охоооооо, кайсииии!!!” и после ... глътвам.

Може би кайсиите казват нещо секунда преди да умрат, но това ще остане тайна за нас.

Или както е казал Сун Дзъ “Ако останеш достатъчно дълго край реката, ще видиш как твоите врагове идват да си измият доматите и краставиците за салатата. Иди им изяж агнешкото.”

Но борбата продължава, може би един ден, с боядисано в синьо лице и агресия на макс ще надвия някой пълнен картоф с шунка и топено сирене и после ще плача от нескрит възторг и умора на бойното поле.

*Коментарът е от фейсбук