Описанието му: млад, ерген, рус, ранен в крака, но не е обездвижен

140 г. не се е знаело кой точно е възпетият в песен четник Георги, който след разгрома на дружината е загинал край с. Чирен, Врачанско. Местните са се чудили коя е фамилията му, когато са измислили песента, и го нарекли Комитчето.

Изпълнявал я е фолклорният певец Илия Манафски от същото село. В нея се говори за нерадостната му съдба.

След битката при Милин камък боецът е ранен в крака, но успява да слезе по южния склон на планината, за да се избави от взора на потерята. Скрил се в една от местните колиби.

Чак сега историците установяват, че става дума за Георги Андреев Христов.

Доскоро се знаело само, че въпросният Георги е обезглавен.

"След сериозни проучвания, контактувайки с местните жители, издирихме всичко, публикувано след това, и обявихме фактите, за да му се направи паметник", разказа Красимир Григоров.

Специалистите установили, че овчарят, в чиято колиба е намерил подслон четникът, се казвал Мито Андров. Доста смела постъпка от негова страна, като се има предвид, че черкезите са били по дирите на четниците. Но той поел риск, приютил и нахранил Георги Комитчето.

В песента се пее, че въстаникът имал пушка игленка, преправена в ловджийска. Укривал се 2 дни в колибата и на третата сутрин отишъл в селската кръчма на съдържателя Сава Лилов. В селото всички се познават и местните веднага усетили, че странникът е четник на Христо Ботев.

"Те го наобиколили, а старейшината Тано Плянски се разпоредил да донесат хляб и мляко, за да го нахранят. Докато революционерът разказвал какво се е случило с момчетата, пристигнали баща и син турци, известни като братя Ичови", обясни Григоров. Уж прекупвачи, но

вършели и малко разузнаваческа работа.

Понеже обикаляли селата, умеели бързо да забелязват пришълците. Веднага се усъмнили у Георги, че може да е комита. Започнали да го разпитват, още повече като видели, че единият му крак е по-дебел от другия. Принудили го да си вдигне крачола на потурите, които той бил нахлузил върху четническата си униформа.

Видели и

окървавената

от раната му

в крака превръзка.

Когато по нареждане на Ичови Георги махнал препаската, прясната рана се оголила и всичко станало ясно. Въпреки протеста на наобиколилите ги селяни турците повели четника към Враца в талига.

Процесията се насочила към югоизточния край на селото. Като стигнали първото дере, единият турчин заповядал на Комитчето да се изправи и да се хване за ритлите на каруцата. Замахнал с ятагана, отсякъл му главата и наредил на селяните да изхвърлят в дерето трупа. Забранил да го погребат, както е редно по християнския обичай.

Но по-късно за смъртта на Георги било отмъстено.

"Намерихме податки в с. Галатин, Врачанско, че някой си Лоло наказал братя Ичови след Освобождението. Наел двама бабаити, които убили турците заради разправата им с четника край Чирен. За това свидетелстват очевидците.

Подробно издирихме ръкописи, пенсионни дела, отне ни доста време.

Извадихме

всички четници, които доказано са били с името Георги",

разказва историкът от врачанския музей. Става дума за 10 души. Започнали по метода на изключването. Със сигурност въстаникът, загинал при с. Чирен, не е Георги Апостолов, секретар на Стара Загора, не е Георги Апостолов от Свищов, който загива над Зверино. Не е Георги Матев, член на щаба, който изгаря в запалена овчарска колиба. Не е Георги Стойков, който е убит край Мусачево.

Не може да е Георги Кантарджийски - единственият, който не е ранен и оцелял. Той умира чак през 1910 г. с 30 лв. пенсия.

Хаджи Георги Гръблаша от Тулча отпада, защото е ранен в коленете. Молил другарите си да го убият, като се изтеглят, за да не попадне в ръцете на башибозука.

Георги Пиринчев от Карлово пък, убеден, че отива на смърт,

оставя завещание с изпълнител човек с фамилия Мумджиев,

според което семейството му трябва да притежава всичко, което е имал. Загива на 18 май 1876 г.

Историците не мислели, че Георги от песента е Георги Серяков (Гио).

Така достигнали до Георги Андреев Кръстев, когото някъде пишат като Христов. Той е от Карлово и нямал никакви наследници. Фигурирал в списъка на Александър Бурмов като Георги Андров. При Стоян Заимов е под номер 10 - на много предна позиция, което показва, че е бил един от сигурните бойци. На първия Ботев паметник от 1890 г. е посочен под номер 167 като Георги Андреев.

Тоест той присъства трайно във всички източници.

"Георги Андреев Христов

най-пълно отговаря на представите

на героизирания образ от песента. Какви са доводите? Той е млад, няма наследници, не е женен, рус е и е ранен при Милин камък - обясняват от врачанския музей. - Притежава силен и непокорен характер. Укривал се е край Гьошови и Шушункьови ливади. Леко е бил ранен, не толкова тежко като другите, че да моли да го убият. Затова се смята, че се е скрил. Можел е да се движи - денем не излизал, а само нощем. Така се пее в песента. За разлика от другите трима души с името Георги, които са били тежко ранени и със сериозни двигателни нарушения, Георги Андреев оцелял в битката."

Укривал се е повече от 2 седмици.

Той изчезва от полезрението на останалите четници и затова има колебания за фамилията. Момците са били заедно общо 4 дни и 3 нощи, което не е достатъчно, за да се опознаят 200 души.

Те не са се познавали.

Част се качват на парахода "Радецки" в Гюргево, други - в Кълъраш. За едни въпросният Георги е бил Кръстев, за други - Христов, за трети - Андреев.

"Името му има етимологична близост с Георги Кръстев Пиринчев от Карлово, което подвежда изследователите, но той загива в сражението на 18 май", смята Григоров.

В песента Георги е споменат без фамилия, само с прозвището Комитчето, от съображения за дискретност. От решаващо значение е било

да се запази животът му, а не да се знае точно кой е.

Липсва и достатъчно информация кога точно е убит - дали в битката, или след това.

 

Четете още:

Бивш кмет на Скравена сензационно: Черепът на Ботев е в селото

Неизвестният братовчед на Ботев