“Гунди, какъвто не го познавате” е уникална биографична книга за футболната легенда на “Левски” и България Георги Аспарухов (изд. на Книгоиздателска къща “Труд”).

“Гунди щеше да навърши 75 години на 4 май 2018 г., ако Бог не го бе прибрал толкова рано в небесния отбор на звездите – пишат авторите. – Годишнината от неговото рождение е поводът в тази книга да бъдат събрани 28 истории за големия нападател. Точно колкото са годините, които Аспарухов бе на този свят.”

Наистина, Георги Аспарухов живее само 28 години и за това кратко време се превръща във вероятно най-обичания български футболист. Минава като комета през родния спорт, преди да изгори в жестока автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. Историите, които ще прочетете в книгата, са събрани от авторите Елица Младенова, Георги Иванов, Добромир Добрев и Кристиан Иванов през техния журналистически път. Лични срещи с най-близките хора на Аспарухов ще разкрият най-обичания ни футболист пред вас в светлина, в която не сте го виждали.

В “Гунди – какъвто не го познавате” освен уникалните снимки ще научите много неща за личния живот на футболиста, за перипетиите, през които минава в професионален план, за това защо талант като него не намира изява извън България, за многото контузии и затова как се случва катастрофата, отнела неговия живот и живота на друг обичан футболист – Никола Котков.

“24 часа” ви представя кратки откъси от книгата за идола на “синя” България и икона на родния футбол Георги Аспарухов, който днес трябваше да навърши 75 г.

За началото

във футбола

Любовта на Георги Аспарухов към футбола започва още от най-ранна детска възраст. Освен на полянката в “Редута” той рита топката и в двора на училище “Никола Вапцаров” недалеч от родната му къща. В махалата е и “официалният дебют” на Гунди като футболист. Само на 12 години той разкрил таланта си и впечатлил “печените” батковци. Спомените за онези красиви времена са на Архангел Петров, с когото са израснали заедно и днес е председател на фенклуб “Гунди”. Тогава поляни колкото щеш и навсякъде се играе - я футбол, я волейбол, я друг някакъв спорт.

“В нашата махала след Втората световна война много се играеше, също и футбол, бяхме много запалени. Наоколо имаше много поляни, идеален терен за спорт. Като деца, щом излезехме от училище, и започвахме да ритаме парцалената топка. Чантите служеха за греди на вратите. По-късно, като пораснахме, “дербитата” се пренесоха в двора на 4-о училище, тъй като полека-лека започна всичко да се застроява. Училището по-късно стана техникум по транспорт. Всяка неделя играехме на отбора на женените срещу този на ергените. И там на терена се появи Гунди.”

Първия си златен медал Аспарухов печели още през 1960 г., когато е само на 17 години. Тогава се играе юношеският финал между “Левски” и “Спартак” (Сф). Гунди по-късно казва: “Така ми се искаше да облека фланелката си с №6 наопаки, та да стане деветка”. 1961 година вече донася на Гунди така бленувания №9 на гърба. В актива на нападателя има нова юношеска титла, сериозно представяне срещу “Фенербахче” (4:0, Аспарухов е с №10), а в мъжкия състав почти винаги влиза като резерва или пък него го сменят, когато е титуляр. Но така е, опит се трупа бавно. След лятната почивка шампионатът се подновява, първият мач е срещу “Славия”, а на гърба на Аспарухов вече “свети” заветният номер 9. Получава го след отказването на Кукуша.

На върха

Аспарухов е в своя апогей в средата на 60-те години. Невероятно силен и атлетичен, той играе еднакво добре както с глава, така и с краката.

По време на славната си кариера с екипа на “Левски” Георги Аспарухов печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г.

С особено значение е първото злато, с което се окичват Гунди и съотборниците му през 1965-а. Те печелят шампионата след 12-годишна суша. Отборът събира в атака нападатели като Александър Костов, Христо Илиев, Георги Соколов, Цветан Веселинов и Георги Аспарухов. Те остават в историята с прозвището Атомното нападение. С тези футболисти “Левски” пълни стадионите в България с по 40–50 хил. зрители.

Самият Гунди остава скромен и не се главозамайва от головете.

“Похвалите, отправени към мен, са пресилени и неточно адресирани: всичко, което постигнах на футболното поле, се дължи на моя отбор и на треньора Витлачил – заявява той пред в. “Земеделско знаме”. – Футболът е колективна игра и само с усърдието на колектива може да изпъкне един или друг играч.”

През този сезон Гунди, който е едва на 22 години, успява да подобри голмайсторското постижение на Диев от 26 гола, като отбелязва 27. Става за първи път шампион, става и голмайстор, а по-късно е обявен и за спортист №1 на страната. През същата година е избран на 8-о място в анкетата на “Франс Футбол” за най-добър футболист в Европа.

Да откажеш

на “Милан”

През 1967 година “Левски” триумфира с трофея в купата на Съветската армия. Така печели право на участие в евротурнирите. “Сините” представят България в турнира за купата на носители на националните купи (КНК). Жребият не е благосклонен към българския тим и праща за съперник италианския гранд “Милан”.

Въпреки загубата с 5:1 Аспарухов е привлякъл вниманието към себе си. Медиите в Италия също засипват със суперлативи играта на “синия” нападател. “Аспарухов е фамозен, неговите удари бяха страхотни и много опасни”, пише вестник “Ла Стадио”. В “Кориере дел Информационе” са още по-категорични: “Аспарухов е най-добрият централен нападател в световния футбол в момента!”. На офертата на “росонерите”, по думи на съпругата Величка, Гунди отговаря: “Кажи им, че има една страна България, и в тази страна България има един отбор “Левски”. Може и да не са чували за него… В този отбор съм се родил – в този отбор ще умра!”.

Гунди и Лита –

една вечна любов

Георги се запознава със съпругата си Величка Маркова в залата. Когато са едва 16-годишни, двамата тренират заедно волейбол в “Левски”. Засичат се за около половин година, което е напълно достатъчно, за да събере съдбите им. Гунди прави първата крачка към красивата Лита, както всички я наричат.

Той направи заявка, на която аз изобщо не реагирах. Тогава беше едно слабичко, черничко и високо макаронче. Определено идваше в залата заради мен. Другите момичета ги чакаха гаджетата, а той винаги изчезваше ненадейно. Точно това ме заинтригува. И нещата се получиха…”, спомня си бившата волейболистка.

“Тогава бяхме още деца. Впоследствие започнаха момичетата много да го харесват. Той си беше красавец. Ние с него станахме гаджета на 16 години. Георги ми е първата любов”, казва бъдещата му съпруга.

Фаталният ден

Георги Аспарухов загива на прохода Витиня на 30 юни 1971 г. в автомобилна катастрофа. Цялата страна е в траур, никой не иска да повярва, че той и приятелят му и негов съотборник Никола Котков вече ги няма.

Фаталният автомобил “Алфа Ромео”, с който Георги загива, по онова време е въпрос на изключителен лукс. За да си го позволи, Аспарухов инвестира дългогодишни спестявания.

Утрото на 30 юни 1971 година е слънчево, ведро, очертава се горещ ден. Гунди се събужда в добро настроение. Пие кафе с Лита, след което я изпраща до работа. Малко по-късно ѝ звъни по телефона:

“Помолиха ме да отида до Враца. Имат юбилеен мач. Така от добри чувства на “Левски” към “Ботев” да засвидетелстваме уважение – ще се наложи да отида. Да взема ли Андрей със себе си?”, пита Гунди.

“Ако искаш, вземи го, както прецениш”, отговаря Лита. След това Георги отвръща нещо ключово: “Не знам дали да го разкарвам... Може би няма да го взема. Ако се забавя довечера, да знаеш, че ще е за това, защото ще карам бавно. Да не се притесняваш”. Това са и последните думи, които Лита чува от своя съпруг.

Към 9,30 часа Гунди пристига на стадион “Герена” в “Подуяне”. Капитанът няма да участва в тренировката, а ще пътува заедно със своя съотборник Никола Котков за Враца. Двамата са поканени да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на местния клуб “Ботев”. Аспарухов е облечен в тъмносиня спортна блуза, Котков в елегантен костюм с вратовръзка. Преди да се качат в алфа-ромеото раздават порция автографи на привържениците. След което потеглят за там, където никога няма да стигнат.

Погребението на Георги Аспарухов и Никола Котков остава в паметта на хората като ден на всенароден траур. По неофициални данни около 500 000 души се сбогуват завинаги с двамата футболисти.

“Траурното шествие не беше организирано, а хората бяха дошли спонтанно, за да засвидетелстват своята любов и обич към неповторимите спортисти – разказва след години големият режисьор Рихард Езра. – Три са погребенията в България, които се помнят: на цар Борис III, на Георги Димитров и на Аспарухов и Котков. И ако на първите две донякъде е имало и хора по задължение, тук всички бяха дошли спонтанно. Народът вървеше вглъбен в себе си и не искаше да приеме действителността. Нямаше траурна музика.”