Футболният мач би трябвало да е зрелище. Гладиаторите на терена се хвърлят в безкомпромисно съревнование на талант, физика и психика. По трибуните също ври и кипи. Феновете пеят своите песни, скандират името на любимия отбор, обиждат и подиграват противника. Енергията им буквално ще срути стадиона.

След гол на любимия нападател лумват факли, които разпръскват син или червен дим. Огромното знаме се разгъва и започва своя поход по трибуните. Най-гръмогласният ултрас с мегафон в ръка ръководи парада и зарежда с допълнително адреналин своите приятели от агитката. Всичко ври и кипи. Ако си на стадиона, усещаш как ти настръхват косъмчетата по врата. Чувстваш как нивата на адреналин ще счупят всички измервателни уреди в организма. Дори и да не го искаш, вече си

част от всеобщата еуфория,

очиствайки се от стреса, натрупан през напрегнатите пет работни дни.

После гръмва бомбата и разрушава магията. Щастието и удоволствието вече ги няма. В съзнанието ти се настаняват страхът и гневът. Авторът на тези редове е бил чест гост на десетки и дори стотици мачове с участието на "Левски" и знае какво е усещането до теб да се взриви самоделно направена бомбичка. За феновете пред телевизора тя означава само силен звук и пушек. За човека в близост до експлозията тя е стрес, страх и болка. Ушите пищят, погледът се замъглява, организмът е атакуван безпощадно и му трябва време, за да бъдат рестартирани всички системи.

Оглеждаш се безпомощно и се чудиш откъде ти е дошло. Една част от теб се радва, че си оцелял и си цял. Друга се зарича никога повече да не стъпи на стадиона. Годините минават и средностатистическият фен започва все по-рядко да ходи на стадиона Обикновеният мързел, пренасищането от висококачествен европейски футбол и наличието на много други забавления са само част от причините стадионите да остават празни. Извергите, които палят, чупят и взривяват по трибуните, са водещ фактор за оттеглянето на хората от стадиона. На последния мач ЦСКА-"Левски" най-пълни бяха именно секторите зад вратите, където се събират ултрасите. Именно оттам полетя поредната бомбичка, която този път нанесе сериозни поражения, наранявайки полицайка (как се произвеждат адските устройства и как се вкарват на стадиона - четете на 9-а стр.)

По традиция бомбаджиите в агитката хвърлят своите произведения на пистата, където са се наредили добре екипираните и защитени полицаи.

Този път обаче хвърлена от фен на "Левски" бомбичка падна в близост до полицайка, която не беше с шлем и всички други видове протектори, измислени за подобни събития. 24-годишната жена в униформа едва не загуби едното си око, а окървавеното й лице за пореден път раздели обществото и поляризира мненията. След края на ЦСКА-"Левски" крайните анализатори настояваха за сериозни наказания,

за затваряне на стадиони, космически глоби

за отборите, строг тъмничен затвор за запалянковците, които мятат бомби и парчета бетон по футболисти и полицаи.

По-умерените припомнят, че дори и сега повечето от тези наказания съществуват и са прилагани. След всеки кръг отборите от елита са принудени да изсипват по една торба с пари на БФС заради провиненията на техните запалянковци. Много мачове се играха пред празни трибуни и много хулигани бяха съдени по бързата процедура.

И въпреки усилията на всички заинтересувани нещата не само не се подобряват, а стават още по-лоши. Вина със сигурност имат институциите, които някак вяло се отнасят към проблема и се задоволяват по-скоро с кампанийни акции и безсмислени кръгли маси. Напъните на властта да се пребори с хулиганите достигат своя апогей през далечната вече 2000 г.

На 15 октомври същата година 30-годишният Младен Младенов загива от хвърлена бомбичка на булевард "Патриарх Евтимий". Младенов е гледал вечното дерби на стадиона, но пада случайна жертва на двете агитки, които се срещат случайно на улицата след края на мача.

Ултрасите започват да се бият и замерват с бомбички и една от тях удря младия мъж, който е зъботехник по професия. Младен умира на следващия ден към 5 часа сутринта в "Пирогов" - само две седмици след смъртта на баща си. Месеци по-късно си отива и майка му. Покойният оставя вдовица Ирена.

За смъртта му е обвинен Християн Петков-Чочо. По делото обаче няма никакви

преки доказателства,

които да го уличат и той е оправдан Ужасяващото със своята безсмисленост убийство активизира институциите и те провеждат поредица от спешни съвещания как да се преборят с хулиганите. Обстановката тогава много прилича на тази от последните дни.

Облечените във власт мъже и жени обещават да натикат футболните хулигани в миша дупка. Минават се 18 години и хулиганите не само не са победени, но тотално демонстират своето презрение към институциите.

Българският футболен съюз и собствениците на клубове също не изглеждат крайно ентусиазирани да се справят с проблемите. Та кой футболен началник би тръгнал на война с най-крайните привърженици. Спомнете си само как яки момчета нахлуха в залата за пресконференции на ст. "Георги Аспарухов" и съблякоха гол треньора Ивайло Петев, който се готвеше да поеме "Левски". Стоящият до него тогавашен директор Наско Сираков направи вял опит да се застъпи за Петев и напусна мястото на събитието. И това привържениците го направиха, без да бъдат провокирани.

А на какво са способни, ако някой им обяви война?

В тази връзка е добре да се спомене, че някои клубни шефове не само не се борят с футболното хулиганство, но и сякаш го зареждат с енергия. Пресен пример в това отношение е директорът в ЦСКА Стойчо Стоилов, който след скандалното дерби с ударената полицайка абсолютно ненужно нападна главния съдия.

Реферът си свърши почти перфектно работата, но пак беше нападнат и охулен от Стоилов, който го обяви за главен виновник неговият отбор да изпусне победата.

С подобни непремерени изказвания лесно се настройват маргинализираните фенове, които след това отиват на стадиона с вътрешната настройка да псуват реферите, да хвърлят шишета по играчите и ако е възможно да се сбият с противниковите запалянковци и с полицията.

И все пак умерените коментатори на случващото се в българския футбол ще припомнят, че не само у нас се случват подобни неща.

В Турция запалянковците вадят ножовете

при най-малкия проблем.

В Италия също е пълно с гамени, а уж подредената и изрядна Германия изтръпна от бруталното изнасилване на 19-годишно момиче, случило се във влак, пълен само с привърженици на "Борусия" (Мьонхенгладбах).

Да припомним и ужасяващата смърт на млад полицай в Испания в края на февруари тази година. Униформеният беше бит до смърт от привърженици на "Атлетик" (Билбао) и "Спартак" (Москва) преди сблъсъка на двата отбора на 1/16-финалите на Лига Европа.

Лошото е, че опасност има дори и за тези, които нямат нищо общо с футбола и не желаят да са част от опасностите, които дебнат на стадиона. Усетили своята мощ и безнаказаност, феновете през последните години безчинстват и по улиците. Трагичната смърт на Младен Младенов потресе държавата и за нея много се говори. Много други инциденти преди и след края на мача остават извън полезрението на медиите просто защото

потърпевшите не виждат смисъл да се оплакват

По този повод много могат да разкажат пътниците, които са имали лошия шанс да ползват градския транспорт от спирките край националния стадион "Васил Левски". Пътуването понякога си е истински сървайвър. Стотици са случаите, в които запалянковци бият невинни пътници заради невинни забележки за силния шум, който вдигат момчетата от агитката. Жертва на фенската ярост падат и самите превозни средства от градския транспорт. От години общината пуска от старите рейсове "Икарус" по най-напечените линии в деня на Вечното дерби.

Всички тези инциденти просто няма как да бъдат предотвратени, защото това

означава да има полицай във всеки автобус

Тук е мястото да се припомнят усилията на полицията, която съвсем доскоро организираше срещи с шефовете на футболните агитки. Идеята на тези срещи беше да се обсъждат правилата, които трябва да следват феновете по време на своите походи на стадиона, както и да бъдат уточнявани какви пиротехнически средства могат да бъдат вкарвани на стадиона за по-ефектна хореография. Участниците в срещите нееднократно се хвалеха, че са започнали да работят в синхрон помежду си, но последният инцидент на ст. "Васил Левски" по-скоро опровергава подобни хвалби.

Какви мерки биха предотвратили на футболното хулиганство четете в печатното издание на "168 часа".