Много е странна тази държава. Толкова сме агресивни у дома. Мъже бият жени и деца. Жени бият деца. Толкова много мразим всички и всичко, ревем и се пънем, а щом опре до двама - трима журналисти, които си тикат микрофоните в устите на труповете - нищо.

Наистина не разбирам как не ги смелиха тия момчета. Ако човек няма инстинкти за границите, които може да прекрачи, няма как да искаме от него да не ги прекрачва.

А тезата за морала е смешна. На никой от въпросните репортери и техните шефове му пука за хората. Ако наистина вярвате, че репортерите са длъжни да им пука за мъртвите, направо ми дайте телефоните си да ви звънна да ми хвърлите по десет бона през балкона.

Никой не е длъжен да му пука. Но всеки би се почувствал длъжен да се въздържа, ако е застрашен - било от законодателна мярка, било от така да го кажем... силни обществени нагласи.

С това възмущение тип "ох, настъпиха ме от телевизията по мазола, що за нахалство", няма да стане.

*Коментарът е от фейсбук