Първо се жертва майка му, след това и баща му, но болестта атакува отново и отново бившия хърватски национал Иван Класнич

Съперникът води с 3:0, а съотборниците му сякаш са се примирили и очакват с нетърпение последния съдийски сигнал. Иван Класнич мрази да се предава без бой и надъхва с крясъци момчетата около себе си. Самият той тича по терена сякаш има монтиран ядрен реактор в гърдите си. Фортуна обича смелите и също удря едно рамо за великия обрат от 0:3 до 4:3.

Класнич е на върха на щастието, а фенове и медии го боготворят за сърцатата му игра, благодарение на която "Вердер" (Бремен) стига до инфарктната победа над "Удинезе" в Шампионската лига. След великия мач Иван и съотборниците му отиват да полеят успеха в кръчмата. Още по време на купона хърватският национал усеща дискомфорт в корема, но го отдава на голямото ядене и пиене. Болката се усилва и футболната звезда се принуждава да посети местната болница. Лекарите бързо и лесно установяват, че Класнич трябва да се оперира от апандисит. Успокояват го, че хирургичната интервенция е рутинна и съвсем скоро ще може да бъде отново на терена. Подлагат го и на задължителните изследвания, преди да го сложат на операционната маса.

"През онзи ноемврийски ден в болницата

старият ми

живот умря

и се родих за новия си, изпълнен с болка и страх. Лекарят се върна в стаята и с притеснено изражение ми обясни, че кръвните ми тестове не са никак добри и ще са необходими допълнителни изследвания. Минаха се още няколко часа и докторите ми обясниха, че имам проблем с бъбреците. Вече никой не говореше за бързо оздравяване. Успокояваха ме, че все пак нещата не са излезли извън контрол и силните лекарства, съчетани с активна почивка, ще решат проблема. Притеснявах се, че това може да навреди на добрата ми спортна форма. Тогава не знаех колко глупави са били ядовете ми", разказва по-късно Иван Класнич.

Всичко това му се случва в края на 2005 г., а в началото на 2007-а му съобщават лошата вест, че лекарствата не са успели да го излекуват и ще се наложи бъбречна трансплантация. Оттогава досега Класнич претърпя три подобни трансплантации, последната от които беше извършена преди няколко дни. Лекарите все още не са готови да прогнозират дали третият бъбрек ще започне да

функционира нормално

в тялото на хърватския футболист. Той е свикнал да чува само лоши новини, а битката му за живот се превърна в една от най-трагичните истории на съвременния футбол.

За Иван нещата тръгват на зле още от самото начало и поне до този момент въобще не са се оправили. Както вече стана дума, през 2007 г. той е известен, че трябва да му бъде намерен донор, тъй като медикаментозното лечение е изчерпало своите възможности. Уж добра новина е, че играчът може да вземе бъбрека на своята майка Симка. Много бързо след операцията лекарите установяват, че организмът отхвърля трансплантирания орган.

"Лекарят се обади навръх 27-ия ми рожден ден.

Причерня ми

пред очите.

Не знаех как да кажа на близките си и на майка ми, че саможертвата й е била напразна. Отчаянието ме погълна. Бях убеден, че след операцията ще върна стария си живот. Лекарите също ме убеждаваха, че няма какво да се обърка. А после се оказа, че всичко за мен започва отначало и че един от най-любимите ми хора е страдал, без да има нужда", разказва за началото на ужаса си Иван Класнич.

Малко преди първата операция се ражда дъщеричката му Фабиана. Класнич и съпругата му Патриция обаче са се вторачили в резултатите от непрестанните медицински изследвания и не успяват да се зарадват истински на първородната си рожба. След нови и нови проучвания и безсънни нощи идва нова надежда. Оказва се, че и бащата на футболиста може да му стане донор. Следва нова операция и този път лекарите са категорични, че най-лошото е останало зад гърба на задружното семейство. Класнич може да се върне към предишния си живот.

В чест на истината той прави и невъзможното да изпълни лекарското благопожелание. Докато е на хемодиализа, качва над 10 кила, а впоследствие ги сваля твърде бързо и организмът му е крайно изтощен от стреса. Шефовете на "Вердер" (Бремен) го съветват да се откаже от футбола и да приеме някакъв административен пост в клуба.

"От ръководството на моя клуб се притесняваха, че няма да издържа на натоварването и

ще се срутя

на терена.

Въпреки това не се отказах от мечтата си отново да играя професионален футбол. Върнах се за един мач от турнира за Купата на Германия. Играехме срещу втородивизионен клуб, но въпреки това бяха дошли над 15 000 фенове. Когато излязох от тунела, всички те станаха и започнаха да скандират моето име. Разплаках се, не можах да се сдържа", ще разкаже Класнич в периода от своя живот, когато живее щастливо и с убеждението, че е напълно здрав. От "Вердер" му предлагат едногодишен договор, но той отказва и отива да играе във Франция, където показва достатъчно добри възможности, за да бъде повикан отново в националния отбор за Евро 2008 г.

"По време на първенството се бях превърнал в нещо като интересен експонат. Бях първият играч с трансплантация, който играе на толкова висок футболен форум. Навсякъде усещах подкрепата и

възхищението

на хората.

Тези усещания сякаш ми даваха допълнителни сили. Вкарах на Полша в груповата фаза, а след това и на Турция на 1/4-финалите. Усмихвах се и вярвах в добрия край на моята история", споделя Класнич.

Само че съдбата е велик сценарист и невинаги предлага хепиенд за своите зрители. Минават 9 години, през които Класнич ходи на профилактични прегледи, пие си лекарствата и се радва на живота. В края на 2015 г. посещението в болницата не е рутинно като предишното. Резултатите от изследванията отново са лоши, кошмарът се завръща с пълна сила. Тялото отхвърля бъбрека и Класнич отново е привързан към машината за хемодиализа. Брат му моментално се съгласява да му стане донор за трети път, но лекарите отхвърлят тази възможност.

Роднините повече не могат да му помогнат.

Трябва да се търси друг вариант.

"Представете си колко е трудно да изгубиш спокойствието на безоблачното ежедневие. Да приемеш мисълта, че започваш отново битката за още един ден живот", проплаква популярният спортист. Година по-късно е намерен подходящ бъбрек и той отново ляга на операционната маса. Трети опит и трети шанс за Иван Класнич да живее нормално.

"Този път всичко ще се оправи. Длъжен съм да го вярвам, защото друг вариант просто нямам", отсича хърватинът.