Избягах от луксозния си живот в Москва и сега живея като мишка, оплаква се Григорий Родченков

Възможно ли е една от трите най-мощни сили в спортния свят да бъде разбита на пух и прах от един луд човек със силно влечение към алкохола? Попитайте руснаците и те ще ви обяснят, че няма нищо невъзможно на този свят. Тях, например, ги срина точно такъв ударен от съдбата и природата човечец, когото бяха пратили в психиатрична клиника, за да изживее остатъка от живота си в компанията на силните успокоителни.

Григорий Родченков някак си успя да се измъкне от лудницата в отдалечено предградие на Москва и да стигне до Америка, откъдето нанесе съкрушителния си удар върху руския спорт. Именно той разкри подробности от руската държавна програма за масово допингиране на спортистите, борещи се за олимпийски медали. Пак заради неговите разкрития МОК извади Русия от зимната олимпиада в Пьончанг и отне олимпийските медали на куп нейни спортисти. От житейските препятствия на Григорий Родченков си става прекрасна холивудска драма с няколко номинации за "Оскар".

Звездата му изгрява през 2006 г., когато е назначен за шеф на Московската антидопингова лаборатория. Горе-долу по това време в главите на неколцина партийни ръководители се заражда идеята за изграждане на високотехнологични лаборатории, в които да бъдат създавани медикаменти от най-ново поколение за допингиране на спортните звезди, от които се чакат олимпийски отличия. Родченков също е част от процеса, а постът му

осигурява куп привилегии

"Возех се в луксозен служебен автомобил, спях в най-хубавите хотели, хранех се с най-отбрани специалитети. И всичко това се плащаше от държавата. Живеех като истински цар", ще разкаже по-късно Григорий Родченков. Луксът си има и конкретна цена. Шефът на антидопинговата лаборатория е задължен да манипулира десетки и дори стотици допингпроби. Пред света той декларира с увереност, че всичко в руския спорт е наред и състезателите разчитат единствено и само на треньорите и жестоките физически натоварвания.

Раболепните му действия

са ценени високо от преките му началници и той се ползва с протекции от най-високо ниво.

Нещо обаче се обърква в средата на 2011 г. Родченков е обвинен в търговия със забранени от закона допинг вещества. Уволняват го и му отнемат всички придобивки. На всичкото отгоре не му изплащат и предвиденото от договора му финансово обезщетение. Доскорошният директор е смазан от резкия завой в живота си. Отчаяният мъж дори постъпва в болница с наранявания от нож, а лекарите се съмняват, че е направил нескопосан опит за самоубийство. Някогашните приятели на Родченков го пращат в психиатрична клиника и смятат случая за приключен.

Той обаче се измъква от болничния затвор и заминава за САЩ. Отвъд океана бившият шеф на Московската антидопингова агенция сам отива при агенти на ФБР с желание да разкаже какво се е случвало по негово време. За доказателство той носи и два свои тефтера, в които е описвал и най-дребните подробности от всеки свой ден. Според руснака там са записани и фалшификациите, в които е участвал по време на директорския си период - подменени проби, изписване на забранени лекарства, разговори с висшестоящи по темата с допинга. Избухва огромен скандал, последствията от който вече са добре известни.

В самото начало руските медии се опитват да омаловажат разкритията на беглеца и открито му се подиграват, че в тефтерите му вместо доказателства има подробна информация с

какво се е хранил

и кога е ходил

до тоалетна

Номерът не минава и придворните на Кремъл обявяват сънародника си за маша на чужди интереси, които искат да видят смъртта на руския спорт.

Самият Родченков на свой ред твърди, че спецслужбите в Москва са подготвяли неговото самоубийство и затова се видял принуден да избяга в Америка. Той дори е включен в програмата за защита на свидетелите. Новият му живот обаче няма нищо общо с времената, в които е живял като цар. Дават му малък апартамент и пълнят хладилника му с полуфабрикати. Някогашният бос няма на кого да се оплаче и не вижда никакъв шанс да промени ежедневието си.

За него няма

обратен път назад

"Никога не съм искал да се правя на герой. Поредица от лоши случайности ме доведоха до това положение. Но не приемам обвиненията, че съм национален предател. Моите признания ще помогнат за очистването на спорта ни от злодеите, които го докараха до това положение. Всички по света ползват допинг, но ние прекалихме и сега ще си понесем последствията", заявява в едно от редките си интервюта Григорий Родченков. Сега го пазят от случайни битови инциденти, а той дави мъката в алкохола и се чуди как стигна до това окаяно положение. Американците пък нямат ясна представа какво точно да правят с руснака, след като вече беше използван за разследването, ударило право в сърцето руския спорт.